О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50226

София, 11.05.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1723 по описа за 2022 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Д. М. В. – Калафат“ АД, представлявано от изпълнителния директор Л. Н., чрез адвокат П. Н., срещу въззивно решение № 21 от 08.02.2022 г., постановено от Видинския окръжен съд по в. гр. д. № 449/2021 г., в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, присъденото обезщетение по чл. 86 ЗЗД и разноските.

Съставът на Върховния касационен съд при служебна проверка, установи следното:

Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба, подадена от работодателя – търговско дружество, без да събере дължимата държавна такса – тя не е събрана нито от администриращия първостепенен съд, нито от въззивния състав след пренасяне на делото във въззивна инстанция и образуване във въззивно производство, въпреки изричното искане и от страна на въззивника да му бъде определен дължимия размер на държавната такса за подадената въззивна жалба. Нередовността на въззивната жалба се отразява върху допустимостта на въззивното решение. Касае се за порок, отстраним и от касационната инстанция – производството по делото е оставено от касационната инстанция без движение, с указание за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно производство по сметка на Видинския окръжен съд. Указанието е изпълнено в срок и производството по касационното производство е възобновено.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, също така и, че въззивното решение е недопустимо в частта по чл. 86 ЗЗД, защото съдът се е произнесъл „свръх“ петитум, без да е бил сезиран. Относно присъдените в първа инстанция разноски излага съображения, че е направил оплакване, което е следвало да бъде разгледано от първостепенния съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, а неговия акт, евентуално проверен от въззивната инстанция. Въззивният съд сам се е произнесъл по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК в своето решение, в което е изложил съображения за правилност на първоинстанционния съдебен акт в частта относно съдебноделоводните разноски. Така въззивният съд недопустимо се е произнесъл без да е компетентен и в нарушение на предписаната в закона процедура.

Насрещната страна Н. А. Н., чрез адвокат Ц. И., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. В. окръжен съд, като изменил частично решението на първостепенния Видински районен съд, отменил дисциплинарно уволнение на Н. А. Н., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същия на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя Д. М. В. – Калафат“ АД да заплати на Р. С. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3000 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – “частичен иск за оставане без работа за срок от 3 месеца“. Отхвърлил претенцията по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 3868,16 лв. Осъдил работодателя да заплати на адв. Ц. И. сумата от 850 лв., на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. за въззивна инстанция. Първоинстанционното решение е частично отменено относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по съображения, че първостепенният съд се е произнесъл извън сезирането за сума над 3 000 лв. главница. Решенето на районния съд е потвърдено без корекция, въпреки променения краен резултат по един от исковете, в частта, с която работодателят е осъден да заплати дължимата държавна такса по делото и сторени разноски за възнаграждение за вещо лице, както и присъдената в полза на адв. И. сума по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между ищеца Н. и ответното дружество е било налице трудово правоотношение от 2016 г. Служителят е заемал различни длъжности, последната от които е “оператор сигурност“. Със заповед № ЗАП-662/08.12.2020 г. на изпълнителния директор на дружеството трудовото правоотношение с Н. е прекратено поради злоупотреба с доверието и разпространяване на поверителни сведения за работодателя. В заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е посочено, че на 06.11.2020 г. Н. е допуснал в стаята за видео наблюдение на дружеството присъствието на две лица: неидентифициран румънски граничен полицай и още едно цивилно неизвестно лице и им е показал записи от камерите за видеонаблюдение на дружеството, с което нарушил чл. 6.3.2, т. 16 от Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/ - всички служители на дружеството са длъжни да пазят поверителната информация на работодателя, станала им известна по повод извършваната от тях работа. Посочено е още в заповедта, че освен гореописаното, от камерите за видеонаблюдение на дружеството е видно, че ищецът допускал в стаята за видеонаблюдение редовно да влизат външни за структурата на дружеството лице, с които пие кафе не по време на регламентираните му почивки, с което е нарушил правилата на чл. 6.3.2 от ПВТР да уплътнява цялото си работно време само с изпълнение на възложената работа. Заповедта съдържа и мотиви (т.2), че освен гореописаното, всички “оператори сигурност“ са инструктирани за допълнителните ограничения за допускане на външни лица до помещенията на дружеството по време на критичната епидемиологична обстановка, причинена от Ковид -19, а с допускането на външни лица Н. в нарушил и тези указания. С декларация за запознатост от 11.05.2016 г. ищецът е декларирал, че е запознат с длъжностната характеристика, ПВТР и задължението да го спазва, с Правилник за безопасност на труда в предприятието и задължението да го спазва, какво и със заповедта на работодателя, която посочва фактите и сведенията, които представляват фирмена и търговска тайна на предприятието, и задължението да не ги разпространява пред трети лица. С чл. 6.3.2.т. 16 от ПВТР е закрепено задължение на служителите и работниците в дружеството да пазят в тайна поверителната информация на работодателя, станала им известна по повод извършваната от тях работа, съгласно индивидуалния трудов договор и е дадена подробна дефиниция за понятието “поверителна информация“. С. З. ЗАП - № 335.1/16.11.2020 г. е започнато дисциплинарно производство срещу Н., като е посочено нарушението от 06.11.2020 г., както и това, че на 16.11.2020 г. от камерите за видеонаблюдение е видно, че служителят допуска в стаята за видонаблюдение редовно да влизат външни за структурата лица, с които пие кафе не по време на регламентрираните му почивки, с което се нарушава чл. 6.3., т. 3 от ПВТР. Със заповед от същия ден (рег. № ЗАП - 657/16.11.2020 г.), на основание заповед №РД-01124/03.03.2020 г., е забранен достъпът на външни лица в служебните помещения на дружеството. Разпоредено е в централния офис и транспортния център да се допускат само външни лица, за които е потвърдена необходимостта от посещение от отговорно длъжностно лице. Н. е запознат с ограничаващата достъпа заповед, което обстоятелство е удостоверил с подписа си на гърба . Заповед от 2015 г. (рег. № ЗАП 55/09.03.2015 г.) на изпълнителния директор на дружеството също забранява даването на каквато и да е информация на външни лица от “оператори сигурност“, включително по телефона. Преди заповедта за дисциплинарно уволнение (със заповед „за започване на дисциплинарно производство“ от 16.11.2020 г.) е направено искане до Н. да даде обяснения защо на 16.11.2020 г. допуска следните нарушения: за времето от 08:17:43ч. на 06.11.2020 г. допуска румънски граничен полицай и неизвестно лице, вероятно шофьор, да преглеждат видеозаписи без съответно разрешение; защо допуска външни лица да влизат без маски и без служебна необходимост в залата за видеонаблюдение; защо допуска служителите на Гранична полиция - на 16.11.2020 г. от 08:59 до 09:05 и няколко пъти след това и друго лице - зам. началник на ГКПП от 11:18:40 до 11:43 да влизат при него да си пият кафето и на приказки. На същата дата (но с входящ номер на работодателя от 21.11.2020 г.) Н. е дал писмени обяснения. В същите се посочва, че никой не го е уведомил за забрана за допускане на външни лица, не му е връчвана заповед, от началото на месеца дава дежурства на касите и колегите не са му обяснили как да показва записи на граничните полицаи, ако се наложи.

При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че работодателят е спазил императивното изискване на чл. 193 от КТ, като преди налагане на наказанието е поискал обяснения от служителя. Последният е дал такива. По отношението на описаните в заповедта деяния, извън тези на 06.11.2020 г., същите не са конкретизирани по начина, по който разпорежда чл. 195, ал. 1 от КТ, поради което в тази част заповедта е незаконосъобразна само на това основание и не следва да бъдат обсъждани нарушенията, изложени във втората част на т. 1 от нея, тъй като не е посочен задължителен реквизит на заповедта - кога е извършено нарушението. Посочено е още, че визираните в т. 4 на чл. 190 от КТ виновни правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение са две - злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения. В случая работодателят е посочил законовия текст, но не е посочил поради наличието на кое точно от двете основания прекратява трудовото правоотношение. В заповедта липсва обстоятелствена част която да отговаря на основанието злоупотреба с доверието на работодателя, от една страна, а от друга - по отношение на основанието “разпространяване на поверителни сведения“, действително е установено, че на 06.11.2020 г. в стаята за видеонаблюдение и в смяната на ищеца са били допуснати граничен румънски полицай и шофьор, но в заповедта не е посочено от фактическа страна каква информация е разпространена, видяна от граничния румънски полицай и шофьора, за да се прецени дали същата е поверителна, и отговаря на критериите на посочения текст, не е посочено също от коя камера, кой видеозапис е видян, какво е съдържал, за да бъде мотивирано наложеното най -тежко наказание за разпространение на поверителна информация. Допълнително е посочено, че в т. 2 на заповедта, като мотиви за налагане на наказанието, са посочени нарушения на разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 1, 3 и 8 КТ, като всяка точка съдържа поне два фактически състава, представляващи различни правни основания за налагане на дисциплинарно наказание, описващи нарушения на трудовата дисциплина. Прието е, че тези разпоредби не кореспондират с обстоятелствената част, с изключение на чл. 187, т. 8, пр. последно КТ - разпространяване на поверителни сведения. Допълнително са изложени съображения, че заповедта за ограничаване на достъпа на външни лица е от 16.11.2020 г., а описаното в заповедта за уволнение нарушение е от 06.11.2020 (преди първата посочена заповед). Отделно, заповедта от 09.03.2015 г. относно подаване на служебна информация към външни лица пък е издадена преди сключване на трудовия договор с ищеца, и няма данни за уведомяването на Н. с подпис на същия, предвид посоченото в заповедта - да се сведе до знанието на всички оператори сигурност. Прието е, че Н. не е уведомен и не е чел и подписвал заповеди за забрана на достъпа, а и те се отнасят до достъпа до помещението, не до разпространение на поверителна информация. В допълнение, изложени са и съображения, че исканите обяснения от Н. са формулирани неясно – досежно времето на нарушенията - защо на 16.11.2020 г. е допуснал нарушение за времето от 08:17:43 на 06.11.2020 г. (не е посочено и докога); защо допуска външни за дружеството лица без маски (като не е посочено кога); защо допуска служители на гранична полиция на 16.11.2020 г. (което не е посочено като нарушение в заповедта)

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК – твърди се противоречие с решение № 138/13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5715/2013 г., IV г. о. и множество други решение на ВСК, постановени по реда на чл. 290 ГПК; относно задължението на съда да обсъди дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – твърди противоречие с посоченото по-горе решение, както и с решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 694/17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., IV г. о.; решение № 112/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4587/2014 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да игнорира фактическото изложение, включително дати, на извършени от служител/работник нарушения на трудовата дисциплина, обективирано в друг документ, към който препраща заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“; записите от камери за видеонаблюдение могат ли да се приемат за достоверен източник на данни за нарушението, към който се препраща в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“; препращане към източник на достоверна информация – в случая видеозапис, който се установи като истинен в процеса, следва ли да се приеме като неразделна част от заповедта и/или следва да се игнорира от съда – твърди се противоречие с решение № 162/13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о.; решение № 124/23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3709/2019 г., IV г. о. и решение № 642/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да се води и да търси доказване само по съображения относно съдържанието на цитираните в заповедта правни норми, без да прецени уволнението въз основа на описаните в заповедта конкретни нарушения; допустимо ли е съдът да игнорира фактическото изложение на извършени от служител/работник нарушения на трудовата дисциплина, обективирано в съдържанието на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“; следва ли съдът да установи в процеса дали посоченото във фактическата част на заповедта всъщност се е случило; при извършено в процеса доказване на изложените във фактическата част на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“ нарушения, извършени от служителя, допустимо ли е съдът да игнорира тези установени по делото факти – твърди противоречие с решение № 112/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4587/2014 г., IV г. о.; решение № 464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о.; решение № 257/10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3681/2008 г., III г. о.; решение № 395/01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2009 г, III г. о.; решение № 55/01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о.; 5/ допустимо ли е съдът да тълкува разширително разпоредбата на чл. 195 КТ и да я допълва – твърди се противоречие с решение № 464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., решение № 722/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 518/2009 г., IV г. о.; решение № 68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о.; решение № 270/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да приеме, че не е посочена дата на извършеното от служителя нарушение, ако в заповедта за дисциплинарно уволнение е посочен период; или са посочени дати, от които може да се изведе, че нарушенията са извършени в периода между посочените дати; допустимо ли е въззивният съд да игнорира определяем период на извършване на нарушенията и директно да приеме, че няма да обсъжда обективираните в заповедта нарушения поради липса на посочена изрична дата – твърди противоречие с решение № 102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о.; решение № 676/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., IV г. о. и др.; 7/относно тълкуването (възприемането) на съда на съдържанието на искането за обяснения за извършените от служителя нарушения - твърди се противоречие с цитираната по-горе практика по пети въпрос - решение № 722/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 518/2009 г., IV г. о.; решение № 68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о.; решение № 270/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., IV г. о.; относно тълкуването (възприемането) на съда на “поверителна информация“; допустимо ли е съдът да изисква конкретно посочване на какво е било заснето в конкретен видеозапис на работодателя, при положение че в множество документи е посочено, че поверителна информация са “всички технически или други данни, формули, кодове, програми, други софтуерни продукти, бази данни, марки, наименования, финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска документация, списъци на миналите, настоящи и потенциални клиенти“, “и всякаква друга информация, която може да бъде разкрита от работодателя, предвид точното изпълнение на задълженията от страна на служителя или информация, до която служителят има достъп, предоставен му от работодателя, или такава, която му е станала известна по друг начин, във връзка с договора, или която е създадена като резултат от или във връзка с изпълнение на задълженията на служителя“; допустимо ли е съдът да изисква доказване на повече от предвиденото в документите по трудовото правоотношение, при положение че страните са се съгласили със съдържанието им и то е ясно и недвусмислено – твърди се противоречие с решение № 1892/22.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 800/99 г., III г. о.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че от всички зададени въпроси, от значение за постановения резултат и разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следните два въпроса, обобщени и преформулиран от касационния състав – при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката за законосъобразност как се извършва – с оглед цитираните в заповедта законови разпоредби от работодателя или от изложените в заповедта фактически обстоятелства, обуславящи изводът на наказващия орган за допуснато нарушение на трудовата дисциплина; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да се произнесе по осъществяване на относимите по спора обстоятелства.

За възможността евентуални признания на работника в обясненията, дадени по реда на чл. 193 ГПК, както и записите от камери, да са доказателствени средства за установяване на нарушенията, съставляващи основания на заповедта, въпросите в изложението са без отношение към постановеното от въззивния съд. Той не е направил извод, че обясненията и записите не могат да служат за доказване на нарушенията, а не е изследвал изобщо дали действително работникът е извършил описаните в заповедта като фактология деяния. Приел е незаконност на уволнението, но по други съображения; принципно е изяснил какво означава злоупотреба с доверието на работодателя и какво – разпространение на поверителни за него сведения, както и възпроизвел хипотезите, при които е възможно налагане на дисциплинарно наказание – уволнение; не е установявал дали посочените в заповедта факти са се осъществили и ако – да, те съставляват ни нарушение на трудовата дисциплина, съответно - какво.

В заключение касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по посочените по-горе два въпроса.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 21 от 08.02.2022 г., постановено от Видинския окръжен съд по в. гр. д. № 449/2021 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 140 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: