О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50135

София,01.03. 2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Е. С.

Членове: И. П.

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 271 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „ЗАД В. И. груп“АД срещу решение № 90 от 27.10.2021г. по в. гр. д.№ 321/2021г. на Апелативен съд Варна, в резултат на което, след отмяна на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 4 000лв. до 15 000лв., на ищцата Д. Н. Р. е присъдено обезщетение от още 11 000лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно произшествие от 16.07.2018г., ведно със законната лихва от 26.06.2020г. След депозиране на касационната жалба въззивното решение е допълнено с решение № 200 от 15.12.2022г. и е потвърдено първоинстанционното решение за уважаването на иска до размер на 4 000лв.

Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на апелативния съд или постановяване отхвърлянето на предявения иск. Поддържа се, че решаващият състав на въззивната инстанция не е съобразил фактическите твърдения на ищцата, не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, не е изложил ясни и обосновани мотиви защо счита иска за основателен и как определя размера на обезщетението.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна оценка на заключението на вещото лице - автотехническата експертиза, заедно с другите доказателства по делото, релевантни към механизма на произшествието?“ Касаторът въвежда допълнителната предпоставка по чл.281,т.1,предл. последно ГПК чрез позоваване на решението по т. д.200/2020г. на 2 т. о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика. Счита, че в настоящия случай въззивният съд не е извършил никаква преценка на кредитираното от него заключение на комплексната експертиза, приета пред първоинстанционния съд, не е извършена преценка и на приетата във въззивното производство автотехническа експертиза; че съдът е пренебрегнал категоричния извод на експерта инж. М., изготвил експертизата пред апелативния съд, че лекият автомобил „Форд Ка“, в който е пътувала ищцата, е ударил отзад л. а. „БМВ“, въз основа на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на който автомобил, се претендира заплащане на обезщетението за неимуществени вреди от пострадалата Д. Р.. Същевременно се поддържа, че експертизата, изготвена от в. л. М., съдържа предположение, за което по делото не са събрани доказателства: че лекият автомобил „БМВ“ е спрял внезапно на пътното платно. При тези доводи счита, че въззивната инстанция, която е задължена да следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, е следвало да постави допълнителна задача на експерта или да назначи повторна експертиза, още повече, че застрахователят своевременно е направил искане в писмена молба (поради неизпращане на представител в съдебното заседание, когато е изслушван експертът М.), ако вещото лице не успее за отговори на поставените писмено въпроси конкретно и точно, да бъде възложено извършване на повторно заключение, което да даде отговор на същия въпрос - каква е причината за сблъсъка между двата автомобила. Според касатора въззивната инстанция, вместо да назначи допълнителна или повторна експертиза, е предпочела да не кредитира заключението на в. л. инж. М. и да възприеме още по-необоснованото заключение, прието в първоинстанционното производство.

2/ При същата допълнителна предпоставка, обосновавана с цитирана практика по чл.290 ГПК, се иска допускане на обжалването по въпроса „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора?“ Касаторът счита, че не са обсъдени оплакванията във въззивната жалба на застрахователното дружество за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения; че в обжалваното решение не са изложени собствени мотиви за приетите за установени факти, не е аргументирано защо въззивната инстанция кредитира едно от експертните заключения по основния въпрос - механизма за настъпване на произшествието; че не са изложени мотиви за размера на присъденото обезщетение.

3/ При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. първо ГПК чрез позоваване на ППВС №4/1968г. и при предпоставката на чл.280,ал.1, предложение последно ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „Какви критерии следва да съблюдава съдът при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди?. Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението, да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД?“

В писмен отговор, постъпил на 07.02.2022г. ищцата чрез пълномощника си адв. Щ.Щ. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

По делото не е било спорно, че на 16.07.2018г. на пътя [населено място] –с. Буховци, [община], с по една лента за всяка посока за движение, разделени с бяла прекъсната единична маркировъчна линия, е настъпило пътно произшествие между л. а. „Форд Ка“, управляван от съпруга на ищцата Р. Р. и застрахования при ответното застрахователно дружество по ЗЗГОА лек автомобил „БМВ“, управляван от Ц. И., в резултат на който са били причинени телесни увреждания на пътничката в лекия автомобил „Форд“ - на ищцата Д. Р..

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби от двете страни срещу първоинстанционното решение, с което на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществените вреди в размер на 4 000лв. Ищцата е обжалвала отхвърлянето на иска й до размер на сумата 15 000лв., а ответникът - уважаването на иска, с искане за отхвърлянето му. Въззивната инстанция е констатирала, че решението за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000лв. е влязло в сила.

Пред въззивната инстанция е допусната и приета допълнителна автотехническа експертиза по искане на застрахователно дружество, което се е позовало на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в това, че пред ОС заключението на комплексната експертиза е прието преди да бъде изслушан поисканият от ответника свидетел - водачът на л. а. „БМВ“, по отношение на който ЗАД „В. И. груп“ е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и поради недопускане от първоинстанционния съд на поисканото след изслушване на свидетеля Ц. И. допълнително експертно заключение.

При изслушване на допълнителното заключение, изготвено от вещото лице инж. Й. М. в съдебното заседание пред въззивната инстанция не е присъствал представител на ответника, който в писмена молба е поставил конкретни задачи към експертизата, с която се е запознал и е посочил, че желае възлагането на основание чл.201 ГПК на повторно заключение „ако вещото лице не отговори конкретно и точно на който и да било от поставените в молбата пет въпроса”. В протокола от проведеното пред апелативния съд открито съдебно заседание прегледно са отразени отговорите на вещото лице по всеки един от поставените пет въпроса.

В мотивите към обжалваното решение въззивната инстанция е обсъдила показанията на свидетеля Р. - съпруг на ищцата, който посочва, че управляваният от него автомобил „Форд Ка” се е движил с около 80 км/ч. Бил е изпреварен от лекия автомобил „БМВ”, който не е осигурил нужното отстояние и при прибирането си в дясната лента, е ударил в предната лява част лекия автомобил „Форд Ка”. След удара свидетелят загубил контрол, автомобилът навлязъл в насрещната лента и се спрял в мантинелата. В този смисъл са били и констатациите в съставения Протокол на КАТ, в който механизмът е посочен без актосъставителят да е очевидец на самия инцидент, както и твърденията в исковата молба.

Обсъдени са и свидетелските показанията на водача Ц. И., който твърди, че при управление на лекия автомобил „БМВ“ е бил засечен от изпреварващ го автомобил Шкода, поради което предприел спиране в дясната част на платното и при движение с около 5 км/ч, бил ударен в дясната си част от движещия се зад него л. а. Форд Ка.

Въззивната инстанция е обсъдила и приетото пред първоинстанционния съд заключение на комплексна медицинска и автотехническа експертиза, (което както се посочи е изготвено без да са изслушани показанията на св.Ц. И.), съгласно което двата автомобила са се движили с разрешена скорост - около 60-70 км/ч., мястото на удара между тях е на 3.40-3.70м. вляво от десния край на пътното платно; произшествието е настъпило след като л. а. „БМВ е предприел изпреварване на л. а. „Форд, но при прибирането му в дясната лента, не е осигурил достатъчно разстояние, позволяващо на изпреварвания да продължи свободно движението си, след което е последвал кос удар между задната дясна част на изпреварващия автомобил и предната лява част на изпреварвания автомобил. След резкия натиск на спирачките, водачът на изпреварвания автомобил, в който се возела ищцата, изгубил контрол и спрял в мантинелата на насрещната лента.

Съставът на апелативния съд е приел, че заключението на назначената и приета във въззивното производство автотехническа експертиза, изготвена въз основа на показанията на св. Ц. И. и останалите доказателства, установява като причина за настъпилото ПТП поведението на предно разположени пред л. а. „Форд автомобили, които са предприели внезапно спиране на пътното платно, в резултат на което водачът на л. а. „Форд Ка е застигнал и блъснал с предна лява и централна част, задна дясна част на л. а. „БМВ.

Въззивната инстанция е кредитирала заключението на приетата пред ОС комплексна медицинска и авто-техническа експертиза по съображения, че то кореспондира с останалите доказателства по делото - с показанията на свидетеля Р. и протокола на ПТП. По съображения, че други доказателства, освен показанията на водача на л. а. „БМВ“ за спрели на пътя МПС не са представени, приетото пред апелативния съд заключение не е кредитирано. По тези съображения е обоснован извод, че причината за ПТП е противоправното поведение на водача на л. а. „БМВ, нарушил правилата за движение - чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество.

При обсъждане на получените от ищцата, установени от вещото лице-медик, множество травматични увреждания - оток с диаметър 6-7 см. в средната теменна област на главата, лентовидно охлузване в горната дясна гръдна половина, повърхностна рана в задната повърхност на лявата предраменница, причинена от предпазния колан, повърхностна рана на лявото коляно и навяхване на дясната глезенна става, които са в пряка причинна връзка с ПТП и представляват разстройство на здравето, неопасно за живота; възстановителният период от около 45-60 дни, през който пострадалата е търпяла значителни по интензитет и сила болки, също установени от свидетелски показания, продължителността на възстановителния период от около 4-5 месеца, въззивната инстанция е счела, че справедливото обезщетение е в общ размер на 15 000лв. Мотивирала е своя извод с характера на уврежданията, продължителността на болките и страданията и другите негативни изживявания на ищцата и приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Искането за допускане на обжалването по първия въпрос от изложението не следва да бъде уважено. В мотивировката към въпроса касаторът не обосновава, кои други събрани по делото доказателства, релевантни за механизма на произшествието е следвало да бъдат обсъдени от въззивната инстанция. Въпросът не кореспондира на съображенията и доводите (по които правен въпрос не е поставен), че въззивната инстанция е следвало да назначи втора допълнителна експертиза. Във връзка с първия въпрос касаторът от една страна счита, че следва да бъде възприет като обоснован „категоричният извод на експерта инж. М., че лекият автомобил Форд Ка, в който е пътувала ищцата, е ударил отзад л. а. БМВ“; от друга страна касаторът същевременно поддържа, че тази експертиза „съдържа предположение, за което по делото не се съдържат доказателства: че лекият автомобил „БМВ“ е спрял внезапно на пътното платно“. От съществено значение е обстоятелството, че и експертизата, назначена и приета във въззивното производство, изготвена на база свидетелските показания и на св. И., е дала ясно и категорично заключение, че „на база деформациите се установява, че автомобилите (л. а. Форд и л. а. БМВ) са се движили съпосочно и приблизително успоредно в дясна пътна лента към момента на удара; че основната причина за настъпилото ПТП е поведението на предно разположените за л. а. „Форд“ автомобили, спрели внезапно на пътното платно“. И двете заключения не водят до промяна в крайния извод на въззивната инстанция относно причината за настъпването на пътното произшествие - противоправното поведение на водача на лекия автомобил „БМВ“ Ц. И., който е спрял на пътното платно; изводите и на двете експертизи еднопосочно сочат като причина за настъпване на произшествието поведението на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на л. а. „БМВ“, а обстоятелството дали и друг водач (на л. а. Шкода) е предприел също спиране на пътното платно, е ирелеванто по отношение на претенцията на ищцата към застрахователя по ЗЗГО на л. а. „БМВ” с оглед разпоредбата на чл.53 ЗЗД.

Тезата на касатора, че като механизъм на произшествието следва да се приеме този, при който л. а. Форд е ударил отзад л. а. БМВ, но последният не е предприемал спиране на пътното платно (т. е. с нищо не е нарушил правилата за движение), е в противоречие с показанията на ангажирания от него свидетел И., във връзка с които е поискана повторната експертиза, приета пред апелативния съд. Съгласно показанията на св. И., както той, така и другият трети водач на лек автомобил „Шкода”, са предприели спиране (били са в процес на спиране) в дясно на пътното платно. Както се посочи, касаторът не поставя изобщо правен въпрос, кореспондиращ на довода му, че въззивната инстанция е следвало да назначи втора допълнителна или повторна експертиза. Същевременно въззивната инстанция в протокола от проведеното открито съдебно заседание ясно е посочила, че вещото лице е отговорило компетентно и пълно на всички формулирани писмено въпроси, поради което е счела за неоснователно искането на застрахователното дружество за назначаване на повторна автотехническа експертиза.

Вторият въпрос е оплакване за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на въззивния акт, довод за неправилност, който не може да изпълни ролята на обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Действително съображенията на въззивната инстанция относно възприемането на механизма на произшествието, очертан в двете експертизи, и съображенията при кредитирането им, не са подробно мотивирани и обстойни, но значимо е посоченото обстоятелство, че изводите за непосредствената причина за пътното произшествие, съгласно двете експертни становища съвпадат и се основават на действията на застрахования при ответното дружество водач.

Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по последния въпрос. Не могат да послужат като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол и въпросите по приложението на чл.52 ЗЗД, които са твърдения за нарушение на материалния закон. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл.288 ГПК. Същевременно по приложението на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на пряк иск срещу застрахователя е формирана трайноустановена практика на касационната инстанция, която в случая се явява съобразена от въззивната инстанция при определяне на конкретния размер на обезщетението с отчитането на всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените вреди. Въззивната инстанция е изложила собствени фактически и правни изводи, с които е обосновала присъждането на по-висок размер на обезщетението.

На пълномощника на ответника в касационното производство касаторът следва да заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗЗД адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредбата, в редакцията й към момента на депозирането на отговора на касационната жалба (07.07.2022г.) - т. е. редакцията на Наредбата преди изменението ДВ бр.88/04.11.2022г. в размер на 882лв. с ДДС, на основание чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.9,ал.3.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т. о. на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 90 от 27.10.2021г. по в. гр. д.№ 321/2021г. на Апелативен съд Варна, допълнено с решение № 200 от 15.12.2022г.

Осъжда ЗАД „Б. В. И. груп” да заплати на адвокат Щ.Щ. от АК Хасково сумата 882лв. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата - адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: