О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50131

гр. София, 27.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2547 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гитекс“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 34 от 8. 07. 2021 г. по в. т. д. № 232/2020 г. на Бургаски апелативен съд. С него е обезсилено решение № 12 от 14. 03. 2019 г. по т. д. № 5/2019 г. на Сливенски окръжен съд, с което „Престиж 98“ ООД, [населено място] е осъдено да заплати на „Е.“ ЕООД, [населено място], въз основа на постановление за възлагане от 15. 06. 2016 год. по изп. дело № 454/2015 г. на ЧСИ Я. Б. за овластяване на кредитора „Гитекс“ ЕООД, сумата от 26 000 лв., представляваща част от цялото задължение от 77 387, 13 лв. без ДДС, дължимо за извършени продажби по фактура № 24558/13.10.2015 г., фактура № 24572/17.10.2015 г. и фактура № 24580/20.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 29. 08. 2016 г. до окончателното изплащане на задължението, и е прекратено производството по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и прави искане за отмяната му по изложени в жалбата съображения. Твърди, че не е процесуален субституент на „Е.“ ЕООД, а носител на процесното право на вземане, тъй като вземането му е възложено вместо плащане, а не за събиране, за което е представил доказателство – постановление за възлагане вместо плащане от 9. 09. 2019 г. по изп. д. № 381/2019 г. на ЧСИ Я. Б.. Излага доводи, че тъй като вземането му е възложено вместо плащане преди „Е.“ ЕООД да бъде заличено в ТРРЮЛНЦ, последното обстоятелство е без значение за реализацията на процесното право на вземане, доколкото заличеният търговец не е негов титуляр.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли съдът да вземе предвид факта, че ищецът, който е завел иска, в качеството си на процесуален субституент, е вече носител на материалното право, след като вземането му е възложено от ЧСИ вместо плащане, а не за събиране?; 2. Допуснал ли е процесуално нарушение, като не е приел в производството по поправка на явна фактическа грешка молбата на ищеца, с която се уведомява съдът за извършеното от ЧСИ възлагане вместо плащане на процесното вземане?“ Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по формулираните въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението си по повод първия поставен въпрос се позовава на решение № 9 от 6. 06. 2016 г. по т. д. № 3773/2014 г. на ВКС, І т. о. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, без да излага конкретни доводи във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Престиж 98“ ООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

В исковата си молба ищецът „Гитекс“ ЕООД поддържа, че е кредитор на „Е.“ ЕООД за сумата от общо 197 069, 49 лв., присъдена с влязло в сила решение по арб. дело № 1/2015 г. по описа на Арбитражен съд за търговски спорове, [населено място]. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по това дело е образувано изп. дело № 454/2015 г. по описа на ЧСИ Я. Б. с район на действие Бургаски окръжен съд. По изпълнителното дело бил наложен запор на всички настоящи и бъдещи вземания на „Е.“ ЕООД от ответника „Престиж 98“ ООД. Сочи, че запорното съобщение е получено от ответника на 13. 10. 2015 г., като на 11. 11. 2015 г. управителят на ответното дружество е отговорил, че няма задължения към „Е.“ ЕООД. Поддържа, че за „Е.“ ЕООД са възникнали вземания към „Престиж 98“ ООД по три броя фактури за извършени продажби на обща стойност 77 387, 13 лв., както следва: фактура № 24558/13.10.2015 г. за сумата 25 224, 43 лева, фактура № 24572/17.10.2015 г. за сумата от 26 098, 79 лева, фактура № 24580/20.10.2015 г. за сумата от 26 063, 91 лева. Твърди, че всички описани фактури са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на „Е.“ ЕООД и са с дата на издаване след налагане на запора върху вземанията на дружеството от „Престиж 98“ ООД, поради което действието на наложения запор се простира по отношение на вземанията по тези фактури. Сочи, че с постановление от 15. 06. 2016 г. ЧСИ Я. Б. е възложил на ищеца за събиране вземането на длъжника „Е.“ ЕООД към третото задължено лице „Престиж 98“ ООД. Прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „Е.“ ЕООД сумата от 26000 лв., представляваща част от цялото задължение от 77 387, 13 лв., представляваща стойност на извършените продажби по процесните фактури, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, в случай, че се установи извършено плащане от „Престиж 98“ ООД в полза на „Е.“ ЕООД след получаване на запорното съобщение, моли на основание чл. 452, ал. 3 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 26 000 лв., която претендира като част от цялата сума от 77 387, 13 лв. по процесните фактури, ведно със законната лихва за забава.

С решение № 11 от 22. 03. 2017 г. по образуваното по исковата молба т. д. № 68/2016 г. на Сливенски окръжен съд, потвърдено с решение № 71 от 06. 07. 2017 год. по в. т. д. № 160/2017 г. на Бургаски апелативен съд, „Престиж 98“ ООД е осъдено да заплати на „Гитекс“ ЕООД сумата от 26 000 лева, представляваща част от цялото задължение от 92 864, 56 лева, с ДДС, ведно със законната лихва за забава, считано от 29. 08. 2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Посочените актове са обезсилени с решение № 239 от 18. 01. 2019 г. по т. д. № 3007/2017 г. на ВКС, І т. о. и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на действително предявения иск. Касационната инстанция е приела, че изложените в исковата молба фактически твърдения и отправеното до съда искане сочат, че главният иск е с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 510 ГПК, предявен от ищеца в качеството му на процесуален субституент на „Е.“ ЕООД, негов длъжник по изпълнително дело № 454/2015 г. на ЧСИ Я. Б., а евентуалният е по чл. 452, ал. 3 ГПК. Изводът е направен при съобразяване на изричното твърдение на ищеца, че вземането на „Е.“ ЕООД е възложено на ищеца не вместо плащане, а за събиране. Съставът на ВКС е счел, че решенията се явяват недопустими, тъй като сумата е присъдена не в полза на титуляря на вземането „Е.“ ЕООД, а в полза на неговия процесуален субституент „Гитекс“ ООД.

За да обезсили постановеното при новото разглеждане на делото от Сливенски окръжен съд решение за уважаване на главния иск и да прекрати производството по делото с обжалвано въззивно решение, Бургаски апелативен съд е приел, че с решение № 415 от 29. 10. 2019 г. по т. д. н. № 115/2019 год. на Бургаски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Е.“ ООД, определена е нейната начална дата - 01. 01. 2018 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност, дейността му е прекратена и производството е спряно; с решение № 26009 от 11. 01. 2021 год. производството по несъстоятелност е прекратено, тъй като в срока по чл. 632, ал. 4 ТЗ не е поискано възобновяването му, и „Е.“ ЕООД е заличено от търговския регистър. С оглед така установеното въззивният съд е направил извод, че по време на висящността на исковия процес носителят на материалното право /вземането/ е изгубил своята материална правоспособност, като е бил заличен от търговския регистър без правоприемство, което е довело до загубата и на неговата процесуална правоспособност, представляваща абсолютна положителна предпоставка за допустимост на процеса. Изложил е и съображения, че доколкото надлежната легитимация на процесуалния субституент е обусловена от процесуалната правоспособност на лицето, чиито права упражнява, в случая е отпаднала и процесуалната легитимация на „Гитекс“ ЕООД, който упражнява правата на „Е.“ ЕООД по реда на чл. 510 ГПК. Същевременно, въззивният съд е изтъкнал, че „Гитекс“ ЕООД е изгубило и качеството си на кредитор на „Е.“ ЕООД на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, съответно надлежната си процесуална легитимация на кредитор на длъжника. Позовал се е на Тълкувателно решение № 2 от 13. 07. 2020 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/.

Поставените от касатора въпроси съставляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от въззивната инстанция и формиране на изводите й в обжалваното решение, че исковото производство се явява процесуално недопустимо, съответно искания за касиране на въззивния акт като неправилен /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението. Първият въпрос, въведен с изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, е отражение на доводите на касатора, че в противоречие с процесуалното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд не е взел предвид факта, че спорното право на вземане е било възложено на ищеца вместо плащане с постановление за възлагане от 9. 09. 2019 г. по изп. д. № 381/2019 г. на ЧСИ Я. Б., което е било представено по делото. Освен това, въпросът не е съобразен с предмета на делото, определен от твърденията на ищеца за възлагане за събиране на спорното вземане, по отношение на който не се прави позоваване на промяна въз основа на предприето от ищеца допустимо изменение на иска. Вторият въпрос в изложението, така както е формулиран, налага пряк отговор дали въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, съответно дали са основателни касационните доводи в тази насока. Същевременно, въпросът не кореспондира с процесуалните действия на въззивния съд, тъй като в производството по в. т. д. № 215/2019 г. на Бургаски апелативен съд, образувано по въззивна жалба на „Престиж 98“ ООД срещу решение № 49 от 16. 05. 2019 г. по т. д. № 5/2019 г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането по чл. 247 ГПК на дружеството въззивник за допускате на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение от 14. 03. 2019 г., изразяваща се в неправилно изписване на пълния размер на претенцията, предявена като частична, представеното от ищеца постановление за възлагане вместо плащане от 9. 09. 2019 г. е било прието като доказателство по делото.

Независимо, че по отношение на поставените въпроси не е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и съществуването на въведените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По втория въпрос касаторът въобще не сочи практика на касационната инстанция, на която въззивният акт противоречи. Неуместно е и позоваването на касатора в изложението във връзка с първия поставен въпрос на решение № 9 от 6. 06. 2016 г. по т. д. № 3773/2014 г. на ВКС, І т. о. В решението е прието, че неупражнените права и непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 ТЗ. Така даденото разрешение в практиката на ВКС относно момента на погасяване на вземанията по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ няма отношение към поставения от касатора въпрос и не разкрива твърдяното несъответствие на изводите на въззивния съд на практиката на ВКС. Касаторът цитира решението на ВКС при аргументиране на въведената за първи път с касационната жалба, съответно необсъжданата от въззивния съд, теза, че тъй като е станал носител на процесното вземане преди заличаването от ТРРЮЛНЦ на длъжника „Е.“ ЕООД ищецът „Гитекс“ ЕООД, в това качество, може да претендира ответникът да му заплати исковата сума в настоящия исков процес. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва и обосноваване съобразно изискванията, разяснени по т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, на двете хипотези, формиращи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Съдържанието на атакуваното въззивно решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци, поради което е изключен извод за наличието на квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 8. 07. 2021 г. по в. т. д. № 232/2020 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.