Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 6114 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по две касационни жалби на Д. И., С. Ч., Т. И., С. Ч., М. И. и Д. М. всички от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. П. и на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. С., против решение № 1913 от 22.03.2022г., постановено по адм. дело № 8006/2021г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което по жалба на Б. А. – Щьоклин и Р. А. е отменена Заповед № 18 – 8688 от 16.09.2020г. на Началника на СГКК - гр. София, с която по заявление на касаторите е одобрено на основание чл. 51 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 54 ал. 1 и 4 ЗКИР изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ за гр. София за промяна на северозападната граница на поземлен имот идентификатор № 68134.1977.929 в съответствие с границата на УПИ XV – ТКЗС, кв. 95 от стар регулационен план на м. „Драгалевци“, одобрен със заповед № 1026 от 18.03.1970г. към имот идентификатор № № 68134.1977.930.
В касационната жалба на касаторите – физически лица - се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се аргументи за това, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил правата на собственост на страните по представените титули за собственост, а именно че са придобили правата си при действието на регулационния план от 1970г. Посочва и че от СТЕ е установено, че в одобрената кадастрална карта имотните граници са били поставени съобразно кадастралната основа и границите по регулационния план от 1999г., по който границите са били поставени по съществуващи на място, материализирани огради. Навеждат и съображения, че тези регулационни планове нямат вещно правно отчуждително действие. Поради това твърди неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е игнорирал факта, че изменението е извършено в съответствие с правото на собственост съобразно представените титули за собственост. Навежда съображения и за необоснованост на извода на съда за наличието на индиция за спор за собственост между страните. Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на началника на СГКК – гр. София. Претендират разноски.
В касационната жалба от началника на СГКК – гр. София се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по просрочена жалба, като навежда съображения за извършено редовно уведомяване при спазване на изискванията на чл.18а АПК. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт, тъй като имотната граница е била поставена в съответствие с титулите за собственост на страните, които отговарят на регулационния план от 1970г. Посочва и че не е налице конкуренция на титули за собственост, съответно за липса на спор за материално право. Твърди, че е била налице непълнота и грешка в одобрената през 2011г. кадастрална карта, тъй като имота на заявителите в административното производство е бил неправилно нанесен в КК не в съответствие с титула им за собственост, а границата между имотите по одобрения кадастрален и регулационен план от 1999г. макар и заснета на място, не е меродавна, тъй като не е бил завършен фактическия състав по ЗТСУ относно придаване на части от единия имот към другия по РП от 1999г., съответно тези части не са преминали в патримониума на жалбоподателките пред първата инстанция.Иска оспореното решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, алтернативно да бъде отменено и да бъде отхвърлено оспорването срещу заповедта на началника на СГКК – гр. София. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответниците по касация адвокатско възнаграждение.
Ответниците Р. А. и Б. А. – Щьоклин, чрез процесуалния си представител адв. М., изразяват становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението. Претендират разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Излага съображения за недопустимост на оспореното съдебно решение, както и алтернативно за неговата неправилност.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че жалбата е допустима и не е просрочена, тъй като в производството по делото са ангажирани доказателства от жалбоподателките в първата инстанция, от които е видно, че не живеят в РБългария, а по отношение на Р. А., на която съобщение за акта е връчено и по последната й известна месторабота, е представено удостоверение, че тя от 8 години е напуснала посочената работа. Съдът е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че заповедта е издадена при неправилното приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, се установява, че не са били налице несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, съответно не е налице непълнота и грешка съгласно легалното определение по 1 т. 16 ДР на ЗКИР, съответно не е било налице правното основание по чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР за изменението й. Посочил е, че изменението на КК е поискано да бъде извършено по границата от стар регулационен план от 1970г., който пък е бил изменен със заповед № РД – 09 – 50 – 196 от 01.04.1999г. на главния архитект на СО, потвърден с решение № 85 по протокол № 56 от 06.08.2003г., а от СТЕ е установено, че в КК границите са нанесени съобразно действащия кадастрален план, който е по одобрения със заповед № РД – 09 – 50 – 196 от 01.04.1999г., като по този план не е било предвидено отнемането или придаването на площи от имоти № 929 и № 930 за обособяване на УПИ XIV – 930 и УПИ XV – 929, както и че съобразно оцифрения регулационен план площите на УПИ XIV- 930 е 1289 кв. м. , а на УПИ XV – 929 е 1123 кв. м., а съобразно оцифрения модел на кадастралния план пощтите са както следва за ПИ № 930 – 1289 кв. м., а за ПИ № 929 – 1130 кв. м. Посочил е и че съобразно СТЕ разминаването в площите на ПИ и УПИ се дължи на непълно съвпадение на имотните граници с улично регулационната граница. Посочил е и че съгласно изчислените площи на отредените по регулационния план от 1970г. парцели същите са за УПИ XIV – тогава 759 – 1270 кв. м., а за УПИ XV – тогава за ТКЗС – 1210 кв. м. Приел е и че от събраните по делото доказателства може да бъде направен извод и за наличие на спор за материално право между страните в производството досежно спорната граница, което пък е посочил, че е било основание за отказ за одобряване на поисканото изменение на кадастралната карта. По тези съображения е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е правилно.
Неоснователно е възражението за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима просрочена жалба. Правилно съдът е приел, че в случая по отношение на жалбоподателките в първата инстанция не е било налице редовно връчване на оспорения от тях акт, като в тази връзка за тях не е започнал да тече срокът за оспорване. Настоящият състав споделя аргументите изложени от съда в решението в тази връзка, като следва да добави, че макар и действително административният орган да е положил усилия да извърши редовно съобщаване на акта, то не е спазил и изискванията на чл. 18а ал. 9 АПК, както и от представени допълнителни доказателства е установено, че жалбоподателката Р. А. не работи на мястото, на което е извършено съобщението 8 години преди датата на съобщението. Поради това правилно съдът е приел, че жалбата не е просрочена.
Съдът е установил правилно фактите, въз основа на подробен анализ на писмените доказателства и заключение на СТЕ, неоспорено от страните. Оспорената заповед на началника на СГКК - София е издадена по заявление на касаторите – физически лица за изменение на КККР на гр. София, засягащо ПИ идентификатори № 68134.1977.929 и № 68134.1977.930 с нанасяне на границата между тях съобразно одобрения план за регулация от 1970г. От доказателствата съдът е приел за установено, че след ПУП от 1970г. има последвало изменение и одобрен нов ПУП от 1999г. в част както на кадастрална основа, така и на нова регулация за тези имоти, като от СТЕ се установява, че границата между двата имота по този план е била поставена по съществуващи на място огради, като границата по кадастралния план от 1999г. и регулационния план също от 1999г. съвпада, а в одобрената кадастрална карта преди изменението по оспорената заповед, кадастралната границата между двата имота е поставена в съответствие с действащия кадастрален и регулационен план от 1999г., който е действащ и до сега, предвид това, че е бил потвърден с решение № 85 от 2003г. на Столичен общински съвет. От СТЕ се установява, че в титулите за собственост както на жалбоподателките от първата инстанция, така и на заинтересованите страни площите на имотите, за които се легитимират с плава – парцелите – са посочени по действалия към издаването на тези титули за собственост подробен устройствен план от 1970г. От СТЕ се установява и че предвид несъвпадането на старите регулационни граници от плана от 1970г. с имотните и регулационни граници от действащия регулационен план и кадастралната му основа от 1999г., нанесени в кадастралната карта, имот с идентификатор № 68134.1977.930 не съответства на представения документ за собственост, съставен по данни от стария регулационен план.
За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението за това в 1, т. 16 от ДР на ЗКИР трябва да има несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. В случая от събраните по делото доказателства, както и от твърденията на страните не се установява да има несъответствие между данните отразени в КККР и действителното им състояние към момента. Това е така, тъй като и със заявлението, с което е започнало административното производство не е поискано поставяне на спорната граница в съответствие с действителното й към момента състояние, а е поискано поставянето й съобразно план за регулация от 1970г., който към момента не е и действащ, същият е изменен и с отпаднало действие с одобряването на новия план от 1999г. Освен това от СТЕ се установява, че по одобрената кадастрална карта границата между имотите е поставено съответно на действащия и одобрен кадастрален план от 1999г. и съответства на регулационната граница, а пък границата по плана от 1999г. е била поставена по материализирана на място ограда. Т.е. не се установява непълнота и грешка по смисъла на чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР във връзка с легалното определение за такава по 1 т. 16 ДР на ЗКИР, а именно несъответствие спрямо действителното състояние. Поради това и е правилен изводът на съда за липса на материално правното основание за издаване на оспорената заповед.
В настоящия случай не са налице и предпоставките за заявеното изменение, а именно – нанасяне на границата между имоти идентификатори № 68134.1977.929 и № 68134.1977.930 в съответствие с границите на УПИ ХV – за ТКЗС по одобрения регулационен план от 1970г., каквото е искането на заявителите в административното производство. Съгласно 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР в относимата редакция от ДВ бр. 49 от 2014 г. "Урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот". Т. е. условието за нанасяне е регулационният план да е приложен и то действащия такъв. В случая е налице последвал и кадастрален и регулационен план, а именно от 1999г. Безспорно регулационния план от 1999г. е влезнал в сила. В случай, че се твърди, че той не е приложен и са меродавни регулационните граници от 1970г., по който са съставени и титулите за собственост на страните, съответно кадастралните граници следва да се поставят спрямо този план, който не съответства на плана от 1999г., то е налице индиция за спор за материално право, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Това е така, тъй като, за да бъде регулационният план приложен не е достатъчно да е влезнал в сила като неоспорен. Както по чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.); , така и по 22, т. 1 ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането регулационните сметки за придадените имоти или части от тях.
Съгласно 1, т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство“. В случая е налице такова несъответствие, тъй като при евентуална липса на уредени сметки по регулация по плана от 1999г., по който е нанесена и кадастралната граница по действащата КК съответна на регулационната по този план от 1999г., и която е различна от границата по плана от 1970г., е налице спор за собственост относно именно придаваемите се части към имотите по регулацията от 1999г., за които части касаторите – физически лица претендират да бъдат отразени като част от техния имот. Разминаването в площите, посочени по нотариален акт и площите на имотите, нанесени в кадастралната карта се дължи на това, че по нотариален акт касаторите са придобили право върху УПИ (урегулиран поземлен имот), а в кадастралната карта се нанасят площите и границите на имотите не по регулация, а от кадастралните планове, като в тази връзка площта на имота по кадастралната карта би могла да се равни на площта на имота по нотариален акт едва след поставяне на имотните (кадастралните) граници по регулационните, но това може да стане след уреждане на сметките по регулация или разрешаване на спора за тях. Поради това е правилен извода на АССГ за наличие на индиция и за спор за материално право, което е било пречка за одобряване на изменението на КККР.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответниците по касация, като основателно и доказано /представени са доказателства за сторени разноски/ следва да бъде уважено в претендираният размер от 1200 лв. с ДДС, тъй като това е малко над законово установения минимум към определянето на това възнаграждение по наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което за представителство по дела по ЗУТ е 900лв. преди последното изменение на наредбата. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора началника на СГКК – гр. София за това, че договореното в полза на процесуалния представител на ответниците адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1913 от 22.03.2022г., постановено по адм. дело № 8006/2021г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА на Д. И., С. Ч., Т. И., С. Ч., М. И. и Д. М. всички от гр. София и Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София да заплатят на Б. А. – Щьоклин и Р. А. обща сума в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева, разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ