О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50098

гр.София, 16.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2980/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 566 от 26.04.2022 г. по гр. д.№ 2339/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр. д.№ 3917/ 2020 г. и по този начин Прокуратура на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на И. С. 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдана с присъда по НОХД № 2061/ 2017 г. по описа на СГС, със законната лихва върху тази сума от 11.06.2019 г. и разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв претенцията е отхвърлена.

ПРБ не е обжалвала въззивното съдебно решение в частта, в която искът е уважен до размер 5 000 лв, по валидността му няма съмнения, поради което то е влязло в сила в тази част.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и 3 и ал.2 пр.3 ГПК, без да обосновава кои въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и в какво се състои „очевидната“ неправилност на решението. Като разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ формулира следните правни въпроси: „Длъжен ли е Съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК,...