Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50254

София, 13.02. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

при участието на секретаря Д. А.

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3408 /2021 г.:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 518 /22.06.2022 г. по касационната жалба на [община] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 44 /13.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 57 /2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 103 /26.11.2020 г. по гр. д. № 59 /2020 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която [община] е осъдена да заплати на П. М. С. сумата 25 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на счупване на дясна бедрена кост и изкълчване на лява глезенна става, получени на 17.03.2018 г. в резултат от падане в дупка, разположена на вътрешна квартална алея в [населено място], [жк], южно от [жилищен адрес] пред [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 17.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: за характеристиките на системата на доказателствените факти, установени единствено чрез косвени доказателствени средства, необходима при пълно доказване да даде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил, който (въпрос) се свежда до въпроса за необходимостта от пълно доказване и дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства и който е разрешен в противоречие с приетото в съдебни решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК: по граждански дела: № 3530 /2008 г., на IV г. о.; № 921 /2010 г., на IV г. о.; № 4578 /2015 г., на IV г. о., (в което има позоваване на № 921 /2010 г., на IV г. о.) и № 502 /2011 г., на III г. о. и № 478 /2020, на I г. о. (в което има позоваване на 4578 /2015 г., на IV г. о.), с които е прието, че : Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. … Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. …За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.

По повдигнатите процесуалноправни въпроси настоящият състав споделя установената практика на ВКС, отразена в посочените решения, по изложените в тях съображения, които отразяват установена съдебна практика.

Ответникът по касационната жалба П. М. С. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

[община] не оспорва претърпените от ищцата неимуществени вреди, но оспорва механизма на произшествието.

Липсват очевидци на процесния инцидент. Като свидетелка е разпитана майката на ищцата Й. М.. Тя свидетелства за това, че дъщеря и и се обадила от болницата да прибере детето от болницата, където била заведена от съпруга си след падане в дупка, която описва като 2 м дълга, 50 см. широка, 30 см дълбока, описва и местонахождението и.

Относно механизма на претърпените от ищцата увреждания има прието по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, която описва получените от ищцата травми – фактура, по-скоро фисура (пукнатина) на дясна бедрена кост и механизма - падане при право коляно, което се е свило впоследствие, при което ударът се предава надлъжно и навяхване на лява глезенна става, които могат да бъдат получени от падане.

При тези доказателства въззивната инстанция приема за установен (доказан) твърденият механизъм на получените от ищцата телесни повреди.

Въззивният съд отбелязва, че в действителност липсват очевидци на инцидента. Пристигналият на мястото за помощ съпруг на ищцата междувременно е починал. Показанията на майката на ищцата в частта за падането на дъщеря и не са непосредствени, но предвид контакта, осъществен от двете в болницата, личните впечатления на свидетелката от процесната дупка, отразяването на същата на място от съдебно-техническата експертиза, както и подкрепения от съдебно-медицинската експертиза, описан от ищцата и предаден от майката механизъм на произшествието, дават основание на въззивната инстанция при условията на чл.172 ГПК да кредитира свидетелските показания изцяло, които намира последователни, непротиворечиви, житейски логични и подкрепени от всички други данни по делото. Разликите в описанията на неравностите и измерените от вещото лице, очевидно се дължат на приблизителната преценка на пострадалата без измерване и на частичното запълване. При наличието на посочените многобройни косвени доказателства се налага изводът за осъщественото от ищцата пълно и главно доказване.

В жалбата не се сочи като спорен въпросът за законовото задължение на [община] да осъществява ремонт и поддръжка на общинските пътища, каквато е процесната алея (чл.31 ЗП и чл.167, ал.1, изр.1 ЗДвП). Бездействието на общината представлява виновно противоправно деяние, в резултат на което ищцата е претърпяла процесните телесни повреди.

Въззивният съд е изложил мотиви за размерите, за които исковете са основателни. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: претърпените болки и страдания от двете телесни повреди – счупване и изкълчване (навяхване); извършените по спешност репозиция (наместване) и имобилизация (обездвижване) за период от 30 дни; впоследствие две операции с поставяне и премахване на два винта; курс по рехабилитация амбулаторно и стационарно; ищцата се е нуждаела от помощ за ежедневни битови нужди; След операциите не са настъпили усложнения. Пълното функционално възстановяване е продължило 5-6 месеца. От събраните по делото свидетелски показания въззивният съд е приел за установени преживените от ищцата болки, психически страдания, включително, че не можела да се грижи за болния си съпруг, който по-късно починал и за малкото си дете (майка и го е гледала).

Така въззивният съд е приел, че справедливият паричен еквивалент на преживените неимуществени вреди съответства на пълния предявен размер – 25 500 лева.

Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за съпричиняване, като е приел, че не е установено поведение на пострадалата, което да е в причинно-следствен връзка с инцидента и претърпените вреди. Обстоятелството, че ищцата е носила детето си на ръце, вместо в количка (случайно събитие) и че не внимавала къде стъпва, не сочи на виновно противоправно поведение.

По основателността на касационната жалба:

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения – неправилна преценка на събраните по делото доказателства, от които не се установява основателността на иска, довели до необоснованост на изводите на въззивния съд и до неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е съобразил, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, въпреки изричното оспорване от ответника на твърдения в исковата молба механизъм на произшествието, не е доказала пълно и главно, че инцидентът и последвалите го увреждания са се осъществили така, както се твърди.

В касационната жалба (както и във въззивната жалба) се съдържат доводи за неоснователност на иска, тъй като липсват доказателства, че ищцата е паднала в дупка, за местонахождението на дупката и въобще за механизма на инцидента и за причинно – следствена връзка между увреждащото деяние и настъпилата вреда.

В касационната жалба (както и във въззивната жалба) се съдържат и доводи за неправилност на извода за липса на съпричиняване и за прекомерност на размера на обезщетението.

С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав приема, че пълно и главно доказване може да бъде проведено и единствено с косвени доказателства.

Но настоящият съдебен състав приема за основателни доводите на жалбоподателя за неправилност на извода на въззивния съд, че със събраните по делото косвени доказателства (показания на майката на ищцата и две съдебни експертизи) е установен (доказан) механизмът на получените от ищцата повреди (обстоятелствата, при които е получила повредите).

Съображенията са следните:

Настоящият състав намира за обоснован изводът на въззивния съд, че по делото не са събрани показания на очевидци на процесния инцидент и че показанията на свидетелката Й. М. - майка на ищцата, в частта за падането на дъщеря и не са непосредствени и че те следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК.

Но намира за неправилен извода на въззивния съд, че може да ги кредитира в тази част предвид контакта, осъществен от двете (свидетелката и дъщеря и) в болницата, личните впечатления на свидетелката от процесната дупка, отразяването на същата на място от съдебно-техническата експертиза, както и подкрепения от съдебно-медицинската експертиза механизъм на произшествието.

Майката на ищцата действително е заинтересована от изхода на спора в нейна полза и във вреда на ответника.

Нейните показания действително следва да се преценяват съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, според която съдът следва да вземе предвид обстоятелството на нейната заинтересованост и да преценява показанията и във връзка с всички други данни по делото.

По делото липсват каквито и да било доказателства за това къде, кога и по какъв начин ищцата е претърпяла инцидента, при който е пострадала.

Тя твърди, че съпругът и е дошъл да я вземе от мястото на инцидента и да я закара до болничното заведение. Не сочи друг свидетел и други доказателства за времето, мястото и механизма на произшествието. Дори и това твърдение не е подкрепено от доказателства. Въззивният съд е приел, че пристигналият на мястото за помощ съпруг на ищцата междувременно е починал (не е свидетелствал по делото). По делото е представен акт за смърт на А. Г. Ч., починал на 01.10.2019 г., в който е отбелязано, че семейното му положение е разведен (л.36). От изложеното не може да се направи никакъв извод в полза на твърденията на ищцата.

От това, че майката на ищцата е осъществила с нея контакт в болницата след като ищцата и се е обадила за претърпения инцидент, не може да бъде направен никакъв извод в полза на достоверността на твърденията на свидетелката.

Изводът на въззивния съд, че свидетелката има личните впечатления от процесната дупка – че е отишла и я е намерила след посещението си при дъщеря си, не променя извода, че тя не е очевидец и няма непосредствени впечатления за обстоятелствата, при които е настъпил инцидента. В тази част показанията на свидетелката са преразказ на чужд разказ (л.101, стр.2), което разсейва всяко съмнение за лични впечатления. В най-добрия случай може да се приеме, че е открила мястото по описание от дъщеря си. Да се приеме за доказано нейното твърдение за мястото на инцидента и обстоятелствата, при които е настъпил, означава да се приеме за доказано твърдението на ищцата, за което няма предвидено в процесуалния закон основание.

В приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза (л.138 и л.139), изготвено от инженер, е описана дупката, която е посочена от пълномощника на ищцата и както е описана в исковата молба (по твърденията на ищцата). От това заключение може да се направи извод само за това дали има, или няма съответствие между описанието на ищцата и на вещото лице, но не може да се направи извод,, че това е дупката (неравността в повърхността на паркинга), в която ищцата е претърпяла инцидента.

В приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза (л.126 и л.131) се установява и описва вида на увреждането и се потвърждава, че механизмът му съответства на описаното от пациентката пропадане в по-голяма дупка на пътното платно. От това не може да се направи извод, че инцидентът е станал в описаната дупка и въобще на място, за поддържането на което отговаря ответникът. Заключението е в смисъл, че инцидентът може да е станал при пропадане в дупка или неравност на всяка повърхност – навън или вътре в сграда.

Настоящия съдебен състав приема за основателен довода на жалбоподателя, че от съвкупната преценка на обсъдените доказателства не може да се направи извод, че ищцата е претърпяла инцидента на описаното от нея място и за механизма на инцидента.

За отговорността на ответника е необходимо да бъде установено, че инцидентът е претърпян на място, което [община] има задължение да поддържа.

От извод, че не е доказано мястото на претърпяване на инцидента, следва извод, че не е доказано инцидентът да е претърпян на място, което [община] има задължение да поддържа.

От изложеното и при прилагане на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154 ГПК, следва извод, че ищцата не е доказала пълно и главно оспорваното от ответника и релевантно за спора обстоятелство за мястото, а следователно и за механизма на инцидента, от което следва извод за неоснователност на разглеждания иск, без да е необходимо да се излагат съображения по останалите доводи на жалбоподателя и за останалите твърдени от ищцата обстоятелства.

Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на събраните по делото доказателства са съществени, защото са довели до необоснованост и до неправилност на изводите на въззивния съд по съществото на спора (за основателността на иска).

Предвид този извод се налага въззивното решение да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество, като разглежданият иск бъде отхвърлен, тъй като неговата основателност не е доказана.

С оглед изхода от това производство, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции е основателно за заплатените адвокатски възнаграждения в размер на по 1 080 лева за всяка една от трите съдебни инстанции, 502 лева и 540 лева държавни такси за въззивната и касационната инстанции съгласно представения списък за разноски (л.116) и доказателства за извършването им.

П. С. е направила възражение за прекомерност, което се отнася до адвокатските възнаграждения.

Предвид цената на иска, минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция, определено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ в приложимата и редакция към момента на подаване на касационната жалба и отговора, е в размер на 1 295 лева и в касационното производство жалбоподателят е бил представляван от адвокат, поради което не са налице основания за намаляване на възнаграждението по чл.9 от Наредбата. Поради изложеното настоящият състав приема искането по чл.78,ал.5 ГПК за неоснователно.

При сбор на сумите на направените разноски се получава общо сумата 4 282 лева, за които искането за присъждане е основателно.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

РЕШИ :

Отменя въззивно решение № 44 /13.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 57 /2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 103 /26.11.2020 г. по гр. д. № 59 /2020 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която [община] е осъдена да заплати на П. М. С. сумата 25 500 лева за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на счупване на дясна бедрена кост и изкълчване на лява глезенна става, получени на 17.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и ведно с разноски по делото.

Вместо това постановява:

Отхвърля иска на П. М. С. срещу [община] за заплащане на сумата 25 500 лева за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на счупване на дясна бедрена кост и изкълчване на лява глезенна става, получени на 17.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда П. М. С. да заплати на [община] сумата 4 282 (четири хиляди двеста осемдесет и два) лева разноски за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.