Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 6430 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Б. от гр. Пазарджик против Решение №436/30.05.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело №1366/2021 година. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик сочи, че касационната жалба е неоснователна и моли решението на административния съд да се остави в законна сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Пазарджик е било Решение №1012-12-331 # 1 от 26.11.2021 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пазарджик (ТП на НОИ - Пазарджик), с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-12-00979207 от 16.08.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик, действащ съгласно Заповед №1015-12-272 от 26.11.2019 г., с което В. Б. е задължена да възстанови получените парични обезщетения за временна работоспособност за периодите от 04.01.2021 г. до 15.01.2021 г. (вкл.); от 01.02.2021 г. до 12.02.2021 г. (вкл.); от 01.03.2021 г. до 14.03.2021 г. (вкл.); от 15.03.2021 г. до 13.04.2021 г. (вкл.) и от 14.06.2021 г. до 13.07.2021 г. (вкл.), в размер на 2024, 67 (две хиляди двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) лева – главница и лихви.

С решението си съдът е отхвърлил първоинстанционната жалба като е приел, че за посочените времеви периоди, на лицето незаконосъобразно е било изплащано обезщетение поради общо заболяване, в нарушение на чл. 46, ал. 3 КСО, било е недобросъвестно и дължало връщане на процесните суми. Решението е правилно.

По делото е установено, че В. Б. е упражнявала дейност като самоосигуряващо се лице при осигурителя „ВЕРОНИКАН 1“ ЕООД, гр. Пазарджик, както и е работила на трудов договор с О. П. от 01.01.2021 година. Ползвала е отпуск поради временна неработоспособност за периодите от 04.01.2021 г. до 15.01.2021 г. (вкл.), от 01.02.2021 г. до 12.02.2021 г. (вкл.); от 01.03.2021 г. до 14.03.2021 г. (вкл.); от 15.03.2021 г. до 13.04.2021 г. (вкл.) и от 14.06.2021 г. до 13.07.2021 г. при осигурителя „ВЕРОНИКАН-1“ ЕООД, за което по делото са били представени съответните болнични листи.

Съдът е констатирал, че съобразно данните в информационната система на НОИ и чл. 6 от НПОПДОО, В. Б. не е представила болнични листове на осигурителя О. П. и за посочените по-горе периоди е упражнявала трудова дейност. Също така, за нея са били подадени данни от работодателя по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за отработени дни през месеците от януари 2021 г. до юли 2021 г. включително, като за този период тя не е ползвала отпуск.

С Разпореждане №РВ-3-12-00979207 от 16.08.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик, действащ съгласно Заповед № 1015-12-272 от 26.11.2019 г., В. Б. е задължена да възстанови получените парични обезщетения за временна работоспособност за периодите от 04.01.2021 г. до 15.01.2021 г. (вкл.); от 01.02.2021 г. до 12.02.2021 г. (вкл.); от 01.03.2021 г. до 14.03.2021 г. (вкл.); от 15.03.2021 г. до 13.04.2021 г. (вкл.) и от 14.06.2021 г. до 13.07.2021 г. (вкл.), в размер на 2024, 67 (две хиляди двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) лева – главница и лихви. С обжалваното по съдебен ред решение директорът на ТП на НОИ – Пазарджик и след осъществения контрол по чл. 117 КСО е потвърдил разпореждането.

Видно от разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Контролните органи на ТП на НОИ са установили, че по трудовото правоотношение с О. П. Б. е престирала труд, докато е била в отпуск поради временна неработоспособност като самоосигуряващо се лице и е получавала парично обезщетение поради общо заболяване.

Доводите на жалбоподателката, че е била добросъвестна при получаване на обезщетението са опровергани от директора на ТП на НОИ-Пазарджик в хода на първоинстанционното дело, тъй като тя не е уведомила своя работодател – О. П. за болничните листове, издадени за посочените по-горе периоди.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Законосъобразно административният съд е отхвърлил оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и обосновано е достигнал до извод, че е нарушена забраната по чл. 46, ал. 3 КСО за едновременно получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение, както, и че осигуреното лице е недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 46, ал. 3 КСО, защото не е спазило изискванията на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №436/30.05.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело №1366/2021 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ