4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50068

гр. София, 28.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3445/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д - р В. Т.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - дентална“- Е. и В. С. Т. срещу решение № 262090 от 24.06.2022 г., постановено по гр. д. № 3019/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено като постановено по непредявени искове решение № 11758 от 15.01.2020 г. постановено по гр. д. № 60040/2014 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове на Д. Д. Р. срещу касаторите с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от некачествено проведено дентално лечение, свързано с поставяне на корони и необходимостта от последващо такова, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване .В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси:

1. Ако въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд погрешно е квалифицирал предявените искове като такива за обезщетение от деликт по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, вместо предявените според въззивния съд искове за обезщетение от неизпълнен договор по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, то следва ли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение на основание чл. 270, ал.3, изр. 3 ГПК или има задълженията да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства според възприетата от него правна квалификация на исковете и да се произнесе с решението си по съществото на спора? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 2 на ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Произнасянето по осъдителен иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане по чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД вместо по иск за обезщетение за вреди на договорно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД представлява ли произнасяне по непредявен иск от първоинстанционния съд /което би довело до недопустимост на обжалваното решение/ или представлява произнасяне по иск с погрешна правна квалификация, което би довело до неправилност на обжалваното решение? Сочи се противоречие с т. 2 на ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 71 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 594/2011 г. на ВКС, 4-то г. о. и решение № 201 от 16.01.2019 г. по т. д. 820/2018 г. на ВКС, 2-ро т. о.

3. Представлява ли произнасяне по непредявен иск случаят, при който съдът се е произнесъл въз основа на заявените от страната факти и твърдения и в отговор на заявеното от ищеца искане, но е извършил погрешна според въззивния съд правна квалификация на исковете и основание ли е тази погрешна правна квалификация за обезсилване на решението като недопустимо? Поддържа се противоречие с решение по т. д. № 850/ 2012 г. на ВКС, 1-во т. о. и решение по т. д. № 3636/2015 г. на ВКС, 2-ро т. о.

4. Договорна или деликтна е отговорността на лекуващия лекар и лечебното заведение, в случаите в които ищецът твърди неизпълнение на приложимите медицински стандарти и на законови задължения за лекуващия лекар по Закона за здравето, което е довело до възникналите за него вреди, и какъв е характерът на предявените искове при тези твърдения на ищеца? Поддържа се противоречие на изводите на съда с решение № 532 от 07.07.2009 г. по гр. д. №90/2008 г. на ВКС, 3-то г. о. и решение№ 89 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 1694/2019 г,. на ВКС, 3-то г. о., доколкото в тях е прието, че деликтната отговорност предполага противоправно поведение, а това е поведение в нарушение на предписани или общоприети правила т. е. на правила за поведение предписани в закона, а не в нарушение на съглашения между страните.

5. Налице ли е произнасяне по непредявен иск, респ. налице ли е погрешна правна квалификация на предявения иск за обезщетение на вреди на договорно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД като такъв за обезщетение на вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД , ако ищецът не е възразил срещу проекта за доклад по чл. 140 ГПК по делото, който квалифицира иска му като такъв по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД вместо като иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или е налице съгласие с дадената правна квалификация и характера на предявения иск и пълно припокриване с волята на ищеца за него?

6. Налице ли е произнасяне по непредявен иск, респ. налице ли е погрешна правна квалификация на предявения иск за обезщетение на вреди на договорно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД като такъв за обезщетение на вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, ако ищецът не е изтъкнал погрешната правна квалификация или грешно възприетата от съда фактическа обстановка като порок във въззивната си жалба срещу решението или е налице съгласие с дадената правна квалификация и характера на предявения иск и пълно припокриване с волята на ищеца за него?

В срока за отговор ответникът по жалбата Д. Д. Р., чрез адв. Ж. Ж., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е препратил към фактическите констатации на първоинстанционния съд, приемайки че те са правилно установени. Съдът е посочил, че в исковата молба и във въззивната жалба ищцата е навела обстоятелства за наличието между нея и ответниците на валидно облигационно отношение от неформален договор за дентално лечение. От правна страна е приел, че правната квалификация на спорното право се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения и предвид сочената от ищцата облигационна връзка с ответниците е квалифицирал предявените искове по чл. 79, ал. 1 вр чл. 82 ЗЗД като искове за обезщетение на вреди от неизпълнение на договор. Направил е извод, че районният съд, който е квалифицирал и разгледал исковете за вреди като искове за обезщетение на вреди от деликт по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, се е произнесъл по непредявени искове, а не в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, с което е бил сезиран и с това е нарушил принципа на диспозитивното начало и първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на районния съд за произнасяне по действително предявените искове.

С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставения от касатора първи правен въпрос, който конкретизиран от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни в следния смисъл: Какви са правомощията на въззивния съд, когато приеме, че е дадена неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд?. Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи. С обжалваното решение поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - т. 2 на ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което по този правен въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262090 от 24.06.2022 г., постановено по гр. д. № 3019/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 273 лв. и в същия срок да представят доказателства за извършеното плащане

УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на таксата в срок и непредставяне на доказателства по делото, че тя е платена, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

СЛЕД изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.