6определение по гр. д.№ 3207 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 50062

София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 3207 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. Д. срещу решение № 123 от 04.05.2022 г. по в. гр. д.№ 78 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20020 от 16.09.2021 г. по гр. д.№ 190 от 2019 г. на Златоградския районен съд, с което са уважени предявените от Р. А. С. и А. А. Г. срещу А. Л. Д. искове по чл.109 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните посочени от касатора и доуточнени от съда въпроси:

1. Прилага ли се чл.235, ал.3 ГПК по отношение на установени с влязло в сила решение по друго дело факти, конкретно факта на съществуване на наемно правоотношение за имота - предмет на иска по чл.109 ЗС ? и Длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид фактите, които са настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, въз основа на чл.235, ал.3 ГПК ? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д.№ 741 от 2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 253 от 18.01.2013 г. по гр. д.№ 295 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о.

2. Следва ли по предявен иск по чл.109 ЗС ищецът да докаже, че ответникът е извършил неоснователни действия в имота на ищеца и че с тези неоснователни действия ответникът създава пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.

3. При установено по делото наемно правоотношение с праводателя на ищеца по негаторния иск /чл.109 ЗС/ и ответника по делото и непрекратяването на това наемно правоотношение с изрично волеизявление от страна на наследника /ищец по делото/, неосвобождаването на имота от ответника - наемател представлява ли неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС ? По този въпрос се твърди основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК - въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

4. Прекратява ли се наемно правоотношение за имот със смъртта на наемодателя ? По този въпрос също се твърди основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 02.08.2022 г. и допълнение от 17.08.2022 г. ответниците по жалбата Р. А. С. и А. А. Г. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото на ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника А. Л. Д. да демонтира и премести вън от собствения на ищците Роза А. С. и А. А. Г. имот метален бръснарски павилион с площ от 6 кв. м., въззивният съд е приел, че безспорно доказано по делото е, че ищците като наследници на О. Х. Б. са съсобственици с останалите наследници на това лице на мястото, върху който е разположен процесният павилион - УПИ VIII-.... в кв.118 по плана на [населено място]. Въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза е прието за безспорно установено, че павилионът се намира върху частта от мястото, която е разпределена на ищците за ползване по реда на чл.32, ал.2 ЗС с влязлото в сила решение № 48 от 10.04.2017 г. по гр. д.№ 298 от 2016 г. на Златоградския районен съд. Предвид установеното с влязло в сила решение № 235 от 01.10.2020 г. по в. гр. д.№ 279 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд /отхвърлен иск на А. Д. срещу Р. С. за признаване на Д. на ограничено вещно право на ползване върху 10 кв. м. от горепосоченото УПИ/, за неоснователно е прието твърдението на ответника, че той е притежавал това ограничено вещно право и поради това е имал годно правно основание да държи павилиона в имота на ищците. Що се отнася до възражението на ответника за наличие на основание да ползва имота на ищците предвид съществуващо валидно наемно правоотношение, въззивният съд не се е произнесъл по него, като е посочил, че такова възражение не е било направено своевременно от ответника с отговора на исковата молба. На следващо място съдът е приел за доказано, че павилионът пречи на ищците да ползват лично имота си, пречи на подхода към имота и е пречка за отдаването му под наем. Поради това е достигнал до извод, че се касае за неоснователни действия, които създават пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем, и е уважил иска по чл.109 ЗС за премахване на павилиона.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

1. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси: Първата група въпроси /Прилага ли се чл.235, ал.3 ГПК по отношение на установени с влязло в сила решение по друго дело факти, конкретно факта на съществуване на наемно правоотношение за имота - предмет на иска по чл.109 ЗС ? и Длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид фактите, които са настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, въз основа на чл.235, ал.3 ГПК ?/ са поставен във връзка с твърдение на касатора, че след завеждане на настоящото дело по чл.109 ЗС е настъпил нов факт, който е установен с влязло в сила решение по друго дело - установено било, че за ползването на част от имота на ищците за поставяне на павилион е съществувало наемно правоотношение. Тази група въпроси не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на решението, тъй като са неотносими към конкретното дело, по което не се касае нито за нововъзникнал след завеждане на делото по чл.109 ЗС факт, нито за установен с друго съдебно решение факт. Както е твърдял и самият ответник, по делото е установено, че с една от съсобствениците на имота - М. М. той се е намирал в облигационно правоотношение, наподобяващо наемен договор за ползването на 10 кв. м. от мястото, което правоотношение е възникнало повече от 20 години преди завеждане на делото по чл.109 ЗС, а не след завеждане на това дело. Освен това, с решението по гр. д.№ 235 от 01.10.2020 г. по в. гр. д.№ 279 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд не е установен със сила на пресъдено нещо между страните фактът на съществуването на облигационно правоотношение между ответника и М. М.: решението по това дело установява със сила на пресъдено нещо между страните само посоченото в диспозитива на решението /че А. Д. не притежава ограничено вещно право на ползване върху 10 кв. м. от УПИ, в който е поставен процесният павилион/, но не и посочените в мотивите на това решение факти /че между А. Д. и М. М. са съществували облигационни правоотношения по повод отдаването за ползване на 10 кв. м. от дворното място/.

По втория поставен въпрос /Следва ли по предявен иск по чл.109 ЗС ищецът да докаже, че ответникът е извършил неоснователни действия в имота на ищеца и че с тези неоснователни действия ответникът създава пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС - Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика съдът е приел, че след като ответникът няма основание да държи процесния павилион в имота на ищците, то с това си действие той пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху този имот.

2. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по третия и четвъртия поставени въпроси: При установено по делото наемно правоотношение с праводателя на ищеца по негаторния иск /чл.109 ЗС/ и ответника по делото и непрекратяването на това наемно правоотношение с изрично волеизявление от страна на наследника /ищец по делото/, неосвобождаването на имота от ответника - наемател представлява ли неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС ? и Прекратява ли се наемно правоотношение за имот със смъртта на наемодателя ? Тези въпроси са свързани с възражението на ответника, че той има основание да ползва имота на ищците, тъй като и към настоящия момент между него и ищците като наследници на съсобственицата М. М. съществува валидно наемно правоотношение за ползването на 10 кв. м. от имота. По това възражение обаче съдът не се е произнесъл в решението си, а и не е бил длъжен да се произнася, доколкото ответникът не е заявил такова възражение в отговора на исковата си молба. Тоест, въпросите не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение и поради това не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване на това решение. Независимо от горното следва да се посочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че ответникът не се е намирал в никакви облигационни връзки с ищците по делото, а е бил допуснат да ползва 10 кв. м. от мястото за павилион срещу задължение да гледа и издържа друго лице - съсобственицата М. М.. Доколкото договорът между ответника и М. М. е бил устен и безсрочен /за което не се спори между страните/ и е бил сключен с оглед личността на М. /за грижи и нейната издръжка/, безспорно е, че след смъртта на М. той се прекратява и няма действие по отношение на наследниците на М., част от които са ищците.

3. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 04.05.2022 г. по в. гр. д.№ 78 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд.

ОСЪЖДА А. Л. Д. от [населено място], общ.Н., обл.С., ул..“Стара планина“ № 1 да заплати на Р. А. С. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и А. А. Г. от [населено място], обл.С., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.