3Р Е Ш Е Н И Е

№ 50014

гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2014 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК .

Образувано е по молба на П. Д. К., подадена чрез пълномощник адв. И. М., за отмяна на влязло в сила решение № 432/31.07.2020 г. по гр. д. № 3906/2019 г. по описа на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Д. К. срещу Окръжна прокуратура - Хасково иск за присъждане на сумата от 15840 лв., представляваща дължимо еднократно парично обезщетение по чл. 354 ЗСВ в размер на 10 брутни месечни възнаграждения.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на ново обстоятелство - признание на иска от страна на ответника обективирано в писмо изх. № АГП №291/2022 от 22.02.2022 г. на Администрация на Главен прокурор.

Ответникът по молбата е депозирал писмено становище, в който моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание, молителят поддържа молбата за отмяна на посоченото основание и моли влязлото в сила решение на Районен съд – Хасково да бъде отменено.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното:

С решение № 432/31.07.2020 г. по гр. д. № 3906/2019 г. по описа на Хасковския районен съд е отхвърлен предявения от П. Д. К. срещу Окръжна прокуратура - Хасково иск за присъждане на сумата от 15840 лв., представляваща дължимо еднократно парично обезщетение по чл. 354 ЗСВ в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. С посоченото решение районният съд е приел, че молителят е работил при ответника в периода 28.04.2006 г. - 01.10.2019 г. на длъжност „шофьор - призовкар“, т. е. имал е качеството съдебен служител; че трудовото му правоотношение е прекратено по негова молба и поради придобито право на пенсия по реда на чл. 69б КСО; както и че от 29.12.1994 г. до 28.04.2006 г. е заемал длъжността „призовкар в ОСС - Хасково, след което е бил освободен от нея и е назначен на същата, считано от 01.05.2006 г., като тогава му е било изплатено от ОСС - Хасково обезщетение в размер на 13 брутни месечни заплати на основание чл. 261, ал. 1 ЗМВР /отм./. За да отхвърли иска, съдът е приел, че изплатеното обезщетение, както и претендираното такова по чл. 354 ЗСВ представляват частен случай на благодарственото плащане по чл. 222, ал. 3 КТ в полза на работника или служителя, когато той е работил продължително във времето при един и същ работодател, и е израз на признателността му за неговите постоянство и усилия в работата. Посочил е, че това обезщетение не се поставя в зависимост от това дали органът, в който е полагана работата, се намира в изпълнителната или съдебната власт, и че след като тези обезщетения имат един и същи характер и ищецът е получил дължимото му обезщетение в размер на 13 брутни месечни възнаграждения от предишния си работодател, при който е изпълнявал същата длъжност, както и при ответника, т. е. с идентични функции, която макар в различни времеви периоди да се е намирала в зависимост от законодателните промени в две държавни структури, то той няма право на исканото обезщетение, доколкото вече е било реализирано. Решението на Хасковския районен съд не е било обжалвано от ищеца и е влязло в сила на 26.08.2020 г.

Молбата за отмяна е неоснователна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали, съответно новосъздадени/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение.

Представеният с молбата документ - писмо изх. № АГП №291/2022 от 22.02.2022 г. съдържащо становището на ответника /към посочената дата/, че обезщетението по чл.261, ал.1 от ЗМВР е различно от обезщетението по чл.354 от ЗСВ и се дължи се на различно основание и при различни предпоставки, няма тези характеристики и не може да бъде основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. В производството по отмяна на влезли в сила решения съдът преценява дали са налице въведените основания за отмяна на влязлото в сила решение. Допуснатите при обсъждането на доказателствения материал процесуални нарушения или неправилното приложение на материалния закон, не са сред предвидените в закона основания за отмяна на влезли в сила решения. Тези пороци на решението се отстраняват по реда на инстанционния контрол.

Изложеното налага извод, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 3906/2019 г. по описа на Хасковския районен съд, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Д. К., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 432/31.07.2020 г. по гр. д. № 3906/2019 г. по описа на Хасковския районен съд .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.