ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50119

гр. София, 22.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. (Частно) Касационно търговско дело № 1183 по описа за 2022 година

Касационното производство е образувано по жалба на „ЗЕАД Б. В. И. Груп“ ЕАД, трето лице – помагач на страната на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД, [населено място], срещу въззивно решение на Русенски окръжен съд.

Ищците П. И. и С. И. оспорват жалбата. Ответникът изразява становище за основателност на жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника и третото лице – помагач първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (повреди по недвижим имот), причинени от теч от водопроводната мрежа.

Решението си съдът е постановил, след като в открито съдебно заседание на основание направения от ищците частичен отказ от иска е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството в частта за разликата над 25 000 лв. до първоначално предявения размер на иска от 28 612,16 лв. Определението е влязло в сила като необжалвано.

Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е отхвърлил като неоснователно оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение поради неподсъдност на спора съгласно чл. 104, т. 4 ГПК.

В касационната жалба, както и в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, оплаквания за неправилност на въззивното решение и съответни доводи за обосноваване на допускането на касационно обжалване не са изложени. Въведено е единствено оплакване за недопустимост по чл. 281, т. 2 ГПК, свързано с довод за вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Същите са изведени от тезата, че първоинстанционният съд, като е разгледал иск с цена 28 612,16 лв., родово подсъден на окръжен съд съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, е постановил недопустимо решение, обуславящо и недопустимостта на въззивното решение, с което въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, вместо да обезсили първоинстанционното решение. Поддържа се, че извършеният пред въззивната инстанция частичен отказ от иска не може да санира допуснатия от първата инстанция порок и да направи постановеното от нея решение допустимо в никоя негова част.

Касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото не е налице твърдяната, дори и вероятна, недопустимост на въззивното решение.

В исковата молба ищците са изложили твърдения, че са собственици на основание покупка на увредения недвижим имот и са претендирали присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лв. В открито заседание на 29.03.2021 г. съдът е допуснал увеличение на претенцията до 28 612,18 лв.

Така изложените от ищците фактически твърдения обосновават извода, че при условията на обикновено другарство на основание съсобственост (доколкото по делото не са въведени твърдения за придобиване в условията на съпружеска имуществена общност) са предявени два самостоятелни иска за обезщетение от всеки от съсобствениците. Предвид липсата на конкретизация в исковата молба относно притежаваните дялове в съсобствеността и точния размер на всеки от исковете следва да се приеме, че обезщетението се претендира при равни дялове, т. е. в размер след увеличението 14 306,09 лв., поради което и съгласно чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК исковете са останали подсъдни на районния съд. Отсъства следователно изтъкнатото основание за недопустимост на въззивното решение, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 10 ГПК и съобразно направеното искане, приложения списък по чл. 80 ГПК и представения договор за правна помощ жалбоподателят следва да заплати на ищците направените за касационното производство разноски (възнаграждение за адвокат) в размер на 960 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 345/02.12.2021 г. по гр. д. № 532/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд.

Осъжда „ЗЕАД Б. В. И. Груп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5, да заплати на П. Н. И., ЕГН [ЕГН], и С. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 10 ГПК разноски в размер на 960 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................