5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50096

гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2162 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. М., представляван от адв. Р. Б., срещу въззивно решение № 39/ 23.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 20/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 260409/04.03.2021 г. по гр. д. № 225/2021 г. на Районен съд – Лом. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Б. М. против „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че касаторът не дължи на ответното дружество сумите: 7 816 лв. по споразумителен протокол от 21.01.2021 г. – неизплатено задължение за електроенергия по описани фактури за периода 30.04.2010 г. - 10.10.2016 г.; и 11 402,02 лв. по споразумителен протокол от 21.01.2021 г. – неизплатено задължение за електроенергия по описани фактури за периода 10.03.2003 г. - 12.12.2011 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса: „признаването на задължения (с процесните споразумения) прекъсва ли давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, заличава ли изтеклата до момента давност...