О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50090 гр.София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 3032 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба вх.№ 8376/14.04.2022 г. на Н. С. Н., чрез адвокат П. П. от АК-София, срещу решение № 307/07.03.2022 г. по в. гр. д.№ 3316/2021 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 263071/13.05.2021 г. по гр. д.№ 11944/2020 г. на Софийски градски съд и се отхвърля иска на Н. С. Н. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди над сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от 02.11.2017 г. до изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „за определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства - за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД“ и „как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД“. Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.II и други решения на ВК, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

От Прокуратурата на Република България не е подаден писмен отговор.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че срещу ищеца...