О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50139
гр. София, 02.03.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 16 февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: К. Г.
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №656/22 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. E. и Х. О. Н. срещу решение № 173 от 01.12.2021 г. на Варненски апелативен съд по в. т.д. №352/2020 г. в ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260014 от 22.02.2021 г. по т. д. № 8/2020 г. на ОС-Търговище в съответните осъдителни части и потвърждаване частично в отхвърлителните е счел за частично неоснователни, исковете на двете ищци срещу „ЗАД ЕВРОИНС“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ съответно: за разликата между 70 000 лева до 200 000 лева-за първата и от 60 000 до 180 000 лева-за втората, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 18.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на двамата касатори разноски и мораторни лихви върху претендираните и неприсъдени главници.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в съответните обжалвани части.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
При постановяване на въззивното решение по отношение на исковите претенции на двете ищци, съдебният състав на САС е изложил следното:
Приел е за безспорно установено от фактическа страна по спора, че процесното ПТП е настъпило на 18.07.2019 г. на път Ш-202, км. 51+050, общ. Опака, при управление на л. а. „Ф. Г. с peг. [рег. номер на МПС] с водач Ш. Б. , за което има сключена застраховка “Гражданска отговорност” BG/07/119000227221/ 12.01.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 25.02.2019 г. до до 24.02.2020 г. с ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД, [населено място]. Отговорността на извършителя е установена с одобрено от съда споразумение по чл.381 и сл. НПК по НОХД № 242/2019г. на Поповския РС. Получените в резултат на произшествието травматични увреждания на двете ищците, както и претърпените в резултат на тях морални болки и страдания са установени от приложените по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и свидетелските показания: Така установено по делото е, че щцата А. е получила счупване на тялото на втори шиен прешлен на гръбначния стълб с леко стеснение на гръбначно-мозъчния канал, причинило й, според медицинския експерт, трайно затруднение на движенето на врата със среден срок за възстановяване около 12-18 месеца; счупване на пубисната кост на таза двустранно, причинило трайно затрудняване движението на двата долни крайника със среден срок за възстановяване около 3-4 месеца; счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става, причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване около 6-8 месеца и счупване на сакралната кост на гръбначния стълб, причинило трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване около 3,5 – 4 месеца. На 24.07.2019г. е приложено оперативно лечение по отношение на счупването на тялото на втори шиен прешлен – поставяне на метална остеосинтеза между тилната кост на черепа и трети и четвърти шийни прешлени за стабилизация за втори шиен прешлен. Извършена е и втора операция на 10.03.2020г. за отстраняване на металната остеосинтеза. Според медицинската експертиза след възстановяване счупванията на костите за продължителен период от време ще остане болеви синдром при студено и влажно време и при тежък физически труда. Една година пострадалата е била със „закован врат“, който с помощта на медикаменти и рехабилитация е бил раздвижен. Изживяла е силно стресово разстройство, уплаха и дълго време е мислила за катастрофата с ужас. Към момента на прегледа още не е можела да движи врата си, възстановяването ще е бавно, към 18 месеца общо или още шест месеца след експертизата. При евентуално усложняване възстановяването ще се забави с още пет-шест месеца. Според вещото лице ищцата има едно от най-опасните счупвания на прешлен - втори шиен прешлен с леко стеснение на гръбначно мозъчния канал.. В къщи нищо не можела да прави, не можела да мете, децата й помагали за всичко. Първите шест месеца имала проблеми със съня си, все я 3 било страх, че нещо ще се случи. Била с катетър, не можела да става. Седем-осем месеца я гледали свекърва й и мъжа й, защото била неподвижна на легло. Нямало кой да готви и да чисти. Преди инцидента работела като шивачка, сега не може да работи, защото я боляла главата и не можела да я движи. Шест-седем месеца се движела с помагала. Започнала да ходи на физиотерапия всеки ден. Изобщо не искала да види кола. Макар че имала книжка, вече не можела да кара кола, защото я е страх. Дори мъжа си молела да кара бавно. За нея се грижела майка й, а Б. се грижела за децата й – карала ги на училище и ги връщала. Според свидетеля и до ден днешен ищцата плаче и е с болки, споделя, че се събужда нощно време, има нещо в психиката й. Ищцата Х. е получила счупване на дясната ключица, което е причинило трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок за възстановяване около 1,5 – 2 месеца; счупване на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени на гръбначния стълб, без засягане на гръбначния мозък, причинило трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване около 6-8 месеца; счупване на лявата бедрена кост в горната й трета, затруднило движението на левия крайник със среден срок за възстановяване около 8-10 месеца. Проведеното лечение е закрито наместване на счупването на лявата бедрена кост с поставяне на скелетна екстензия и постелен режим по отношение на счупените прешлени. Всички получени увреждания са й причинили продължителни болки и страдания. След възстановяването им за продължителен период от време ще останат болки при влажно и студено време и при по-тежък физически труд. При прегледа на 02.09.2020г. в. лице е установило, че има поставен ластичен корсет на гръдния кош за стабилизиране на гръбначния стълб за коригиране на леко изкривяване, който се носи до две години след произшествието. Според свидетелските показания дълго време се е придвижвала с помощта на патерици. При прегледа от съдебния експерт Х. е възстановена, движи се свободно без помощно средство, има оплакване за болки в гръбначния стълб, ключицата е възстановена. Въпреки това, същата се събуждала през нощта, сънувала кошмари, не искала да се качва в колата, все още се страхува, моли баща си да кара бавно. Не искала да излиза с патериците да се раздвижи от страх, никъде не искала да излиза.
Съдебният състав се е позовал на установената съдебна практика относно съдържанието на критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, според която следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на уврежданията и др.
Съобразно фактическата установеност по делото и горните критерии съдът се е позовал по отношение на всяка една от ищците на възрастта им, вида, характера и тежестта на получените травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на възстановяване към настоящия момент и остатъчните явления, за които свидетелства медицинският експерт, както и на преживените от тях болки, страхове и притеснения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП. Въз основа на горното съдът същият е определил размер на обезщетението за ищцата А.– 70 000 лева, а за ищцата Х. – 60 000 лева/ за ищцата Н. – 15 000 лева, като в тази част въззивното реишение не се обжалва/, които се присъждат ведно със законната лихва от 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е счел, че съгласно гореизложените критерии по исковете на А. С. E. и Х. О. Н. по чл.52 ЗЗД са неоснователни.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на двамата жалбоподатели се сочи като обуславящ изхода по спора обобщен въпрос, за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/.Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68 и тази по чл.290 ГПК на ВКС.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС и практиката по чл.290 ГПК.
С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация.
Касаторите са освободени от внасяне на държава такса, съгласно чл.83 ал.2 ГПК с разпореждане на съда, постановено по първоинстанционното дело.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 173 от 01.12.2021 г. на Варненски апелативен съд по в. т.д. №352/2020 г. в обжалваните от страна на А. С. E. и Х. О. Н. части.
Делото да се докладва на председателя на Първо т. о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.