7определение по гр. д.№ 2950 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 50052
София, 15.02. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2950 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. М. и Л. Т. М. срещу решение № 260597 от 17.02.2022 г. по в. гр. д.№ 9534 от 2020 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV-Д състав, с което се:
- обезсилва на основание чл.270, ал.3 ГПК решение № 214540 от 11.09.2019 г. по гр. д.№ 50754 от 2016 г. на Софийския районен съд, 28 състав в частта му, с която на основание чл.42, б.“б“ от ЗН е прогласена нищожността на нотариално завещание от 27.12.2006 г. на Л. А. М. в полза на ответницата М. Т. С. поради нарушение на чл.24, ал.2 ЗН и това нотариално завещание е отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК, като производството по делото в тази част е прекратено;
- потвърждава решение № 214540 от 11.09.2019 г. по гр. д.№ 50754 от 2016 г. на Софийския районен съд, 28 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. К. М. и Л. Т. М. срещу М. Т. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на основание давностно владение на жилищна сграда със сутерен, построена по типов проект върху дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ ..........от кв.............по регулационния план на населеното място и имот с идентификатор ............по кадастралната карта на [населено място] от 2011 г.;
- приема, че в останалата част - по предявените евентуални искове по чл.30 ЗН и чл.124, ал.1 ГПК за 10/24 ид. ч. от гореописаната сграда първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано;
- потвърждава определение № 146943 от 10.07.2020 г. по гр. д.№ 50754 от 2016 г. на Софийския районен съд, 28 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК и
- присъждат разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д.№ 1450 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
2. При предявен евентуален иск, оставен без разглеждане от първоинстанционния съд, дължи ли произнасяне въззивният съд, когато пред него се е сбъднало условието за разглеждането му ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр. д.№ 5152 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр. д.№ 76 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 125 от 13.06.2016 г. по гр. д.№ 6310 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г. о. и т.15 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
3. Може ли съдът да основе своите правни изводи само на избрани доказателства или на части от доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи мотиви защо не ги възприема и кредитира и защо ги игнорира ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр. д.№ 1084 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г. о.
В писмен отговор от 27.06.2022 г. ответницата по жалбата М. Т. С. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото на ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост и за нищожност на завещание на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
По наличието на основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, съдът приема следното:
1. Относно въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта за уважаване на иск по чл.42, б.“б“ от ЗН във връзка с чл.24, ал.2 ЗН за прогласяване на нищожността на нотариално завещание от 27.12.2006 г. на Л. М. в полза на ответницата М. С.: За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в тази част е недопустимо като постановено по непредявен иск. Счел е за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че такъв иск може да се заяви под формата на изменение на исковата молба по чл.214 ГПК, тъй като това касае промяна на петитума на тази искова молба, а не добавяне на ново основание на предявения с исковата молба иск за собственост.
Във връзка с тази част от решението е само първият поставен от касаторите въпрос: Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност ? Този въпрос и посочената практика по него /решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д.№ 1450 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС/ са неотносими към настоящото дело, по което не се касае за допустимостта на произнасяне на съда служебно или по възражение за нищожност на сделка /в случая на завещанието от 27.12.2006 г./, а за допустимостта на заявяване на иск за прогласяване на нищожността на завещание под формата на изменение на първоначално предявен иск за собственост на имот - предмет на това завещание. Когато се касае за иск, а не за възражение, безспорно е, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не е компетентен служебно да се произнася по непредявени искове и ако стори това - решението му е недопустимо. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд в тази част.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд в тази част: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.
Решението в тази част не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
2. Относно въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. К. М. и Л. Т. М. срещу М. Т. С. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на основание давностно владение на процесната жилищна сграда в [населено място]: За да постанови решението си в тази част, въззивният съд е приел, че процесната сграда, построена през 1982 г., е била собственост на родителите на ищеца Л. Т. М. и ответницата М. Т. С.- Т. М. и Л. М. по приращение, на основание чл.92 ЗС /поради това че родителите са били собственици на дворното място, върху което е била построена тази сграда/ и че от събраните по делото свидетелски показания не се установява ищците да са установили владение върху тази сграда и да са я владели в продължение на повече от 10 години и съответно да са я придобили по давност. Съдът е приел, че не е необходимо да преповтаря показанията на разпитаните от първоинстанционния съд шестима свидетели, чийто показания били и частично неотносими към спора. Посочил е обаче, че свидетелите установяват, че къщата е построена от ищците със закупени от тях материали и труд. Според показанията на свидетеля Б. Х., П. С., А. С. и К. И., бащата Т. М. е живял в къщата до смъртта си през 2000 г., а майката Л. М. е живяла в сутеренния етаж на къщата - до смъртта си през 2007 г. Ищецът живеел на третия етаж от къщата и признавал пред свидетели, че ответницата е собственик на долния етаж. Свидетелите не знаят и не се установява ищецът да е отричал правото на собственост на родителите си приживе. Според свидетелката Н. А., едва след смъртта на баща си ищецът поискал да се снабди с документи за собственост и то само за 1/6 от къщата по наследство. За периода след смъртта на бащата Т. М. през 2000 г., съдът е приел, че майката Л. М., ищецът Л. М. и ответницата М. С. са станали съсобственици на къщата, поради което за да бъде установено владение върху цялата къща от страна на ищеца Л. М., той е следвало да докаже, че е превърнал държането на идеалните части на другите наследници във владение, чрез извършване на явни, недвусмислени и непрекъснати действия, доведени до тяхното знание. А що се отнася до придобиването по давност на притежаваната от майката Л. М. част от имота, съдът е взел предвид, че от нейната смърт на 27.04.2007 г. до завеждане на делото на 08.09.2016 г. не са изтекли 10 години, колкото са били необходими съгласно чл.79, ал.1 ЗС за придобиването на притежаваните от нея идеални части от сградата по давност.
Във връзка с тази част от решението е третия поставен от касаторите правен въпрос: Може ли съдът да основе своите правни изводи само на избрани доказателства или на части от доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи мотиви защо не ги възприема и кредитира и защо ги игнорира ? По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС /решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр. д.№ 1084 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г. о./, тъй като въззивният съд не е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и не е изложил мотиви защо не кредитира част от тези доказателства. Конкретно, съдът не е обсъдил нито писмените доказателства /напр. представените към исковата молба проект и фактури/, сочещи че процесната сграда е била построена по типов проект на ищеца Л. М., с негови средства, нито свидетелските показания, сочещи че строежът на сградата е бил извършен от ищците, с техни средства и труд, със знанието и без противопоставянето на собственика на мястото Т. М.. Поради това е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по този иск.
3. Относно въззивното решение в частта му, с която е прието, че по предявените евентуални искове по чл.30 ЗН и чл.124, ал.1 ГПК за 10/24 ид. ч. от процесния имот първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано: Във връзка с тази част от решението е втория поставен от касаторите въпрос: При предявен евентуален иск, оставен без разглеждане от първоинстанционния съд, дължи ли произнасяне въззивният съд, когато пред него се е сбъднало условието за разглеждането му ? По този въпрос приетото от въззивния съд е в противоречие с посочената от касаторите практика: решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр. д.№ 5152 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр. д.№ 76 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 125 от 13.06.2016 г. по гр. д.№ 6310 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г. о. и т.15 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Поради това в тази част касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
4. Доколкото разноските пред първоинстанциония и въззивния съд се дължат съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, с оглед допускането на касационното обжалване на въззивното решение по главния иск по чл.124, ал.1 ГПК и евентуалните искове по чл.30 ЗН и чл.124, ал.1 ГПК за 10/24 ид. ч от процесния жилищен имот, до касационното разглеждане следва да се допусне въззивното решение и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно определение по чл.248 ГПК и в частта му, с която са присъдени разноски за въззивното производство.
По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260597 от 17.02.2022 г. по в. гр. д.№ 9534 от 2020 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV-Д състав В ЧАСТТА МУ, с която е обезсилено на основание чл.270 ГПК решение № 214540 от 11.09.2019 г. по гр. д.№ 50754 от 2016 г. на Софийския районен съд, 28 състав в частта му, с която на основание чл.42, б.“б“ от ЗН е прогласена нищожността на нотариално завещание от 27.12.2006 г. на Л. А. М. в полза на ответницата М. Т. С. поради нарушение на чл.24, ал.2 ЗН и това нотариално завещание е отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК, като производството по делото в тази част е прекратено.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260597 от 17.02.2022 г. по в. гр. д.№ 9534 от 2020 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV-Д състав В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.