О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50080

гр. София, 07.02.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 342 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. С., действаща лично за себе си и като законен представител на К. Д. С. и от А. В. А. срещу решение № 131/02.11.2021г. по в. т.д. № 203/2021г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №260307/04.12.2020 г. по т. д. № 2091/2019 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на исковете на касаторите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗК „Уника“АД, както следва: за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. на Г. Ц. С., за разликата над 105000 лв. до 200 000 лв. на К. Д. С., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Ц. С. и за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. за А. В. А. и в частта на разноските.

Касаторите поддържат, че решението на ВнАС е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията в писмения си отговор ЗК „Уника“АД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, е починал съпругът, респ. бащата, респ. синът на ищците. Отчел е, че спорът пред въззивната инстанция се свежда единствено до приложението на чл.52 ЗЗД и определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за всяка ищца. ВнАС е преценил младата възраст на починалото лице, което е обезпечавало в резултат на полагания от него труд финансово семейството. Изследвал е естеството на сложилите си приживе взаимоотношения с ищците. Разгледал е и отражението на смъртта му върху психиката на роднините му. Изрично е съобразил специфични обстоятелства като внезапността на загубата за всяка ищца; изключителната близост между баща и дъщеря, възрастта на детето и ранимостта на личността й. Съобразил е и нивата на застрахователно покритие, а оттук и икономическата конюнктура в страната към момента на деликта. При така установените обстоятелства е определил и обезщетенията от 100 000 лв. за съпругата и майката и 150 000 лв. за детето.

В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят три правни въпроса, които следва да се сведат до този: за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. По отношение обсъждането на критериите при определяне на обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя касаторката се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017 г./ - противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о.решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, I т. о. и мн. др.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По поставения въпрос ВКС, ТК, състав на I отделение намира следното:

Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по правния въпрос е основателно, тъй като е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение съдът е изброил в решаващите си мотиви някои предпоставки за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на ПТП. Обоснована е необходимостта от проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС по материалноправния въпрос, който се явява включен в ППВС № 4/68г. предвид дадените с него задължителни за съдилищата указания за необходимостта от отчитане на всички релевантни критерии за „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в разпоредба на чл.52 ЗЗД.

Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.

Касаторите са били освободени от внасяне на дърпжавна такса.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 131/02.11.2021г. по в. т.д. № 203/2021г. на Варненски апелативен съд в обжалваната част.

Делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: