Р Е Ш Е Н И Е
50010
София,06.02.2023 г.В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: С. К.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Е. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1239 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ф. Н., заместен в процеса от наследника си И. И. Ф., срещу решение № 357 от 13.12.2021 г. по в. гр. д. № 583/2021 г. на Русенския окръжен съд.
Жалбоподателят счита, че ответникът не е обезопасил процесната мраморната стойка чрез ограничаване на движението край нея или чрез указване на място за заобикалянето, поради което е настъпил инцидент, от който са причинени процесните неимуществени вреди. Позовава се на еднаквата шарка на стойката от една страна и стените и пода на фоайето от друга, което прави трудно нейното различаване. Поддържа, че дори да се допусне, че липсват правила за обезопасяване на движими вещи, то тогава искът следва да се квалифицира по чл.50 ЗЗД, но това не е сторено от съда.
О. О. Р. не взема становище по жалбата.
Третото лице-помагач Драматичен театър „С. О. [населено място] оспорва жалбата. Позовава се на решение № 141 от 8.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г. на ВКС, IV г. о., като счита, че и настоящият случай следва да бъде разрешен по аналогичен начин.
С определение № 50404 от 29.09.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: За да се обуслови противоправност на бездействието на деликвента, трябва ли да са нарушени правила, предписани в нормативен акт, или би било достатъчно, ако бездействието е в противоречие с общоприети правила и стандарти на поведение.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното решение състав на Русенския окръжен съд е отменил решение № 260367/23.04.2021 г. по гр. д. № 5568/2020 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е бил уважен до размер на 12000 лв. частичният иск по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, предявен от И. Ф. Н. /заместен в процеса от сина си И. И. Ф./ срещу О. Р. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2019 г. до окончателното изплащане, и този иск е отхвърлен. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач Драматичен театър „С. О. [населено място].
Въззивният съд е приел, че на 05.04.2019 г. ищецът И. Н. бил на посещение със сестра си в Доходното здание в [населено място], за да посетят театрална постановка, която щяла да се играе на голямата сцена на Драматичен театър „С. О. . Тъй като имало още време до началото на постановката, двамата решили да седнат на канапета, намиращи се встрани от фоайето, в близост до една колона. Плътно прибрана до тази колона се намирала стойка за поставяне на картини и плакати, която към този момент не се използвала. Тя била в мраморен цвят, подобен на този, в който били колоните и подът във фоайето на зданието. Когато двамата посетители се отправили към залата, ищецът се спънал и паднал, тъй като се движел много близо до колоната с поставената в близост стойка. Основата на стойката била издадена с около 13 см. пред и зад основно тяло. По делото не са събрани доказателства ищецът да е бил в такова здравословно състояние, което да е улеснило спъването му в стойката. При падането той си счупил носа и дясната раменна кост, като върху пода до него се образувало голямо количество кръв. След инцидента той се нуждаел от чужда помощ за около месец, оплаквал се и от това, че ребрата му се разместили, защото през 2018 г. претърпял сърдечна операция, а разрезът на гръдната кост бил допълнително укрепен със скоби.
Прието е, че според медицинската експертиза при падането на ищеца са му причинени следните увреждания: счупване на дясна раменна кост и счупване на носни кости, посттравматична деформация на дясна раменна кост и ограничение на движенията на дясна раменна става с хипотрофия на мускулатурата. Тези увреждания биха могли да настъпят при така описаното от ищеца падане от собствен ръст. Съдебният медик е установил, че в периода 03.01.2018 г. – 19.01.2018 г. ищецът е бил на лечение в Клиниката по Кардиохирургия при А. Ситиклиник болница „Т.“, като на 05.01.2018 г. е била извършена оперативна интервенция – митрално клапно протезиране с биологична клапна протеза. Поставен бил аортокоронарен байпас на четири коронарни артерии. Вследствие на оперативната интервенция е била извършена и фиксация на стернума, но същата е била компрометирана още в началото на 2018 г., което наложило повторната му фиксация. Нарушена цялост на серклажните бримки била налична и след последната кардиологична интервенция в края на м. януари 2018 г., поради което вещото лице не може с категоричност да изключи увеличаване броя на серклажните бримки с нарушена цялост във връзка с инцидента на 05.04.2019 г. Обичайният възстановителен период за такова увреждане бил месец и половина до два месеца, в зависимост от индивидуалните особености. При ищеца не настъпило пълно функционално възстановяване. Болките при такива увреждания обичайно били най-силни непосредствено след получаване на увреждането и продължавали със сравнително голям интензитет до имобилизацията на крайника. Възможно било след премахването на имобилизацията при раздвижване на крайника да се изпитват силни болки, които да отшумяват в хода на възстановяването. Възможно било да се изпитват по-слаби болки вследствие на промяна в атмосферните условия и при по-големи физически натоварвания.
От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е неоснователен. Ангажирането на деликтна отговорност предполага няколко предпоставки: да е налице деяние, изразяващо се в действие или бездействие, същото да е противоправно, да е извършено виновно, да са настъпили вреди и да е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредите. В хипотезата на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД вината се предполага. Противоправно е това деяние, което нарушава изрично формулирана в правна норма забрана, в неизвършване на задължение, което съобразно правна норма е трябвало да бъде извършено, неосъществяване на поведение, което правна норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена ситуация. Действително, разпоредбата на чл.45 ЗЗД съдържа едно общо правило да не се вреди другиму. Под „да не се вреди“ се разбира да не се причиняват другиму вреди чрез действие или бездействие. За да е налице бездействие обаче, даденият субект, чиято отговорност следва да се ангажира, трябва да е имал задължение да действа. В случая липсват общоприети правила за обезопасяване на движими обекти, находящи се в сградата, които да възлагат такова задължение на нейния собственик или на лицата, които я стопанисват или организират събития в нея. По делото не са събрани доказателства ответникът да е допуснал нарушение на каквито и да е правила за безопасност. Направената от ищеца съпоставка между прибраната до колоната празна стойка в настоящия случай и обозначените стойки, разположени в сградата на Окръжен съд – Русе, е неправилна, тъй като в първия случай стойката не се ползва и са положени усилия тя да не се намира на пътя, който обичайно се използва от посетители на театрални постановки, като не случайно празната стойка е била сложена до колоната, за да не пречи на движението. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС по въпроса за противоправността на бездействие в хипотеза на чл.45 ЗЗД.
Решението е неправилно.
В т.3 на ППВС № 4/75 г., на която и въззивният съд се е позовал, са дадени указания как следва да се разграничи отговорността по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД от тази по чл.50 ЗЗД. Прието е, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл.50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД.
Тези разяснения са актуални и се прилагат и в последвалата практика на ВКС - решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о.,решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 537/2010 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 177 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III-то г. о.
От посочената практика на ВС и ВКС следва, че собственикът на вещта има най-общото задължение да я обезопаси. Това задължение съществува не само за вещи, които поради свойствата си могат да бъдат източник на опасност, но и за всички останали вещи, които при определени външни обстоятелства могат да бъдат опасни. Отговорност на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира вещта, за неизпълнение на това задължение не възниква в случаите, когато вредата е настъпила по изключителна вина на пострадалия, на трето лице или поради непреодолима сила – ППВС № 7/1959 г.; ППВС № 17/1963 г.; решение № 309 от 4.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 266 от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., решение № 537 от 13.V.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1632/98 г., IV г. о.
Като е приел, че в настоящия случай не възниква отговорност на ответната община по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, тъй като не е имало противоправно бездействие на нейни служители и по-конкретно, тъй като липсват общоприети правила за обезопасяване на движими обекти, въззивният съд е действал в противоречие с посочената практика на ВКС, игнорирайки основното задължение на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира вещта, да я обезопаси. В случая процесната стойка за поставяне на картини и плакати не е имала някакви вътрешни свойства, които да я правят източник на опасност и съответно – тя да не може да бъде обезопасена, поради което отговорността не е по чл.50 ЗЗД. За общината и за третото лице-помагач е съществувало задължението да я обезопасят, тъй като при определени обстоятелства тя би могла да бъде източник на опасност. Неизпълнението на това задължение ангажира отговорността по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Вярно е, че тази стойка не е поставена на обичайния път за достъп до залата, в която има театрални постановки. Тя обаче е в непосредствена близост до друг, по-малко употребяван, но също възможен път, по който е минал и първоначалният ищец, използвайки преди това поставената в близост мека мебел. Тъй като стъпалата на стойката са издадени и същевременно цялата стойка е в същата окраска и се слива с мраморния под и мраморната колона, до която е поставена, като цяло тя представлява източник на опасност от спъване и оттук възниква задължението на собственика да я обезопаси – било чрез поставяне на някакво видимо заграждение около нея, било по друг подходящ начин. Такива действия в случая не са извършени, поради което е налице противоправно бездействие по смисъла на чл.45 ЗЗД, което води до ангажиране на отговорността за вреди. Неоснователно е виждането на О. Р. че в случая ВКС следва да приеме разрешението, дадено в решение № 141 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о., според което за общината няма задължение да предприеме действия по обезопасяване на вещта. Случаят не е аналогичен на настоящия, а освен това по всяко конкретно дело преценката дали е налице противоправно бездействие по чл.45 ЗЗД принадлежи на съда, който разглежда делото.
Механизмът на увреждането е установен от показанията на свидетелката К., която е била пряк свидетел на спъването и падането на пострадалия, като е вървяла на няколко крачки пред него. Същевременно медицинската експертиза потвърждава, че такива увреждания могат да бъдат получени при инцидента на 05.04.2019 г. при падане от собствен ръст.
Неоснователни са възраженията на ответната община срещу предявения иск. Задължението за обезопасяване на стойката по аргумент на чл.50 ЗЗД е било не само на третото лице-помагач „Драматичен театър „С. О. , който е бил организатор на театралната постановка и под чийто надзор се е намирала вещта, но и на собственика О. Р. оттук бездействието на общината води до ангажиране на отговорността по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, тъй като лицата, на които тя възложила стопанисването на сградата и на конкретната стойка, не са извършили необходимите действия по обезопасяването . Само от ищеца зависи дали ще търси солидарна отговорност, или ще насочи иска си само срещу бездействалия собственик на вещта.
На следващо място – неоснователни са възраженията както за изключителна вина на пострадалия, така и за съпричиняване на вредите от негова страна. Не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилото увреждане. Общината не е доказала възражението си, че е била създадена такава организация за достъп до залата за представления, която забранява преминаване в близост до процесната стойка, т. е. че първоначалният ищец е минал по забранен път. Не са представени доказателства за някакви утвърдени схеми за вход и изход от залата, за каквито се говори в отговора на исковата молба. Не е доказано и твърдението, че първоначалният ищец е страдал от някакво заболяване или че моментното му здравословно състояние му е попречило да види стъпалото на стойката, в което се е спънал.
По въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени указанията на т. II на ППВС № 4/1968 г. и последвалата практика на ВКС и ВКС по прилагането на чл.52 ЗЗД. В конкретния случай се преценява видът на вредите и свързаните с тях болки и страдания - счупване на дясна раменна кост и счупване на носни кости, посттравматична деформация на дясна раменна кост и ограничение на движенията на дясна раменна става с хипотрофия на мускулатурата. На пострадалия е причинена средна телесна повреда, проведено е болнично лечение с имобилизация, а според приетата по делото медицинска експертиза обичайният възстановителен период за такъв тип увреждания е 1,5-2 месеца. Към момента на прегледа при ищеца не е било завършено възстановяването, имало е ограничение в движенията на дясната раменна става и болков синдром. Увреждането е настъпило на 05.04.2019 г. и съобразно обществено-икономическите условия на страната към този момент обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на 12 000 лв. От значение при определяне на този размер е и обстоятелството, че не е доказано падането да е влошило състоянието на пострадалия след претърпяната от него в началото на 2018 г. кардиологична операция.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и предявеният частичен иск по чл.49 ЗЗД бъде уважен до размер на сумата от 12 000 лв. В частта за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. отхвърлителното решение на първата инстанция е влязло в сила.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноските за всички инстанции. Разноските за първата инстанция са 677,60 лв., а съразмерно уважената част от иска – 542,08 лв. Разноските за ВКС са 270 лв. Общият размер на разноските е 812.08 лв. На пълномощника на ищеца адв. К. Е. С. следва да се присъди и възнаграждение по чл.38а от Закона за адвокатурата – по 700 лв. за всяка инстанция, или общо 2100 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 357 от 13.12.2021 г. по в. гр. д. № 583/2021 г. на Русенския окръжен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА О. Р. с адрес [населено място], пл. „С.“ № 6, ЕИК 000530632, да заплати на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД на И. И. Ф. от [населено място], [улица], като наследник на И. Ф. Н., б. ж. на [населено място], починал на 23.09.2022 г., сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. Ф. Н. при спъване на 05.04.2019 г. в необезопасена изложбена стойка, находяща се в Доходното здание в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 812,08 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА О. Р. с адрес [населено място], пл. „С.“ № 6, ЕИК 000530632, да заплати на адвокат К. Е. С., АК-Р., служебен адрес [населено място], [улица], сумата от 2100 лв. на основание чл.38а от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач Драматичен театър „С. О. [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: