№ 50082

София, 07.03.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2843 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Урбано БГ“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му адвокат А. И., против решение № 1248 от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3754 по описа за 2020 г. (с погрешно посочена в титулната част година 2021) на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3869 от 01.07.2020 г. по гр. д. № 8439/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от „Урбано БГ“ ЕООД, гр. София искове против М. М. Ф. и Б. М. Г. за заплащане сума от по 15 000 лв. от всяка, евентуално против „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София за заплащане сумата 30 000 лв., стойност на извършени подобрения в УПИ *, кв. 7, м. „О.“, [населено място], с площ 756 кв. м., с идентификатор ***.

„Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София, М. М. Ф. и Б. М. Г. са подали чрез пълномощника си адвокат Н. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл. 72 ЗС.

Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба ищцовото дружество твърди, че Л. А. С., заедно с ответниците М. М. Ф. и Б. М. Г. учредили право на строеж с н. а. № 182 от 17.07.2007 г. в УПИ * от кв. 7 в [населено място], м. „О.“, [улица], с площ от 756 кв. м., представляващ имот с идентификационен номер ***, за изграждане на 6 етажна жилищна сграда в полза на „П. Б. ЕООД. Последното дружество следвало да изгради обект, в който конкретни апартаменти, избени помещения и гаражи, щели да останат в изключителна собственост на учредителите на правото на строеж, а останалите дружеството щяло да придобие. За финансиране на проекта бил сключен предварителен договор от 24.10.2007 г. между „П. Б. ЕООД и Р. К. П., за прехвърляне на собствеността върху три апартамента (с прилежащи обслужващи помещения), като П. в последствие е заменена в договора от ищецът „Урбано БГ“ ЕООД с анекс от 15.09.2008 г., като са избрани други апартаменти и нова цена. Във връзка с тези договорни отношения ищецът заплатил на „П. Б. ЕООД сумата от 417 790, 73 лв., но последното дружество извършило едностранен отказ от правото на строеж с нотариално заверена декларация от 6.07.2012 г., като е заявено, че „П. Б. ЕООД няма никакви претенции към собствениците на терена, вкл. и за извършените до момента строителномонтажни работи и подобрения (в това число груб строеж на подземно ниво на кота – 2,68 м, с площ от 550,05 кв. м., представляващо 17 бр. паркоместа, 21 бр. мазета, стълбищна клетка с асансьор, две плочи - партерен (магазинен етаж) и на първи жилищен етаж над магазини). На 12.11.2014 г. физическите лица учредили с н. а. № 85 от 2014 г. право на строеж на ответника „Стилконсулт 2012“ ООД, като прехвърлили безвъзмездно и собствеността върху намиращите се в имота подобрения, съставляващи груб строеж на сграда до кота 3,48 м., които понастоящем са инкорпорирани в завършената от новия строител сграда. Твърди, че ответниците са се обогатили със сумата от 30 000 лв., съставляваща стойността на подобренията, платени от „Урбано БГ“ ЕООД, с които се е увеличила стойността на процесния имот. Поддържа се, че средствата заплатени от ищеца са вложени от „П. Б. ЕООД в изграждането на сградата. Счита, че е добросъвестен владелец (упражняващ фактическата власт върху имота чрез „П. Б. ЕООД със знанието и без противопоставянето на собствениците). Намира, че „Стилконсулт 2012“ ООД е било недобросъвестно, като се позовава на обстоятелството, че едно и също лице – Р. Й. П., е била управител и съдружник в „Стилконсулт 2012“ ООД и в дружеството „Интермекс Ин“ ООД. В полза на последното „П. Б. ЕООД прехвърлило с н. а. № 6 от 2012 г. право на строеж за изграждане на два магазина в процесната сграда, а „Интермекс Ин“ ООД следвало да предостави консултантски услуги за всички обекти в нея. За изпълнение на поетото задължение, според ищеца, е било необходимо проучване, вкл. на сделките, които „П. Б. ЕООД има с трети лица (в това число и „Урбано БГ“ ЕООД), което налага извода, че се касае до класически случай на „свързани лица“ и Р. П., а от там и „Стилконсулт 2012“ ООД са знаели, че подобренията са извършени от „П. Б. ЕООД и са намалили имуществото на „Урбано БГ“ ЕООД. Претендира ответниците – физически лица (като собственици на терена към момента на увеличаване на стойността) да заплатят сумата от 30 000 лв. (всяко по 1/2), съставляваща увеличената стойност на имота, като в първото по делото заседание е заявено (л. 155), че овъзмездяването може да стане по реда на чл. 72 ЗС, чл. 60 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД. Претендира законната лихва от датата на исковата молба. Евентуално (л. 78) претендира сумата от „Стилконсулт 2012“ ООД, което е недобросъвестно и се е обогатило за сметка на ищеца, като е придобило от физическите лица безвъзмездно построеното от „П. Б. ЕООД.

Ответниците М. М. Ф. и Б. М. Г. са оспорили иска, като сочат, че сключения с ищеца договор не касае финансиране на строежа, а е свързан с продажба на обекти в сградата, и за неизпълнението му страните са предвидили възможности за защита в самия договор. Твърдят, че изоставения строеж на „П. Б. ЕООД не е бил подобрение на имота, а затруднение за „Стилконсулт 2012“ ЕООД, тъй като практически е следвало да се повтори изграждането. Изтъкват, че към датата на предявяване на иска вече не са собственици на имота, както и че искът е погасен по давност, тъй като срокът започва да тече от спиране на строителството през май-юни 2009 г.

Ответникът „Стилконсулт 2012“ ЕООД е оспорил, че ищецът е бил владелец. Подчертал, е че той не е сключил договор със собствениците на имота, нито владението му е било предавано. Изтъкнал е, че имотите, по предварителния договор, отредени за „Урбано БГ“ ЕООД са на непостроени етажи.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че ответниците М. М. Ф. и Б. М. Г.. са наследници на починалата преди завеждане на иска Л. А. С.. Посочените три физически лица, учредили с н. а. № 182 от 17.07.2007 г. в полза на „П. Б. ЕООД право на строеж върху процесния имот - УПИ *, от кв. 7, с площ от 756 кв. м., в [населено място] за строеж на жилищна сграда срещу получаване в собственост на имоти в същата. На свой ред „П. Б. ЕООД сключило с Р. К. П. предварителен договор от 24.10.2007 г., по силата на който тя имала право да получи обекти в бъдещата сграда срещу заплащане, като страните не спорят, че на мястото на Р. П. в договора встъпил ищецът „Урбано БГ“ ЕООД (считано от 15.09.2008 г.). В предварителния договор е посочено, че „П. Б. ЕООД се задължава на свой риск, със свои проект и материали да изгради и продаде на купувача, конкретно описани три апартамента на 4 етаж и три гаража, в бъдещата сграда, за определена цена, платима на вноски. Договорена била нова цена с ищеца „Урбано БГ“ ЕООД и различни обекти, които „Урбано БГ“ ЕООД следвало да получи. Няма спор, че ищецът заплатил 400 579,44 лв. и 8800 евро. С договор за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот, (н. а. № 6, том І, рег. № 388, н. д. № 5/2012 г.) строителят „П. Б. ЕООД прехвърлил на „Интермекс Ин“ ООД правото на строеж върху два магазина в процесния обект, срещу насрещно задължение за осигуряване на консултантски услуги за обекти на „П. Б. ЕООД. Няма спор, че управител на дружествата „Интермекс Ин“ ООД и „Стилконсулт 2012“ ООД е Р. Й. П.. Във връзка с изпълнението на строежа е издадено Разрешение за строеж № 193 от 28.08.2008 г., а на 6.11.2008 г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, като според констативен акт от 25.06.2009 г., изградената до този момент сграда отговаря на издадените строителни книжа. Сградата не е издигната до етап „груб строеж“ (съгласно удостоверение № АБ-92-00-783 от 23.10.2014 г. на главния архитект на СО район Овча купел), а е достигнала кота +3.40. Няма спор, че „П. Б. ЕООД се е отказало от учреденото му право на строеж с нотариално заверена декларация № 55, том І, рег. № 2316 от 6.07.2012 г., като дружеството е заявило, че няма никакви имуществени претенции към собствениците на имота за извършените до момента на подаване на декларацията строително монтажни работи, а именно строеж на кота + 3.48 метра и за направените подобрения в имота. С н. а. № 85 от 12.11.2014 г. физическите лица, собственици на имота, са учредили в полза на ответника „Стилконсулт 2012“ ООД право на строеж за построяване на жилищна сграда, като са запазили правото си на строеж върху конкретни обекти, а са прехвърлили безвъзмездно на приобретателя собствеността върху направените в имота подобрения, представляващи жилищна сграда, изградена до кота + 3.48. На 22.05.2015 г. е издадено ново разрешение за доиграждане на обекта.

Въззивният съд е посочил, че въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размеро на съдебно предявеното вземане (увеличената стойност на вещта, по-малката от двете суми, до размера на обедняването, до размера на обогатяването, връщане на необходимите и полезни разноски,) не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Констатирал е, че първоинстанционният съд е разгледал искове по чл. 74 ЗС, като е отхвърлил същите с диспозитива на съдебния акт. В мотивите на решението си обаче, съдът е обсъдил и предпоставките на другите хипотези свързани с обикновен владелец, гестия и неоснователно обогатяване. Практически съдът е изпълнил вменените му от закона задължения. Исковата претенция по своето естество е насочена към възстановяване на баланса и преодоляване на неоснователното разместване на блага. Ако се установи, че такова неоправдано разместване е налице, правилата на чл. 72, респ. чл. 74 ЗС, чл. 60-61 и чл. 59 ЗЗД, определят според качеството на лицето и естеството на конкретните отношения какъв ще бъде размерът на обезвредата.

Апелативният съд е приел, че не се установява ищцовото дружество да има качеството владелец на процесния имот, към момента на извършваните в него подобрения. „Урбано БГ“ ЕООД, в качеството му на възложител по договор за поръчка, не е упражнявал фактическа власт върху имота чрез строителя, не е станал и владелец на изработеното, а по делото не се установява дружеството да е било в други преки облигационни отношения със собствениците на имота, които да му придадат това качество. Доколкото предварителния договор за изработка и продажба не е сключен и със собствениците на имота, за ищеца, като бъдещ купувач не може да се приложи и правилото на чл. 70, ал. 3 ЗС. Позовал се е на практика на ВКС по сходен казус (решение № 60089 от 06.07.2021 г. по гр. д. № 3938/2020 г., ГК, ІІ ГО), че купувачите на конкретни обекта в изгражданата от строителя сграда нямат качеството на владелци и подобрители на поземления имот, върху който е било учредено правото на строеж. Те не са упражнявали фактическа власт върху имота, нито са извършили фактическото подобряване чрез реализиране на строежа. Строително-монтажните работи са извършени от строителя в изпълнение на договора му с собствениците на терена, което дава право именно на строителя, в качеството си на подобрител да претендира обезщетение за подобренията. Купувачите по предварителния договор пък могат да искат връщане на платената от тях цена за изграждащите се обекти. В решението е подчертано, че липсва корелативна връзка между обогатяването на собствениците на земята, които на основание чл. 92 ЗС придобиват построеното върху земята си, и обедняването на лицата, които са заплатили цената по договор за строителство, но не могат да получат обект в бъдещата сграда.

Счел е, че това разрешение следва да се отнесе към настоящия казус, като се приеме, че ищецът „Урбано БГ“ ЕООД не може да претендира от собствениците на земята подобренията, съставляващи извършен строеж от „П. Б. ЕООД. Последното има право да търси такова, но дружеството се е отказало от това си вземане (вероятно с оглед уреждане на отношенията със собствениците на земята и предвид неизпълнението на поетото задължение за изграждане на обекта). Правата на „Урбано БГ“ ЕООД могат да бъдат насочени за реализация само към „П. Б. ЕООД и съставляват възможност за връщане на платената цена и получаване на обезщетение за неизпълнен договор.

По тези съображения въззивният съд е направил извод, че не се установява ищеца да разполага с права на владелец по чл. 72 и чл. 74 ЗС. Приел е, че по делото не се установява и ищецът да е твърдял факти и обстоятелства, сочещи че е водил чужда работа без пълномощие, но дири и да е така, поради липса на извършени от името и за сметка на ищеца на фактически действия, такава претенция не би била основателна.

Апелативният съд е счел, че не се установява между страните да е настъпило неоснователно обогатяване при условията на чл. 59 ЗЗД и с оглед на разясненията в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС относно субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД и фактическия му състав (1. обогатяване на един правен субект за чужда сметка, 2. обедняването на друг субект, 3. липса на правно основание за това обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и обедняването, която обаче не следва да е причинно следствена, тъй като не е необходимо обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването – на обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или група факти и 5. липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия). Приел е, че в конкретния случай липсва елемент от фактическия състав. Не се установява обща група факти (неточно наречено „причинна връзка“ в решението на СГС), които следва да са в основата на едновременното обогатяване на ответната страна и обедняване на ищцовата страна. Вярно е, че „Урбано БГ“ ЕООД е намалило своята правна сфера със средствата, заплатени по предварителния договор с „П. Б. ЕООД с оглед бъдещата покупка на договорените обекти без да получи в патримониума си правото на собственост върху тях. Това обедняване обаче е последица неизпълнение на договорното задължение на строителя спрямо възложителя на поръчката и бъдещия купувач „Урбано БГ“ ЕООД (от една страна) и отказът на „П. Б. ЕООД от правата, които притежава върху изградената част от обекта (от друга страна). По делото не е категорично изяснено, дали отказът от права върху построеното е в резултат на уреждане на отношенията между физическите лица – собственици на земята, и „П. Б. ЕООД. Ако отказът от права е мотивиран с обезвреда за собствениците, то последните не са се обогатили неоснователно – те са получили престация за обезщетяване на претърпени вреди от неизпълнение. Ако се приеме, че физическите лица все пак са се обогатили от това, че в имота им е изградена част от постройка, за която строителят не е претендирал обезщетение, като подобрение (на което той е имал право), това обогатяване не е предпоставено от самия факт на заплащането на цената на бъдещите обекти в сградата от „Урбано БГ“ ЕООД. Още по-малко може да се счита, че приобретателя на правото на строеж „Стилконсулт 2012“ ООД се е обогатил, при това неоснователно, за сметка на „Урбано БГ“ ЕООД. Ответното дружество е получило правото на строеж във вида, в който то е съществувало към момента на учредителната сделка по н. а. № 85 от 12.11.2014 г. „Стилконсулт 2012“ ООД е поел свои самостоятелни задължения за изпълнение на суперфицията с оглед съществуващото в обекта състояние на строежа и наличието на вече изпълнение строителни дейности в обекта следва да се считат за отчетени в договорните отношения с учредителите-физически лица. Няма основание да се счита, че ответното дружество е спестило разходи (една от хипотезите на неоснователното обогатяване) и то за сметка на ищеца. Само за пълнота съдът е отбелязал, че в договора, сключен между „П. Б. ЕООД и „Урбано БГ“ ЕООД е отразено, че строежът ще се извършва на риск на продавача, с негов проект и материали. Вярно е, че често в практиката при подобен вид договори се касае до финансиране на строежа от бъдещите купувачи, но клауза, сочеща че строителят строи за сметка и със средства на бъдещия купувач (както се твърди от жалбоподателя) липсва в конкретното съглашение. Не е доказано от ищцовата страна, че предоставените от нея средства са били вложени в строителството на обекта.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1) може ли в конкретния случай да се приеме, че липсва един от елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, а именно „обща група факти“, довели до извода на съда, че не е налице едновременно обогатяване на ответната страна и обедняване на ищцовата страна;

2) може ли да се приеме, че с влагането в изграждането на самия строеж на паричните средства, заплатени от купувача в полза на строителя-продавач по сключен помежду им предварителен договор за изграждане и закупуване на самостоятелни обекти в сградата, ответниците са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца с увеличената стойност на имота в размера на подобренията, при положение, че ищецът не е получил в патримониума си правото на собственост върху самостоятелните обекти;

3) едностранно извършеният от страна на строителя отказ от учреденото му право на строеж с нотариално заверена декларация законосъобразен ли е и съставлява ли недобросъвестно поведение спрямо купувача по предварителния договор, с който строителят е договорил изграждане и продажба на определени имоти, при заявена липса на каквито и да е претенции от строителя към собствениците на земята. До какво води и как това поведение от страна на строителя се отразява на купувача, инвестирал в изграждането на сградата. Как следва да се защити инвеститора купувач в подобни случаи.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с позоваване на тълкуването по решение № 114 от 29.05.2012 г. по гр. д. № 3715/2018 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 304 от 19.02.2019 г. по гр. д. № 1262/2018 г., ІV гр. о. на ВКС и Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС.

Касационният съдебен състав не констатира наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

От една страна решенията по чл. 290 ГПК, на които се позовава касаторът, са постановени при различна фактическа обстановка (по време на фактическо съжителство ищецът е финансирал строителство и закупуване на обзавеждане в имот на ответника и ищецът претендира вземане за обезщетение за лишаване от ползване, но липсва обедняване, тъй като е получавана наемна цена, макар и не от ответника) и дадените в тях тълкувания са неотносими в настоящата хипотеза.

От друга страна поставените въпроси не могат да бъдат отнесени към елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, разяснени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС.

В практиката на ВКС е дадено тълкуване по първия въпрос, а именно, че когато първоначалният суперфициар-строител е прехвърлил чрез сделка правото на строеж за конкретен обект, то новият суперфициар може да претендира увеличената стойност само ако това вземане му е цедирано по надлежния ред - решение № 60089 от 06.07.2021 г. по гр. д. № 3938/2020 г., ІІ г. о., на което се е позовал въззивния съд и което тълкуване е приложил съобразно фактите по настоящото дело. Тълкуването по това решение на ВКС дава отговор и на втория въпрос, като следва да се отбележи и че самият въпрос е основан на тезата на ищеца, че заплатената от него сума е вложена при осъществяване на строителството от първоначалния суперфициар, а въззивният съд е приел, че не е доказано, че предоставените от ищеца средства са били вложени в строителството, а с оглед на това въпросът се явява и неотносим към изводите на съда.

Първата част на третия въпрос е изцяло неотносима, доколкото съдът не е формирал изводи относно законосъобразността и добросъвестността при извършения от първоначалния суперфициар и праводател на ищеца „П. Б. ЕООД отказ от права, нито е дължал формиране на подобни изводи с оглед предмета на спора. Втората и третата част на въпроса са относими към мотивите на съда, че ищецът е обеднял, тъй като срещу заплатената сума не е получил правото на собственост върху обектите, за които е договарял с „П. Б. ЕООД, сключвайки предварителния договор, но това обедняване е следствие от неизпълнението на договорното задължение на „П. Б. ЕООД и извършения от това дружество отказ от права, а тези изводи съответстват на практиката на ВКС по решение № 60089 от 06.07.2021 г. по гр. д. № 3938/2020 г., ІІ г. о.

С оглед изхода на настоящото производство „Урбано БГ“ ЕООД, гр. София следва да възстанови на „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София, М. М. Ф. и Б. М. Г. направените по повод касационната жалба разноски в размер на по 3000 лв. на всеки, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. Б. по пълномощно за представителство пред касационната инстанция от 4.03.2022 г., пришито към ч. гр. д. № 1831/2022 г. на ВКС, II гр. о., страница 6.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1248 от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3754 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Урбано БГ“ ЕООД, ЕИК131462949, гр. София, ул. Ч. Х. № 3, ет.9, ап. 40, съдебен адрес: гр. София, ул. Д. И. № 4, ет. 1, офис 7, адвокат А. И. да заплати на М. М. Ф., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Б. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] и „Стилконсулт 2012“ ООД, ЕИК 202064835, гр. София, бул. К. А. Б. № 16В разноски по повод касационната жалба в размер на по 3000 лв. на всеки.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: