О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50042

София, 01.03.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1723 по описа за 2022 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Д. М. В. – Калафат“ АД, представлявано от изпълнителния директор Л. Н., чрез адвокат П. Н., срещу въззивно решение № 21 от 08.02.2022 г., постановено от Видинския окръжен съд по в. гр. д. № 449/2021 г., в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, присъденото обезщетение по чл. 86 ЗЗД и разноските.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, също така и, че въззивното решение е недопустимо в частта по чл. 86 ЗЗД, защото съдът се е произнесъл „свръх“ петитум, без да е бил сезиран. Относно присъдените в първа инстанция разноски излага съображения, че е направил оплакване, което е следвало да бъде разгледано от първостепенния съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, а неговия акт, евентуално проверен от въззивната инстанция. Въззивният съд сам се е произнесъл по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК в своето решение, в което е изложил съображения за правилност на първоинстанционния съдебен акт в частта относно съдебноделоводните разноски. Така въззивният съд недопустимо се е произнесъл без да е компетентен и в нарушение на предписаната в закона процедура.

Насрещната страна Н. А. Н., чрез адвокат Ц. И., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд при служебна проверка, установи следното:

Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба, подадена от работодателя – търговско дружество, без да събере дължимата държавна такса – тя не е събрана нито от администриращия първостепенен съд, нито от въззивния състав след пренасяне на делото във въззивна инстанция и образуване във въззивно производство, въпреки изричното искане и от страна на въззивника да му бъде определен дължимия размер на държавната такса за подадената въззивна жалба. Нередовността на въззивната жалба се отразява върху допустимостта на въззивното решение. Касае се за порок, отстраним и от касационната инстанция – производството по делото следва да бъде оставено без движение, с указание за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно производство по сметка на Видинския окръжен съд, като при неизпълнение в срок, въззивното решение ще бъде обезсилено и обявено за влязло в сила това на Видинския районен съд.

МОТИВИРАН ОТ ГОРНОТО, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр. д. № 1723/2022 г. по описа на ВКС

УКАЗВА на „Д. М. В. – Калафат“ АД, в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса по въззивно гр. д. № 449/2021 г., в размер на 140 лв. по сметка на Видинския окръжен съд.

ПРИ неизпълнение в срок, въззивното решение ще бъде обезсилено и образуваното по него производство – прекратено, като бъде обявено за влязло в сила решението на първостепенния Видински районен съд.

Делото да се докладва след изтичане на срока за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: