Решение по т. д. №341-22 на ВКС , ТК, Първо отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50073
гр. София, 03.02.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 25 ЯНУАРИ, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №341/22 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „БУРГАС 2010“ АД EИК [ЕИК] срещу решение № 45 от 23.07.2021 г. по в. т.д. № 94/2021 г. на АС-Бургас, с което след отмяна на първоинстанционното решение, постановено от ОС-Бургас по т. д. № 169/2019, въззивният съд е признал по иска, предявен по реда на чл.134 ЗЗД от страна на Г. Щ. Х. ЕГН: [ЕГН] като процесуален субституент на „Б. К. ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу „БУРГАС 2010“ АД за нищожен, като противоречащ на добрите нрави, договор за замяна на недвижими имоти с движими вещи, сключен между двете дружества-страни по спора, с нот. акт №55, т. Първи, рег.№1345 по н. д. №49/15 по рег. на Нотариус рег.№ 255 на НК-И. К.. Решението се обжалва и в частта за присъдените разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи и очевидна неправилност, както и че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е и КЖ от страна на „Б. К. ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу същото решение, с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК се позовава на очевидна неправилност, както и че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационните жалби Г. Щ. Х. в писмени отговори от страна на процесуалния си представител към всяка една от тях изразява становище за неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че всяка от касационните жалби е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
С настоящия иск е упражнено правото на длъжника на ищеца, като страна по договор за замяна, да иска обявяване нищожността на същия, на основание противоречие с добрите нрави, поради липсата на еквивалентност на разменените престации. Ищецът се е легитимирал като кредитор на съконтрахента по атакуваната сделка „Б. К. ЕООД с влязло в сила съдебно решение по осъдителен иск за парично вземане, по което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство. Предявяването на чужди материални права пред съд е изрично уредено в чл.134 ЗЗД. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Според съда, свободата на договаряне, регламентирана в чл.9 ЗЗД, се ограничава от приложението на императивните правила на закона и забраната за накърняване добрите нрави. Съдът се е позовал на практика на ВКС/ Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г.; Решение № 277 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2014 г.; Определение № 1147 от 8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2017 г./, според която липсата на еквивалентност на разменените престации по двустранен договор може да доведе до извод за надхвърляне пределите за нравствена допустимост, в случай че несъразмерността е значителна, при обосноваване не единствено с оглед аритметичното несъответствие, като се признава, че известна обективна нееквивалентност е все пак допустима, а и предвид специфичните особености на конкретното договаряне – преследваната от страните цел.
Ето защо и доколкото в конкретния случай е установено, че с атакуваната за недействителна сделка дружеството „Б. К. ЕООД – длъжник на ищеца е отчуждило в полза на ответника „БУРГАС 2010“ АД следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор 07079.616.108.3.16, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.-1 (минус първи), с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с площ 52,20 кв. м, прилежащи части: маневрено хале с площ от 31,32 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обект- 07079.616.108.3.11, а съгласно документ за собственост описан като подземен гараж с площ от 52,50 кв. м, находящ се в жилищна сграда с административен адрес: град Б., [улица], (образуван по одобрен проект от бивши гаражи № 1,№ 2 и № 3), с маневриращо хале в размер на 31,32 кв. м, 5 ведно с 3,405 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж; 3/4 ид. части от поземлен имот с идентификатор 07079.603.11 , находящ се в [населено място], Промишлена зона „Север”, целият с площ 4526 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: 07079.603.107, 07079.603.12, 07079.603.10, 07079.603.7, бивш УПИ I- 370 в кв.2 по плана на ПЗ „Север” гр.Б.; 1/2 ид. част от самостоятелен обект с идентификатор 07079.616.108.4, с административен адрес: [населено място], [улица], брой етажи - един, предназначение: складова база, склад, с площ 67 кв. м., долепен до пететажна жилищна сграда и застроен в поземлен имот с идентификатор № 07079.616.108. В замяна на прехвърлените имоти Б. К. ЕООД е придобило от „Бургас 2010“ АД правото на собственост върху три мотокара : Е. Б. 1 с инвентарен номер 1-59552210, Е. Б. 2 с инвентарен номер 2-59552217 и Е. Б. 3 с инвентарен номер 3-59554012. Страните са се споразумели вещите да се заменят без уравнение във връзка с разликата в стойностите им. В нотариалния акт по замяната е посочено, че общата стойност по данъчна оценка на прехвърлените надвижимости възлиза на 146 109 лв., а стойността на движимите вещи е 3319,55 лв. Според изложеното от съда в мотивите на обжалвания въззивен акт , за да се установи, че атакуваната сделка е сключена в пределите на нравствената допустимост, следва да се формира извод за липса на значителна нееквивалентност на насрещните престации, като се изхожда от техните характеристики и спецификите на конкретното договаряне. В този смисъл съдът е приел, че се касае за прехвърляне на обекти-недвижими имоти на обща стойност 118 200 лв., на база заключението на вещо лице по изпълнена пред първата инстанция съдебно – техническа експертиза. За критерий на действителната стойност на обектите съдът е възприел средната пазарна цена, при която тези вещи могат да се придобият, към определен момент, на свободния пазар, от информиран и добросъвестен купувач, като се имат предвид специфичните им качества и състояние. За постигане яснота относно действителната стойност на вещите са значими техните обективни дадености, като обект на размяна, към относимия момент. Доколкото страната е оспорила твърдението, въведено от дружествата – въззиваем и съищец, че продаваните електрокари са били, към момента на замяната, рециклирани, като е противопоставил насрещно твърдение, че вещите не са били рециклирани и допълнително оборудвани. С оглед на това съдът е счел, че доказателствената тежест за установяване състоянието на вещите към момента на замяната е върху участващите в сделката страни. Посоченото от тях в предварителния договор от 30.03.2015 г. и приемо - предавателния протокол към него от същата дата, не обвързвали съда със задължителна материална доказателствена сила, поради характера на тези документи на частни диспозитивен – договора, и свидетелстващ – протокола, нито обвързва въззивника, тъй като не съдържат негово изявление. С оглед и на останалите събрани доказателства съйдът е приел, че не е налице проведено убедително доказване относно обстоятелството, че електрокарите, предмет на оспорената сделка, са били рециклирани и допълнително оборудвани. Позовал се е на приетата от въззивната инстанция оценителска експертиза относно действителната пазарна стойност на три електрокара, от вида на процесните, в старо, нерециклирано състояние, към датата на сключване на процесния договор за замяна, възлиза на 35 730 лв., без включен ДДС. При сравнение на тази величина с цената на недвижимите имоти – 118 200 лв., според съда, се наблюдава значително неравновесие между същите, с разлика от 82 470 лв. Следователно, срещу недвижимостите, с които се е разпоредил, съищецът е получил насрещна престация в обем на едва 30 % от стойността на разпореденото. Ето защо и при липса на твърдения, че в случая това несъответствие може да бъде обяснено с удовлетворяване на значим за съдоговорителите и допустим от правото интерес, въззивният съд е приел, че е налице несиметричност на резултата от сделката за страните, което позволява формиране на становище, че сключената оспорена сделка накърнява добрите нрави, поради значителната нееквивалентност на насрещните престации. , поради което и предявеният иск, според съда, следвало да бъде уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя „БУРГАС 2010“ АД се сочи изводът за несъответствие на възприетата от въззивния съд като процент, неравностойност в насрещните престации по договора за замяна, като основание за нищожност, с оглед противоречие с добрите нрави, с неравностойността като такова основание в посочените и приложени решения на ВКС по чл.290 ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя „Биосет комерс“ ЕООД не се формулират каквито и да е правни въпроси, чиито отговори, според страната са решаващи за формиране на изхода по спора, като вместо това се цитират извлечения от множество съдебни решения по чл.290 ГПК по сходни спорове.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че и по двете КЖ липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация - формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Относно позоваването на очевидна неправилност на обжалваното решение:
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към двете КЖ липсват оплаквания в тази насока, на които да се основава искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК. От друга страна изложените в самите КЖ доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процедурните правила и необоснованост на изводите на съда относно интерпретацията на свидетелските показания относно фактите по спора не попадат в обхвата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, доколкото преценката за тяхната основателност изисква изследване и нов анализ на фактите, релевантни за спора и няма как да се установи само от съдържанието на обжалвания акт. Същото важи и за правилното приложение на материалния закон, доколкото последно е в зависимост от конкретно установените факти.
От гореизложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, нито съгласно чл.280 ал.2 ГПК, нито по чл.280 ал.1 ГПК.
В КЖ от страна на пълномощника на „БУРГАС 2010“ АД се навеждат и оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение в частта за разноските. Следва да се има в предвид, че същите са били предмет на сезиране на съда с молба от 29.09.2021 г. по реда на чл.248 ГПК и по тях има произнасяне от ОС-Бургас с постановеното по този ред Определение №218/18.11.2021 г. по т. д. №94/21 , като последното не е обжалвано и е влязло в сила.
В полза на ответника по касация не се дължи присъждане на разноски, доколкото не се установява направата на такива.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 23.07.2021 г. по в. т.д. № 94/2021 г. на АС-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.