О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50086

София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател : Е. Т.

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов

гр. дело №3052/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на «А. К. –България » ЕООД чрез адв. И. Ш., срещу решение №423 от 04.04.2022г по в. гр. д № 586/2022 г на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение №16 от 04.01.2022г на Пловдивски РС , трудовият спор по чл.344, ал.1 т.1-3 КТ е разрешешен с отмяна на уволнение, предприето от работодателя на основание чл. 328, ал.1 т.6КТ,възстановяване на работа и присъждане на обезщетение.Ищцата К. Г. П. е била уволнена със заповед от 08.01.2021г на управителя на «А. К. –България »на основание чл. 328, ал.1 т.6 КТ от длъжността «търговски агент »,която длъжност служителката П. е заела отново, след като предходното й уволнение, предприето поради съкращение на щата, е било отменено с решение №4143 от30.10.2019г на Пловдивски РС,влязло в сила на 04.09.2020г .Въззивният съд е приел за изяснено, че към момента на сключване на трудовия договор с ищцата на 10.08.2018г, служителката П. не е отговаряла на всички изисквания на работодателя за заемане на длъжността, посочени в длъжностната характерискика.При назначението тя е имала необходимото образование, но не и изискваната негова насоченост – «техническо, икономическо»,което работодателят е знаел, като я наема на работа.След възстановяването й, считано от 01.12.2020г, работодателят е променил изискванията за заемане на длъжността в длъжностна харакетеристика, на което изменение е основал и процесното уволнение.Разписани са допълнителни трудови функции и за заемане на длъжността, като вече се изисква висше образование с образователно - квалификационна степен «бакалавър» или «магистър»,отново с насоченост на придобитото образование «техническо или икономическо». В заповедта работодателят е изтъкнал, че ищцата имала диплома за висше образование, но същото не било в посочената степен «бакалавър» или «магистър», като няма изискваната насоченост, т.е да е «техническо или икономическо».За да отмени заповедта като незаконосъобразна въззивният съд е изтъкнал, че ищцата има по закон правата на завършилите образователна степен «магистър» съгласно пар.6 от ПЗР на ЗВО ( обн ДВ бр.112/1995г) и изводите на работодателя в тази част са несъответни на фактите и закона, а що се отнася до изискваната насоченост, то още при назначението си ищцата не е отговаряла на това условие, заради което , съгласно мотивите на ТР №4/01.02.2021г на ОСГК, работодателят не може да изтъкне основанието по чл.328, ал.1 т.6 КТ за уволнение, аналогично на разрешението по т.1а от Тълкувателното решение, защото в този случай прилагането на основанието ще противоречи на общия принцип да не се допуска злоупотреба с права. Освен съображенията за незаконосъобразност, въззивният съд е намерил за установена и злоупотреба с право на уволнение в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ, което основание е било въведено от ищцата в исковата молба.Изменените изискнаия в частта за образованието не са били извикани от нуждите на работатата и от събраните гласни доказателства е прието за установено, че работодателят е имал за единствена цел да уволни конкретен служител.От показания на доведен от ищцата свидетел съдът е направил извод за обстоятелства, сочещи на тенденциозното отношение, в. т.ч на ищцата не е бил предоставен за ползване служебен автомобил, което в случая е средство за работа както в предходната, така и последващо връчената (при уволнението) длъжностна характеристика.От показания на доведен от ответника свидетел е направен извод, че след възстановяването на ищцата на работа целта на работодателя е била манифестирана от директора на дружеството с настояването «да се разелят» по взаимно съгласие, което ищцата не приела и тогава последвали измененията в длъжностната характеристика, сочени като основание за оспорваното уволнение, засегнало единствено нея.

Решението се оспорва като материално и процесуално незаконосъобразно. В изложение касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с ТР №4 от 01.02.2021г по т. д № 4/2017г ОСГК по въпроса разрешен в т.1а , а именно че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование

или професионална квалификация за изпълняваната работа. Според защитата, случаят по делото не може да се отнесе към разрешението в изтъкнатата задължителна практика и е различен, тъй като изискванията за заемане на длъжността са били изменени, т.е ищата не отговаря на нововъведени изисквания и затова в посочената хипотеза няма пречка да бъде уволненена на основание чл. 328, ал.1 т.6 КТ. На следващо място(т.2 от изложението), при основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК е поставен въпроса кумулативно ли следва да се разглежда въведено от работодателя изискване за образователно-квалификационна степен и за определена насоченост на придобитото образование, или те са отделни елементи на изискването и поотделно следва да се разглеждат при извод дали работникът или служителят отговаря на изискванията в хипотеза по чл.238, ал.1 т.6 КТ. Защитата счита, че те се преценяват заедно и са комулативни, както бил подходил работодателят при уволнението, а подходът на въззивния съд да ги разделя е неправилен.Следващите два въпроса(т.3 от изложението) оспорват изводите за допусната злоупотреба с право на уволнение:Следва ли при такъв довод в случаи на уволнение по чл.238, ал.1 т.6 КТ да се извършва проверка дали изискванията са въведени с оглед нуждите на работата ; следва ли работодателят да прекрати ТПО с част, или с всички служители, които не отговарят на новите изисквания, или е въпрос на целесъобразност. По първия въпрос се сочи противоречие с реш. № 734/2011г ,3-то г. о на ВКС , по втория въпрос осонованието на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК се изтъква без да се сочи практика на ВКС.Като очевидно неправилен се изтъква извода за оборена презумпция по чл.8,ал.2 КТ,променените изисквания са били свързани с работата, с възлагането на допълнителни трудови функции.Изтъква се основание по чл. 280 , ал.2 предл трето ГПК.

Отговор е постъпил от К. Г. П., чрез адв Б.П..Оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване, тъй като не се поставя нито един въпрос, с който да е отговорено на изискванията в чл. 280 ГПК. Изложени са съображения по съществото на касационните оплаквания. В отговора се изтъкват и подчертават установените факти по делото които свидетелстват както за незаконосъобразно приложено уволнително основание, така и за нарушение на чл.8, ал.1 КТ,както са приели съдилищата .Претендират се разноски

Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване .

Като първи въпрос е поставен разрешеният с т.1а от ТР №4 от 01.02.2021г по т. д № 4/2017г ОСГК.На мотивите в тълкувателното решение въззивният съд се е позовал предвид фактическите си изводи, че при изисквания на работодателя за необходимо образование, посочено в длъжностна характеристика, при първоначалното назначение на работа ищцата е отговаряла по отношение на степен, но не и за насоченост на образованието (техническо, или икономическо).Поради това е изтъкнато, че в настоящия случай работодателят не може законосъобразно да прибегне до уволнение по чл.238,ал.1 т.6 КТ. По новата длъжностна характеристика длъжностните задължения не са съществено променени, касае се за детайлизиране на вече възложени трудови функции.По отношение на образованието и неговата насоченост, що се отнася до изискването за висше образование, то не е било продиктувано от работата и изводите на съда са основани на установено нарушение по чл.8, ал.1 КТ, като освен това ищцата е отговаряла на изискването.Относно изискваната в длъжностната характеристика насоченост на образованието „техническо или икономическо”, то е същото като при постъпването на служителката на работа през 2018г. Коткретно по формулирания правен въпрос, въззивното решение не е в противоречие с приетото в ТР №4 от 01.02.2021г по т. д № 4/2017г ОСГК,поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. За пълнота следва да се изтъкне, че тълкувателните указания на ОСГК не са възприети и приложени неточно или превратно от въззивния съд в хипотеза като установената по делото.

По втория формуран въпрос не е изпълнено общото изискване на чл.280,ал.1 ГПК.Съгласно дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да удовлетворява изискванията за общо основание, поставеният въпрос трябва да е правен, а не фактически и да е изведен от решаващите изводи на въззивният съд, както и да е обусловил изхода на делото.Поставеният въпрос не е от значение за формираната решаваща воля на съда при така очертания предмет на делото и не е от значение за неговия изход.При спор за законосъобразност на уволнение по чл чл.238, ал.1 т.6 КТ , поставени от работодателя изисквания за необходимо образование при заемане на длъжността, се разглеждат в тяхната цялост и конкретност, както е подходил и въззивния съд.След като е обсъдено, респ съобразено е от решаващия съд изискване за висше образование и определената негова насоченост – техническа или икономическа, доколкото работодателят е имал и това изискване, поставените във въпроса квалификаци нямат обуславящо значение за правните изводи на съда.Въззивният съд не е отменил уволнението като незаконосъобразно поради това, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са били поотделно отграничени удовлетворените от неудовлетворените изисквания при заемане на длъжността, нито поради това, че неудовлетворените изисквания за необходимия профил на образованието не се обемат от хипотезата на нормата, ирелевантни са, или са незначителни.По отношение на тях съдът не е приемал, че не са свързани с работата.От съда не е проверавяна целесъобразността на изискването, както и следва. Други са съображенията за уважаване на иска.

По въпросите в следващия раздел на изложението не се обосновава изтъкваното противоречие с практика на ВКС. Свързано поставени от касатора въпроси са в оспорване на решаващите съображения на съда за нарушение на чл. 8, ал.1 КТ поради злоупотреба с право от работодателя.В установената практика на ВКС последователно е указвано при наведено основание за злоупотреба с право да се изследва целта на предприето от работодателя изменение на изискванията за заемане на определена длъжност, което поначало е негово решение по целесъобразност, но това не изключва установяване на злоупотреба с право на уволнение –решение 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, , решение №345/2013г по гр. д № 3868 / 2013 на Четвърто г. о, решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр решение №73/2022г по гр. дело № 1968 / 2021 год на Четвърто г. о.на ВКС и др.Важното е дали е оборена добросъвестността на работодателя, т. е да е установено че правната възможност по чл.328, ал.1 т.6 КТ е използвана целенасочено за да се уволни ищеца.Този подход е следвал и въззивния съд в решението по делото, за да изясни дали е налице нарушение на принципа. Недобросъвестното управжяване на права от работодателя в трудовото правоотношение най-често засяга правото да се прекати трудовото правоотношение с работника или служителя едностранно и при облекчени за работодателя условия. В тази своя проявна форма, недобросъвестност е изводима от противоправната цел, а обстоятелствата които я прикриват могат да бъдат най-разнообразни, включително действия от естеството на предприетите в конкретния случай и обсъдени от въззивния съд в решението. Преценката за наличието на злоупотреба е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства, тъй като в зависимост от особеностите на конкретния случай, едни и същи обстоятелства в различни случаи могат да установяват или не злоупотреба с права.Въззивният съд е постановил решението си в съгласие с практиката на ВКС по чл. 8, ал.2 от КТ,формирана и с решение № 232 от 2011г по гр. д № 781/2010ІV г. о, реш.№ 239 от 2012г гр. д №799/2011 ІV г. о, решение №55/2015г по гр. д. № 3086/ 2014 на Четвърто г. о , реш.№231/2011г на ІІІ г. о, решение №235/2017г по гр. д №4531/2014г на Четвърто г. о на ВКС и др. При установена целенасоченост, презумпцията по чл.8, ал.2 КТ съдът приема за оборена. Изследвана е целта, с която работодателят е предприел оспорваното уволнение, в който смисъл са указанията по решение № 71 от 2013г по гр. д №284/2013г ІV г. о, реш.№192 от 2013г на ІV г. о на ВКС и много други.

Не е налице основанието по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК.Очевидна неправилност, като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са сновополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението, при тяхното прилагане е съобразена установена практика на ВКС и основополагащите за процеса правила са спазени.

Ответницата в настоящето производство е установила разноски в размер на 1200 лева за адвокатска защита, които следва да се присъдят.

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №423 от 04.04.2022г по в. гр. д № 586/2022 г на Пловдивски окръжен съд

Осъжда «А. К. –България » ЕООД със седалище [населено място],ЕИК 202454733да заплати на К. Г. П. сумата 1200лева разноски за настоящето производство

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .