О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50100
гр. София, 01.03.2023г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х.
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 790/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Р. М., чрез процесуален представител, против Решение № 290 от 15.10.2021г. по в. гр. д. № 501/2021г. на Плевенския окръжен съд, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение от 10.05.2021г. по гр. д. № 1671/2020г. на Плевенския районен съд, като краен резултат „ЗК Л. И. АД е осъдено да заплати на К. Р. М. сумата от 5 000 лв., по иск с правно основание чл.432 КЗ, предявен за 20 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Т. И. Ф., ведно със законната лихва, начиная от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Излагат се доводи за несъобразяване на въззивния съд със заложения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в пълно отклонение от задължителното в случая ППВС № 4/1968г. и от константната практика на ВКС. Твърди се, че решаващият състав на Плевенския окръжен съд не е извършил подробен и обоснован анализ на събраните доказателства по делото, не е изложил в пълнота данните по делото, относно връзката между ищеца и починалия му дядо и не ги е анализирал, както и не е извършил правилна оценка на значението на конкретните факти за изградената връзка между ищеца и неговия дядо, като изобщо не е обсъдил факта, че точно дядото е имал изцяло заместващата роля на баща в отглеждането на ищеца. Възразява срещу приетия от съда начален момент на дължимост на лихвата за забава. Моли за касиране на въззивното решение и за уважаване на исковата претенция до пълния предявен размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва считано от 04.03.2019г. (евентуално от 28.03.2019г.) до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:
1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик ?;
2. „Предвид даденото разяснение за членове на семейството и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират и получат обезщетение за морални вреди като членове на семейство и предвид изричното им признаване и на право да встъпят и в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители в ТР № 1/2016г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, относно посоченото в същото във връзка с разширения кръг правоимащи „в наказателното производство и това са „членове на семейството“- съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братя и сестри, възходящите и низходящите до втора степен… Други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес“, трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“ да се въвеждат нови различни от вече установените критерии за прилагане принципа на справедливост, при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди ?.
По първите два въпроса се твърди противоречие между изводите, до които е достигнала въззивната инстанция, с ППВС № 4/1968г., ТР №1/ 2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС и с практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д. № 486/ 2012г., II т. о. на ВКС; Решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. № 2998/ 2013г., I т. о. на ВКС; Решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/201 г., II т. о. на ВКС; Решение № 88 от 09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011 г., II т. о. на ВКС; Решение № 124 от 11.11.2010г. по т. д. № 708/2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 88 от 17.06.2014г. по т. д. № 2974/2013г., II т. о. на ВКС; Решение № 177 от 27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г., II т. о. на ВКС и Решение № 1/05.02.2019г. по т. д. № 1002/2017 г., I т. о. на ВКС. Освен основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по тези въпроси се твърди и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото отговорът по тях би допринесъл за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.
3. „Какви са критериите за сравняване по интензитет и продължителност на търпени болки и страдания с тези на най - близкия кръг, въведен с ППВС № 4/1961г. и ППВС 5/1969г. и за оценка на правото на обезщетение на възходящи/низходящи от втора стенен; братя/сестри и относими ли са критериите на ППВС № 4/1968г. - изградени отношения и съответно наличие на изградена непрекъсната връзка от раждането до настъпване смъртта на лицето ?“
4. „При изградена връзка с дядо/баба, еднакво близка и такава, като с родителите, конкретно като с баща и отношения, трайно и продължително заместващи грижите от баща, поради конкретни житейски ситуации - тази връзка и конкретните житейски ситуации предопределят изключителен интензитет на търпените болки и страдания, които не са по-различни от тези при загуба на родител, включват ли се кръга на лицата, имащи право на обезщетение братята и сестрите?“.
5. „Необходимо ли е въвеждане и съобразяване на нови, различни от установените в ППВС 4/1968г. критерии ?“
Допълнителният селективен критерий по въпроси №№ 3,4 и 5 е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК-
6. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е низходящ/възходящ от втора степен ?“ По този въпрос се сочи, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивния съдебен акт с ППВС № 4/1968г., с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., II т. о. на ВКС; Решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I т. о. на ВКС; Решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 1 от 05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2017 г. на I т. о. на ВКС. По същия въпрос се твърди и наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
7. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС №4/68г. и сочене на обстоятелствата, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи ?“. Сочи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на задължителното ППВС 4/68 г., както и с Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I т. о. на ВКС – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
8. „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите ?“. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с Решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011г. на II т. о. на ВКС.
9. „Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение ?“. Сочи се, че този въпрос е разрешен в противоречие с Решение № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009г. на II т. о. на ВКС; Решение № 88 от 17.06.2014г. по т. д.№ 2974/2013г. на II т. о. на ВКС и Решение № 177 от 27.10.2009г. по т. д.№ 14/ 2009г. на II т. о. на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
10. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия ?“ По този въпрос се твърди, че е разрешен от въззивната инстанция в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и константната съдебна практика, намерила израз в Решение № 1 от 26.03. 2012г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о.; Решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013г. на ВКС, II т. о.; Решение № 157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение № 94 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
11. „В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ в сила от 01.01.2016 г., от кой момент cе дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение и включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание в сила от 01.01.2016 г. лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респективно до предявяване на прекия иск от увреденото лице ?“
12. „Приложима ли е правната норма на чл.429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице и предвид установено задължение за деликвента да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, при изпълнение на това задължение, за застрахователя по задължителна застраховка ГО на автомобилистите, възниква ли задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден след настъпване па застрахователното събитие ?“
Допълнителният селективен критерий по въпроси № 11 и 12 е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.1,т.1 ГПК – Определение № 349 от 3.07.2019г. на ВКС по т. д. № 2466/2018г., І т. о., като сочи, че „ все още въпросът не е разрешен“ .
Позовава се и на самостоятелно основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, без да се конкретизира коя от трите хипотези на ал.2 се визира – нищожност, недопустимост или очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба – „ЗК Л. И. АД, представляван от редовно упълномощен процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице – помагач, Г. П. Р., в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от К. Р. М. против „ЗК Л. И. АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 20 000 лв. (частичен от 60 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на дядо му Т. И. Ф., настъпила в резултат на ПТП, осъществило се на 25.02.2019г., ведно със законната лихва считано от 04. 03.2019г. до окончателното изплащане на сумата. След определяне по справедливост на обезщетение от 50 000 лв., редуцирано с 50% съпричиняване, искът е уважен изцяло в предявения размер от 20 000 лв. , ведно със законната лихва от 04.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението на първостепенния съд е подадена жалба от ответното дружество, с която същото е обжалвано изцяло, като основните възражения са по приетата за доказана легитимация на ищеца, имащ качеството на внук, да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дядо си. В депозирания от ищцовата страна отговор на въззивната жалба са изложени съображения по оплакванията срещу приетия от районния съд размер на обезщетението. Следователно, в рамките на въззивното производство не е имало спор относно останалите елементи от фактическия състав на иска по чл.432, ал.1 КЗ, включително и по приетия принос на постралия, определен на 50%, както и че починалият Т. Ф. е дядо по майчина линия на ищеца К. Р. М..
За неоснователни въззивният съд е приел вързаженията на застрахователното дружество в жалбата за недоказаност на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му дядо. След обсъждане показанията на свидетелите В. Ф. и С. Б. решаващият съд е приел за установено, че ищецът и дядо му са имали силна емоционална връзка, починалият е осигурявал морална и материална подкрепа на своя внук, бил е негова опора в живота, особено в ученическите му години, когато родителите на ищеца са се развели и той заедно с майка си е живял при дядо си, че ищецът е поддържал връзка с дядо си, посещавал го е почти всяка седмица, както и че тежко е преживял смъртта му, станал е по-затворен и мълчалив, а преди това е бил весел, душата на компанията. Въз основа на тези свидетелски показания, кредитирани от въззивния съд като непротиворечиви и основаващи се на непосредствени впечтатления за отношенията между ищеца и починалия, въззивният съд е приел за доказано наличието приживе на трайна и силна емоционална връзка между тях, съобразно критериите в ТР №1/2016г. от 21. 06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. След съобразяване вида, обема, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, както и критерия за справедлидвост по чл.52 ЗЗД, решаващият съд е намерил, че адекватният размер за обезщетението възлиза на 10 000 лв., редуцирано наполовина с оглед приетото съпричиняване от 50 %. За да отхвърли иска до уважения от районния съд размер, съставът на окръжния съд е посочил, че събраните по делото доказателства не обуславят извод за изключително висок интензитет на търпените болки и страдания.
По отношение началния момент на дължимост на законната лихва върху обезщетението, въззивният съд е счел, че същият следва да бъде определен, считано от 28.06.2019г., а не от 04.03.2019г., тъй като искането за заплащане на обезщетение е постъпило при ответното застрахователно дружество на 28.03.2019г. и тримесечният срок за произнасяне е изтекъл на 28.06.2019г., от който момент ответникът дължи законна лихва върху обезщетението.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по въпросите, относими към размера на обезщетението – от № 1 до № 10.
Посочването от касатора на чл.290, ал.2 ГПК е бланкетно, поради неконкретизиране и необосноваване на коя от трите хипотези на текста се позовава.
Формулираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси №№ 1, 3, 5, 6, 9 и 10, макар и с различно съдържание, се отнасят до прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е въведен в предмета на спора и е свързан с крайните решаващи изводи на съда, поради което осъществява характеристиките на правен въпрос по смисъла на общия критерий, въведен с чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02. 201 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не са осъществени обаче сочените допълнителни критерии на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е налице противоречие с ППВС № 4/1968г. и с практиката на ВКС. В цитираните от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определянето му следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В настоящия случай, при мотивиране на преценката на решаващия състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо, са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, което изключва достъпа до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси №№ 1, 6, 9 и 10.
По отношение на останалите въпроси №№ 3 и 5 не е обосновано наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС, ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и липса на практика на касационната инстанция, нито наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.
Въпроси №№ 2 и 4, макар и недостатъчно прецизни, са относими към критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия му родственик, като дълбока и трайна, както и за определяне интензитета на търпяните болки и страдания, като изключителен, надхвърлящ обичайните такива. Като съобрази, че във въззивното производство не е имало спор по легитимацията на ищеца, съответно по основателността на претенцията му за обезщетяване на търпените болки и страдания от смъртта на дядо му, въпросите се преценяват като ирелевантни с оглед предмета на селективното производство.
Процесуалните въпроси №№ 7 и 8 досежно задължението на съда да обсъди в съвкупност всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи изпълняват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същата е в смисъл, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички допустими доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, които имат отношение към предмета на делото, доводите и възраженията на страните, като изгради въз основа на тях свои собствени фактически и правни изводи. Поради непосочване на допуснат от въззивния съд пропуск да обсъди релевантно за спора доказателство, въпросите се преценяват като бланкетни.
Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен и конкретизиран правен въпрос: В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ в сила от 01.01.2016г., от кой момент cе дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение?
Този въпрос, преформулиран от въпроси №№ 11 и 12, удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обуславящ за правилното определяне на началния момент за дължимост на лихвата за забава. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в постановено /преди подаване на касационната жалба/ по посоченото от касатора дело - Решение № 128 от 04.02.2020г. по т. д. № 2466/18г. на ВКС, І т. о.
Жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което такава не следва да се събира за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 290 от 15.10.2021г. по в. гр. д. № 501/2021г. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 04.03.2019г. до 28.06.2019г.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.