О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50076

гр. София, 16.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№470 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу решение №48 от 20.08.2021 г. по в. т.д.№129/2021 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №296 от 02.10.2020 г. по т. д.№59/2019 г. на ОС Бургас /изменено в частта за разноските с решение №260030 от 03.02.2021 г. по т. д.№59/2019 г. на ОС Бургас/, с което по искове по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ предявени от „Надя 62“ ЕООД са обявени за недействителни по отношение на „Инвестбанк“ АД, „Тотем-1“ ООД /н/, Т. К. Т., кредиторите на несъстоятелността и синдика на „Тотем-1“ ООД /н/, следните три броя договори за встъпване в дълг от 30.01.2015 г., сключени между „Инвестбанк“ АД, „Тотем-1“ ООД /н/ и Т. К. Т.: 1. договор за встъпване в дълг от 30.01.2015 г., с който „Тотем- 1“ ООД и Т. К. Т. са встъпили в задължението на „Холидейс проджект“ ЕООД като солидарни длъжници за целия размер на вземането по договор за банков кредит №033-В/30.12.2009 г., Анекс №1 от 09.04.2010 г., Анекс №2 от 08.11.2010 г., Анекс №3 от 07.02.2011 г., Анекс №4 от 18.05.2011 г., Анекс №5 от 09.12.2011 г. и Анекс №6 от 22.06.2012 г.; 2. договор за встъпване в дълг от 30.01.2015 г., с който „Тотем- 1“ ООД и Т. К. Т. са встъпили в задължението на „Холидейс проджект“ ЕООД като солидарни длъжници за целия размер на вземането по договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г., споразумение от 30.12.2009 г. към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г; допълнително споразумение №2/18.05.2011 г. към споразумение от 30.12.2009 г. към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г.; допълнително споразумение от №3/09.2.2011г. към споразумение от 30.12.2009 г. към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г; допълнително споразумение №1/09.12.2011 г. към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г. и договор за солидарен длъжник към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г. 3. договор за встъпване в дълг от 30.01.2015 г., с който „Тотем- 1“ ООД и Т. К. Т. с встъпили в задължението на „Холидейс проджект“ ЕООД като солидарни длъжници за целия размер на вземането по договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г., споразумение от 30.12.2009 г. към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г.; допълнително споразумение №2/18.05.2011 г. към споразумение от 30.12.2009 г. към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г.; допълнително споразумение от №3/09.12.2011 г. към споразумение от 30.12.2009 г. към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г; договор за солидарен длъжник към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г. и допълнително споразумение №1/09.12.2011 г. към договор за заместване в дълг от 30.12.2009 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, както поради непроизнасянето по въззивната жалба на „Тотем 1“ ООД /н/, така и поради липса на качеството кредитор с прието по смисъла на чл.693 от ТЗ вземане спрямо ищеца „Надя 62“ ЕООД към момента на депозиране на исковата молба – по отношение на вземанията на ищеца е налице висящо производство по чл.694 от ТЗ, поради което настоящето производство е следвало да бъде спряно до постановяване на влязло в сила решение по иска по чл.694 от ТЗ. Евентуално се сочи, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, тъй като договорът за встъпване в дълг не може да бъде предмет на иск по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, предвид специално установения ред по чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ, какъвто иск обаче не е предявен. Също така се поддържа, че не е изследвано задълбочено обстоятелството, че в търговското право поначало няма безвъзмездни сделки, като са изложени и съображения за несъстоятелност на мотивите на съда, че банката е следвало да установи възмездност във вътрешните отношения между длъжника и встъпилото лице. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Приложимо ли е основанието за относителна недействителност по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ по отношение на сключени от длъжника обезпечителни договори – предмет на специалната норма на чл.647, ал.1, т.4 и т.5 от ТЗ. 2. Какви са основанията за отмяна по чл.647, ал.1 от ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между кредитора и длъжника. 3. Допустимо ли е при предявен иск по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ обезпечителните договори да се разглеждат като възмездни и безвъзмездни сделки предвид наличието на отделни хипотези аз отмяна на тези сделки по реда на чл.647, ал.1, т.4 и т.5 от ТЗ. 4. Допустимо ли е при специалните искове по чл.647 от ТЗ да се атакуват сделки, за които законодателят изрично е предвидил ред за предявяване на иск за отмяната им, по друг ред и под друга норма, в която те съгласно правната си същност не попадат. 5. След като правоотношението с кредитора, чиято недействителност се претендира, не е престационно, то допустимо ли е в тежест на кредитора да се възлага доказването на възмездност на външни за него отношения, извън пределите на чл.294 от ТЗ, установяващ принципът на възмездно-еквивалентния характер на търговските сделки. Спрямо първи въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се твърди, че решението е и очевидно неправилно.

Синдикът на „Тотем 1“ ООД /н/ и „Надя 62“ ЕООД поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално че жалбата е неоснователна.

„Тотем 1“ ООД /н/ и Т. К. Т. не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че на 30.01.2015 г. са сключени три договора между „Инвестбанк“ АД, „Тотем 1“ ООД, представлявано от управителя Т. Т. и Т. Т. в лично качество, за встъпване в дълга на „Холидейс проджект“ ЕООД по три договора за банков кредит, по които „Холидейс проджект“ ЕООД е длъжник на „Инвестбанк“ АД, като по два от тези договори за банков кредит - №004-В/2008 и №96/08.08.2007 г. първоначални длъжници са били дружествата „Туркомфорт“ ЕООД и „Арбитраж“ ЕООД, но по споразумения с кредитора те са били заменени от „Холидейс проджект“ ЕООД много преди момента на сключване на процесните договори за встъпване в дълг, а по третия договор - №033-В/2009 г., длъжник кредитополучател от самото начало е „Холидейс проджект“ ЕООД. Посочил е, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е била депозирана на 19.04.2016 г., следователно атакуваните договори попадат в срока по чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ., като е установил, че в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685 от ТЗ, са включени вземанията на банката и на кредитора, предявил иска по чл.647, ал.1 т.2 от ТЗ – „Надя 62.“ ЕООД, като възраженията против вземанията на послединя са счетени за неоснователни, поради което са предявени искове по чл.694 от ТЗ. Приел е, че е спорна легитимацията на „Надя 62“ ЕООД като кредитор на несъстоятелността, предвид оспорване на вземанията му по реда на чл.694 от ТЗ /т. д. №694/19 г. и т. д.№699/19 г. на ОС Бургас, които не са приключили с окончателен акт/. Счел е, че от завеждането на отрицателните установителни искове не следва, че въззиваемият „Надя 62“ ЕООД е изгубил качеството на кредитор на несъстоятелността, тъй като продължава да бъде включен в списъка на приетите вземания и възраженията против този списък са счетени за неоснователни с определението по чл.692 от ТЗ. Изразил е становище, че при евентуално успешно провеждане на отрицателния установителен иск качеството на кредитор на несъстоятелността ще бъде изгубено занапред, като следва да се отчете, че по логиката на въззивника всяко едно, дори и неоснователно оспорване по исков ред на вземането на кредитора, предявил иск по чл.647 от ТЗ, би имало за последица изгубване на активна легитимация и недопустимо участие в процеса, чиято генерална допустимост обаче не би се засегнала поради конституирането на синдика като съищец, а в настоящия случай претенцията по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ е била предявена в едногодишния срок по чл.649 от ТЗ от „Надя 62“ ЕООД още преди да е приключило усложненото от фактическа и правна страна производство по приемане и оспорване вземанията на кредиторите. Изложил е съображения, че се спори между страните дали договорите за встъпване в дълг представляват безвъзмездна сделка, т. е. сделка, по която „Тотем 1“ ООД само се е натоварил със задължения, без да получи насрещна престация или полза, като ищецът е въвел отрицателния факт, че между „Холидейс проджект“ ЕООД, „Тотем 1“ ООД и „Инвестбанк“ АД липсват отношения, които да представляват мотив за встъпване в чуждия дълг и да обосновават някакъв интерес за „Тотем 1“ ЕООД. Намерил е, че никой от ответниците по иска не е посочил наличие на вътрешни отношения между длъжниците или отношения между кредитора и лицето, встъпило в чуждото задължение, като такива отношения не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на трите договора, които са сключени между кредитора и встъпилите лица (чл.101 от ЗЗД) - последните са поели задължения да заплатят като солидарни длъжници всички задължения на „Холидейс проджект“ ЕООД, произтичащи от договорите за банкови кредити, подробно описани като размер, вкл. просрочените задължения, при това задължението е поето да бъде изпълнено до конкретни падежни дати, всяка различна по отделните договори. Посочил е, че обезпечителната природа на договора за встъпване в дълг, на която се позовава въззивника, не се презюмира, тя подлежи на доказване от лицето, което извлича изгодни правни последици от подобно твърдение и дори и да се приеме, че в конкретния случай трите договора представляват обезпечение по договорите за кредит, от търговския характер на сделката за банков кредит не следва възмездност на договора за встъпване в дълг. Счел е, че възмездността, респ. безвъзмездността, ще бъдат извлечени от вътрешните отношения между длъжника и встъпилото лице, които на осн. чл.101 от ЗЗД придобиват качеството на солидарни длъжници, като позовавайки се на решение №97/30.05.2013 г. по т. д.№442/12 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение не е споделил твърденията на банката, че отношенията между първоначалния длъжник и встъпилото лице са ирелевантни, тъй като са външни за кредитора. Посочил е, че дори и да са външни, те определят основанието за задължаване на встъпилото лице – напр. да надари, да обезпечи или при наличието на икономическа свързаност с първоначалния длъжник да постигне по-добри условия за последния при преследване на обща икономическа изгода, като договорът за встъпване в дълг не е абстрактен договор, основанието му се извлича от клаузите му или при липса на такива от вътрешните отношения между длъжниците. Приел е, че в случая не се установява икономическа или свързаност по см. на §1 ал.1 от ТЗ, релевирана от въззивника в отговора на исковата молба, като в обобщение е достигнал до извод, че договорите на встъпване в чуждия дълг са генерирали за „Тотем 1“ ООД само задължения, без конкретна насрещна престация или полза за това дружество или за икономически свързано с него друго дружество, с което имат обща цел, а противно на твърденията на въззивника, търговските сделки също могат да бъдат безвъзмездни. С оглед изложеното е намерил, че трите процесни договора са безвъзмездни сделки, сключени в срока по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ и като такива са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като преценката по кой текст да бъдат атакувани е на ищеца „Надя 62“ ЕООД и след като искът е заведен по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ съдът дължи произнасяне единствено по заявените факти и съответстващата им правна квалификация.

Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез наведените фактически твърдения /юридическите факти, от които произтича претендираните субективни материални права/ и отправените до съда искания, предмет на делото, като е видно, че въззивният съд е разрешил спора по същество и съобразно собственото си становище относно крайния му изход е потвърдил решението на първата инстанция. В този смисъл наведените от касатора съображения за неразгледани доводи, наведени във въззивната жалба на „Тотем 1“ ООД /н/, не могат да доведат до извод за вероятна недопустимост на решението, още повече, че касаторът не е легитимиран да се позовава на процесуални нарушения, осъществени спрямо друга страна в процеса.

На следващо място е необходимо да се посочи, че целта на успешното предявяване на иска по чл.647 от ТЗ е да се попълни масата на несъстоятелността с имуществото на длъжника, като разпоредбата на чл.649, ал.1 от ТЗ предвижда легитимираните да предявят този иск лица - синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността и срока за предявяването му - в едногодишен срок от откриване на производството. В цитираната разпоредба не се съдържа изискване при бездействие на синдика, легитимираните да предявят иска кредитори на несъстоятелността, да са кредитори с „приети“ по смисъла на чл.693 от ТЗ вземания, като друг е въпросът, че изводи относно предоставените от законодателя права на кредиторите – с приети /чл.693 от ТЗ/ или със спорни вземания, следва да се правят предвид цялостната уредба на съответната фаза от производството по несъстоятелност и преследваната с нея цел, а не с оглед използваната от законодателя техника при формулиране на правните норми при различните изменения на ТЗ. Това обстоятелство, както и: 1. предвидения кратък едногодишен срок за предявяване на иска; 2. началния момент, от който започва да тече този срок - от откриване на производството по несъстоятелност; 3. необходимото технологично време за стабилизиране на едно вземане като „прието“ по смисъла на чл.693 от ТЗ /с оглед сроковете за предявяване на вземанията, за изготвяне на списъците, за тяхното евентуално оспорване, за произнасянето на съда с определение по чл.692 от ТЗ, евентуално след провеждане на открито съдебно заседание и за произнасяне на съда по предявен иск по чл.694 от ТЗ/; 4. съвпадащите начални моменти, от които текат сроковете за предявяване на вземанията и за предявяване на исковете по чл.649, ал.1 от ТЗ и 5. целта на фазата по попълване на масата на несъстоятелност и в частност на хипотезата на чл.649, ал.1, пр.2 от ТЗ, ясно разкриват волята на законодателя при бездействие на синдика да се даде възможност на всеки един кредитор - нов или стар, предявил вземанията си в предвидените в закона срокове /ако е стар кредитор/ да предприеме действия в срока по чл.649, ал.1 от ТЗ по предявяване на исковете, посочени във визираната разпоредба и то независимо, че вземанията са все още спорни. Очевидно е, че тази възможност не е и не може да бъде предопределена от извършването на каквито и да е било действия/бездействия от страна на длъжника, респ. на други кредитори или синдика, тъй като възприемането на противното би довело до правно нетърпимия резултат, чрез неоснователни оспорвания по чл.690 от ТЗ на всяко едно от предявените вземания, респ. чрез предявяване на искове по чл.694 от ТЗ по отношение на тези вземания или чрез неоснователното им включване в списъка на неприетите вземания, принципно да се изключи възможността да се преодолее бездействието на синдика по попълване на масата на несъстоятелността, чрез предявяване на исковете по чл.649, ал.1 от ТЗ в преклузивния законов срок.

В съответствие с изложеното е и практиката на ВКС относно липсата на преюдициалност между предявен иск по чл.647 от ТЗ, от една страна, и иск по чл.694 от ТЗ, за установяване/оспорване качеството кредитор на ищеца по иска по чл.647 от ТЗ от друга страна, с която практика, макар и косвено, се достига до същия извод. Съгласно дадените от различни състави на ВКС разрешения, целта на втората хипотеза на чл.649, ал.1 от ТЗ е да бъдат защитени интересите на кредиторите при неоправдано бездействие на синдика. Според разпоредбата на чл.649, ал.3, изр.1 от ТЗ, когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец, тъй като в тази хипотеза кредиторът има съвместна процесуална легитимация със синдика. Целта е и да се избегнат паралелни производства, заведени от кредитори на несъстоятелността и от синдика. Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността. Поради специфичните цели на отменителните искове /насочени към попълване на масата на несъстоятелността с цел универсално удовлетворяване на кредиторите/ и предвид процесуалното качество на синдика като субституент, вкл. конституирането му като съищец на основание чл.649, ал.3, изр.1 от ТЗ, се налага извод, че не е налице основание за спиране на производството по иска по чл.649, ал.1 от ТЗ, вр. чл.647 от ТЗ при наличието на висящ процес по иск за установяване несъществуване на прието вземане по чл.694, ал.1 от ТЗ, на което кредиторът-ищец основава качеството си на кредитор на длъжника. Самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл.649, ал.1 от ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът-ищец, предявил вземанията си, впоследствие не установи качеството си на кредитор.

Тази хипотеза следва да се приравни като последици в случаите, при които специалният иск за попълване на масата на несъстоятелността е предявен от кредитор с „прието“ по смисъла на чл.693 от ТЗ вземане, но по време на процеса кредиторът е загубил това свое качество, поради погасяване на вземането му чрез плащане, осъществено по реда, предвиден в Част четвърта от ТЗ, в които случаи производството също продължава единствено с участието на синдика на страната на ищеца.

С оглед изложеното не се установява вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо поради липса на процесуална легитимация на ищеца и поради разглеждането на спора при наличие на нерешен с влязло в сила решение преюдициален спор.

Също така следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният от касатора първи въпрос /отговорът на който включва и отговорите на въпроси от втори до четвърти вкл./ е обусловил изводите на въззивния съд за основателност на предявените претенции /по отношение на петия от въпросите не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК/. В този смисъл и тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с разрешението на въпроса, възприето от настоящия състав в решение №60079 от 01.11.2021 г. по т. д.№876/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

На основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ държавна такса за разглеждане на касационните жалби не следва да се внася предварително.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №48 от 20.08.2021 г. по в. т.д.№129/2021 г. на АС Бургас.

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.