Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 6455 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр.София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Н., против Решение № 3165 от 10.05.2022 г., постановено по адм. дело № 9852/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № Р- 22221716007571-091-001/31.12.2020 г., издаден от М. К., на длъжност Началник сектор възложил ревизията и С. Ц., на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение № 519/02.04.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София част, поради териториална некомпетентност на органа, издал акта.

Излага се становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт, с посочени касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационния жалбоподател е навел доводи за наличие на компетентност на органа издал ревизионния акт, позовавайки се на обстоятелството, че към датата на издаване на Заповедта за възлагане на ревизия дружеството е било със седалище в гр. София поради което компетентна се явява териториалната дирекция на НАП гр. София съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Твърди се, че последващата смяна на седалището на дружеството е ирелевантна поради невъзможността органите по приходите да я предвидят. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касация Унисърфейс ЕООД, [ЕИК] чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва касационната жалба в съдебно заседание с искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Заявява претенция за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт (РА) № Р- 22221716007571-091-001/31.12.2020 г., издаден от М. К., на длъжност Началник сектор възложил ревизията и С. Ц., на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с Решение № 519/02.04.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София.

За да обяви нищожността на РА № Р- 22221716007571-091-001/31.12.2020 г., административният съд е съобразил, че съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува със заповед за възлагане на ревизия. Приел е за безспорно, че към датата на издаване на Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) № Р-2221716007571-020-001/28.10.2016 г., издадена от органи по приходите на ТД на НАП гр. София седалището на ревизираното дружество е в гр. София и териториално компетентен орган по приходите е ТД на НАП гр. София, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК. Установено е и, че преди връчване на ЗВР, с която е образувано ревизионното производство, дружеството Унисърфейс ЕООД е променило седалището си. Установено е, че спорът се концентрира до тълкуването на нормата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК и по конкретно коя е меродавната дата относно започването на ревизионното производство датата на издаване на ЗВР или датата на връчване на адресата на същата. Позовавайки се на трайната практика на ВАС, че ревизионното производство следва да се счита за образувано не на датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия, а на датата на нейното редовно връчване на адресата, административният съд е приел, че настъпилата промяна в седалището на ревизираното дружество преди връчването на първата заповед за възлагане на ревизия води до нищожност на издадения РА, като издаден от териториално некомпетентен орган по приходите в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

По силата на чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК определя, че компетентната териториална дирекция относно производствата по кодекса е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци.

Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, а според чл. 7, ал. 4 от ДОПК при промяна на адреса на ревизираното лице производството се довършва от органа, който го е започнал.

От доказателствата по делото безспорно се установява, както правилно е приел и административния съд, че към моментът на издаването на ЗВР № Р- 2221716007571-020-001/28.10.2016 г. на Н. С. при ТД на НАП София седалището и адресът на управление на ревизираното дружество е в гр. София. Безспорно е също така че, преди връчването на заповедта за възлагане на ревизията, в търговския регистър е вписана промяна, като седалището на дружеството е променено от гр. София на гр. Търговище.

От материалите по административната преписка се установява, че към момента на промяна на седалището на дружеството и датата на вписването и в Търговския регистър, ЗВР не е връчена на данъчно-задълженото лице по правилата на ДОПК.

Правилни са изводите на административния съд, че спора в случая е свързан с тълкуването на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, като приходната администрация е приела, че доколкото съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, то компетентната данъчна администрация по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК следва да се определи именно към датата на издаването на първоначалната ЗВР и последващите промени в данните относно седалището на ревизираното дружество не могат да бъдат релевирани съобразно и правилото на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, докато оспорващият счита, че меродавна за определяне на териториалната компетентност на ревизиращите органи, вкл. и при приложение правилото на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, е датата на връчване на адресата на първоначалната ЗВР.

Административният съд, позовавайки се на трайната практика на ВАС правилно е приел за меродавна за определяне момента на започване на ревизионното производство в аспекта на правилото на чл. 7, ал. 4 от ДОПК датата на връчване на първата по ред ЗВР, а не датата на нейното издаване от компетентен орган по приходите. Съответно, при невръчена заповед за възлагане на ревизията, ревизионното производство не може да се приеме за започнало по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ДОПК.

Предвид изложеното настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че настъпилата промяна в седалището на ревизираното лице преди връчване на заповедта за възлагане на ревизията води до нищожност на издадения РА, като издаден от териториално некомпетентни органи по приходите в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК.

По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за нищожност на оспореният РА, Административен съд - София град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на Унисърфейс ЕООД се дължат разноски за настоящата съдебна инстанция, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 4 560 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. И. Н. агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 4 560 лева, разноски за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3165/10.05.2022 г., постановено по адм. дело № 9852/2021 г. по описа на Административен съд - София град

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на Унисърфейс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Търговище, [улица], [номер], сумата от 4 560 /четири хиляди петстотин и шестдесет / лева, разноски по делото за касационна инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА