Р Е Ш Е Н И Е

№ 50009

гр. София, 15.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1698 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. Д. против решение № 10531/24.09.2021 г., постановено по гр. д.№ 1370/2020 г. от Х-ти състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50800/09.11.2022 г.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, длъжен ли е съдът да изложи мотиви относно обстоятелствата, които са го довели до извод за по нисък размер на обезщетението от обичайния такъв, както и относно критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Съдът, по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска –така ТР № 5/ 15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк....