О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50093

София, 14.02.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Е. С.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д № 786 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците С. И. И., Г. И. И. и Е. И. И. чрез адв. Н. Д. и адв. Ж. Т. от САК срещу решение № 145 от 21.12.2021г. по в. гр. д.№ 478/2021г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 260075 от 04.06.2021г. по т. д.№ 95/2020г. на ОС Добрич в отхвърлителната му част за сумите над 84 000лв. до 120 000лв. за С. И.; над 91 000лв. до 130 000лв. за Г. И.; над 98 000лв. до 140 000лв. за Е. И., претендирани на основание чл.432,ал.1 КЗ от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”АД като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищците Х. Р. Р., починала на 14.05.2020г. в резултат на телесни повреди, причинени на 13.05.2020г. при пътно произшествие в [населено място].

В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД при определяне на приноса на пострадалата пешеходка за настъпване на пътното произшествие в степен на 30%. Възразява се, че апелативният съд не е аргументирал приетия размер на съпричиняване от пострадалата, не е изложил съображения за този извод, не е съпоставил действията на Р. с тези на водача на увреждащия лек автомобил. Касаторите се позовават и на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и конкретно на правилата на доказване в гражданския процес. Поддържа се, че въззивният съд необосновано е приел, че пешеходката не е съобразила действията си по пресичане на пътното платно с приближаващия автомобил, за каквото нейно поведение по делото няма доказателства. Въведено е и оплакване за необоснованост на въззивния акт поради противоречие между доказателствата по делото и фактическите констатации на съда при извода, че пешеходката е пресичала неправилно, на нерегламентирано място. Подчертава се на правото на пешеходеца да пресича извън определените за това места, когато в близост няма пешеходна пътека - чл.113,ал.2 ЗДвП като в случая безспорно установено по делото е обстоятелството, че най-близката пешеходна пътека се намира на 60 м. Акцентира се и на обстоятелството, че произшествието е настъпило в жилищен район, в междублоково пространство с ниска натовареност на уличното движение, на място, където е обичайно улицата да бъде пресичана по начина, предприет от починалата. Поддържа се тезата, че наследодателката е пресичала пътното платно на разрешено от закона място и поведението й е в съответствие с разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДвП, а приетото от въззивния съд, че тя е предприела пресичане без да се съобрази с приближаващия автомобил, не е установено по делото при условията на главно и пълно доказване.

В представеното изложение по чл.283,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „Какви са критериите, от които съдът се ръководи при определяне на конкретния размер на съпричиняване и трябва ли решаващият съд да вземе предвид обстоятелства като вида на вината на делинквента, наличието или липсата на противоправност на поведението на увреденото лице, вида на вредните последици, както и други обстоятелства, като например завишената отговорност на водачите на пътни превозни средства спрямо тази на пешеходците за безопасността на движението?” Касаторите се позовават на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в решението по гр. д.№ 60304/2018г. на ІV г. о.

2/ „Следва ли определеното обезщетение за вреди от деликт да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 ЗЗД поради прието от съда съпричиняване от страна на увреденото лице без за конкретните действия или бездействия, в които се изразява приносът на увреденото лице, да е проведено пълно и главно доказване, а изводът на съда да почива на предположения?” Касаторите се позовават на същото допълнително основание, въведено чрез практиката, обективирана в решенията по гр. д.№ 638/12г. на ІІІ г. о. и по гр. д.№ 1328/12 на ІІІ г. о. на ВКС.

3/ „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?”. Касаторите считат, че въззивният акт е постановен в отклонение на цитирана практика на състави на ВКС.

4/ „Чл. 113,ал.2 ЗДвП разрешава на пешеходците да пресичат двулентови двупосочни пътища в населени места, когато в близост няма пешеходна пътека. Как обаче следва да се тълкува употребеният в чл.113,ал.2 израз „когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека” - тази „близост”, абсолютна величина ли е, и ако да, какъв е нейният размер; или дали пешеходната пътека е в „близост” следва да се преценява конкретно с оглед местоположението на улицата, обичайната натовареност на движението по нея или други обстоятелства?” Въведена е допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК с аргумента, че правилото на чл.113,ал.2 ЗДвП има голямо практическо значение и най-често е свързано с приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, поради което изясняването на елементите на фактическия състав на това правило и конкретно - как следва да се разбира „близостта”, която законодателят е заложил като определяща, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Писмен отговор от ответника не е постъпил.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

По делото е безспорно, че вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 14.05.2020г. в [населено място], майката на ищците е получила тежки травматични увреждания, довели до смъртта й.

Въззивната инстанция е приела за установено въз основа на автотехническата експертиза, че на 13.05.2020г. около 14ч. в [населено място], от паркинга пред бл.19 в посока към [улица]л. а. Ягуар, управляван от Т. П., предприема завой наляво, за да се включи в движението по тази улица в посока към кръстовището с [улица]. В същото време пешеходката Р. предприема пресичане на [улица]от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. При създалата се ситуация, в резултат от взаимното пресичане на траекториите на пешеходката и на лекия автомобил, настъпва удар между тях. Съприкосновението е между предната част на лекия автомобил и тялото на Р., която пада пред автомобила. След удара водачът предприема спиране, след което изтегля автомобила на около метър назад, след което го установява в покой на мястото, посочено в скицата за оглед.

Установеното от експертизата място на удара между пешеходката и лекия автомобил е на около 1.4 метра преди основния ориентир, посочен в протокола за оглед (метален стълб от ел. мрежа, разположен върху десен тротоар на [улица], на 1.25м. в дясно от десния край на пътното за движение по посока посоката на огледа, а именно в посока [улица]; на 13 метра преди основен ориентир е кръстовище с [улица], която води към локален паркинг пред бл.19 и бл.21 на ул. „Опълченец Д.К.) и на около 3.75 ляво от десния край на платното за движение по [улица], посока [улица], или около 5м. ляво от ориентира, на 1.4 метра преди него и на 3.70м. преди десния край на [улица].

На мястото на произшествието в дясно от платното е изграден тротоар с широчина три метра, а в ляво от платното за движение е изграден тротоар с широчина два метра. В района на мястото, където е станало ПТП липсват обособени пешеходни пътеки и банкети, най близкото регулирано със светофар кръстовище е на 60 метра. В момента на произшествието движението по [улица]се е извършвало двупосочно, като е липсвала хоризонтална маркировка. Времето е било ясно и слънчево при много добра метеорологична видимост, произшествието е настъпило на прав участък при ниска интензивност на движение в района.

Според експерта непосредствено преди произшествието лекият автомобил се е движел със скорост от около 19.16 км. ч, а причина за настъпване на ПТП е поведението на водача, който ако бе реагирал своевременно и бе предприел спиране в момента, в който пешеходката Р. е навлязла в платното за движение по [улица], би могъл да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди настъпване на удара; От своя стана пешеходката е могла да предотврати настъпването на произшествието ако преди да слезе на пътното платно по [улица]беше изчакала преминаването на движещия се по тази улица лек автомобил.

При тези фактически изводи, въззивната инстанция е приела за безспорно установено от правна страна противоправното поведение на водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушаване на разпоредбите на чл. 116 ЗДвП. Аргументирано е, че въпреки ниската скорост на движение на автомобила, е било възможно водачът да спре и да избегне сблъсъка с пешеходката; същевременно произшествието е станало в светлата част на денонощието, на прав участък от пътя и вън от опасната зона за спиране.

Прието е, че и пострадалата е допринесла за настъпването на ПТП, нарушавайки правилото на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП да се съобрази с приближаващото превозно средство при пресичане на пътното платно доколкото и двете участнички в ПТП са имали видимост помежду си. Счетено е, че липсата на обозначени пешеходни пътеки не е обстоятелство, което може да се тълкува в полза на пострадалата, тъй като съгласно нормите на ЗДвП в такива случаи преминаването през кръстовище става по мислената линия в продължение на тротоара, а от данните по делото е установено, че произшествието е станало на около 60 м. преди регулирано със светофарна уредба кръстовище. По тези съображения степента на съпричиняване е определена на 30%. При определено като справедливо обезщетение за доказаните неимуществени вреди в размер: на 120 000лв. за ищеца С. И., на 130 000лв. за ищцата Г. И. и на 140 000лв. за ищеца Е. И., при прилагане на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и приетата степен на принос от страна на пострадалата, е потвърден изводът на първоинстанционния съд за присъждане на обезщетения съответно в размер на 84 000лв., 91 000лв. и 98 000лв.

Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено:

Изводите на Варненския АС както за наличието на предпоставките на фактическия състав на чл.51,ал.2 ЗЗД, така и за приетия конкретен обем на съпричиняване са аргументирани, а несъгласието с тях не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД и с оглед на това, способността на увредения да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Тези принципни постановки са съобразени при мотивирането на обжалвания съдебен акт, в който не е допуснато противоречие с практиката на ВКС, цитирана към първия въпрос. В конкретния случай възможността възрастната пешеходка (родена 1943 година) да ползва намиращата се на около 60 метра от мястото на удара регулирана със светофарна уредба пешеходна пътека, е ирелевантна за института на съпричиняването, което винаги е обективно.

При формулирането на въпросите и при излагане на тезата, че пешеходката е пресичала правомерно, се игнорира същественият за спора факт, установим от скицата на местопроизшествието, изготвена при огледа му - че пешеходката не е пресичала на пешеходна пътека по смисъла на изр. второ на т.54 от пар.6 на ДР на ЗДвП, а на около 15 метра (видно и от поясненията на вещото лице в съдебното заседание от 07.05.2021г.) след кръстовището с [улица], срещу която е отбивката за паркинг, откъдето е излязъл лекият автомобил. Поради това ирелевантен за делото е въпросът, поставен в пункт четвърти от изложението, изискващ тълкуване на употребения в чл.113,ал.2 ЗДвП израз „когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека“ при положение, че такава пътека, по смисъла на т.54 от пар.6 на ДР на закона, е продължението на тротоара на кръстовището на [улица]и „Опълченец Д. К.”, намиращо се в непосредствена близост.

Доводът на касатора за недоказаност несъобразяване на предприетото от пешеходката навлизане в пътното платно с приближаващия автомобил не съответства на установените по спора факти, тъй като водачът и пешеходката са имали взаимна видимост - обстоятелство, изрично установено от вещото лице при обясненията му в съдебно заседание на 07.05.2021г. От това произтича и неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос, зад който стои тезата, че произнасянето на съда по наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД почива на предположение. Няма основание да бъде счетено, че въззивното решение е постановено в отклонение от цитираните към втория въпрос актове на ВКС - В решение № 3 от 13.03.2013г. по гр. д.№ 638/12г. съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване и се е произнесъл по въпроса „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.”, поради което практиката в него е неприложима за настоящия спор, в който касационното обжалване е насочено единствено към частта от решението, с която е аргументиран наличието на принос и неговата степен от страна на пострадалата пешеходка; в настоящото производство въпросът по приложението на чл.52 ЗЗД не е поставен. В решение № 140 от 24.07.2013г. по гр. д.№ 1328/12 съставът на трето г. о. на ВКС се е произнесъл по въпроса за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудова злополука при допусната груба небрежност и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат, споделяйки съдебна практика, според която грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос на увредения при съпоставка на действията му с останалите обективни причини за настъпване на злополуката. Не е налице и несъответствие на обжалвания акт и с тази практика.

Третият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, поради което не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол.

Разноски за производството не се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т. о:

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 145 от 21.12.2021г. по в. гр. д.№ 478/2021г. на Апелативен съд В..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: