Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: ТАНЯ К. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 6477 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, чрез пълномощник адв. Н. Р., срещу Решение № 989 от 21.02.2022 г., постановено по адм. д. № 6925/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ) в частта, в която са отхвърлени исковете му срещу Администрацията на Министерски съвет и Българска народна банка (БНБ), при условията на солидарност между ответниците, в условие на евентуалност при главен ответник Администрацията на Министерски съвет и евентуален ответник БНБ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 5 267 658,01 лв., представляваща разликата от общо притежавана и вложена в „Корпоративна търговска банка“ АД („КТБ“ АД) сума от 6 986 294,67 лв. и изплатените суми до момента в производството по несъстоятелност и обезщетение за забава в размер на 2 070 164,77 лева, равняващо се на законната лихва за забава за периода 20.06.2016 г. - 19.06.2019 г. върху сумата 6 799 186,95 лв., както и по частни жалби на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ и Българска народна банка, чрез пълномощник адв. А. Г., срещу Определение № 2811 от 06.04.2022 г., постановено по същото дело.

С обжалваното решение БНБ е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ сумата от 1 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на неналични депозити в „КТБ“ АД, като съдът е отхвърлил предявените искове срещу Администрация на Министерски съвет, Българската народна банка, Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор, в условията на солидарност, за присъждане на следните суми: 6 799 186,95 лв., претендирана като разлика от общо притежавана и вложена в „Корпоративна търговска банка“ АД сума от 6 986 294,67 лв. и платената на основание чл. 4 от Закона за гарантиране влоговете на банките сума от 187 107,72 лв., както и евентуално предявения иск за присъждане на сумата от 6 009310,59 лв., представляваща разлика между платената сума от 187 107,72 лв., както и заделената частична сметка за разпределение на налични суми в размер на 789 576,36лв., извадени от общо претендираната сума от 6 986 294,67 лв.; 2 070164,77 лв., претендирана като обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва за забава за периода от 20.06.2016 г. до 19.06.2019 г. върху неизплатената сума от 6 799 186,95 лв., както и евентуално предявения иск за присъждане на обезщетение от 1 829 669,22 лв. за това, че дружеството не е могло да използва сумите по сметка, за периода от 20.06.2016 г. до 19.06.2019г. върху неизплатената сума от 6 009 310,59 лв.

С обжалваното определение частично е уважена молбата на БНБ за изменение на Решение № 989 от 21.02.2022 г., постановено по адм. д. № 6925/2019 г. по описа на АССГ в частта за разноските, като Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ е осъдено да заплати на БНБ сумата от 36 138 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и е отхвърлена в останалата й част, за разликата до сумата от 48 062,23 лв.

Съдебното решение в осъдителната част, както и в отхвърлителната част за сумата над 5 267 658,01 лв. до претендираната сума в размер на 6 986 294,67 лв., като необжалвано е влязло в сила.

Касационният жалбоподател Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, чрез пълномощник адв. Н. Р., навежда като основание за неправилност на решението в оспорените части, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че при липса на мотиви първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да установи причините за изпадане на „КТБ“ АД в несъстоятелност. Излага съображения, че е налице вреда за ищеца, въпреки неприключилото производство по несъстоятелност и се обосновава извода, че съдът неправилно е приел, че за дружеството не е настъпила имуществена вреда в размер на остатъка между заплатения гарантиран размер на влоговете, получените суми от разпределението и пълния им размер, която да е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на БНБ и Администрацията на Министерски съвет.

Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, по съществото на спора, с което се уважат предявените искове в пълен размер. Претендира направените по делото разноски.

В подадената частна жалба, Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ навежда като основание за неправилност на атакуваното определение, нарушение на материалния закон.

Поддържа, че съдът е постановил определението в противоречие с изложените мотиви в решението, което е изменено и формираната от Върховен административен съд съдебна практика по сходни дела.

Иска отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение искането на БНБ за присъждане на разноски в първоинстанционното производство. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба БНБ, чрез пълномощника си адв. Г., в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на оспореното решение в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател БНБ навежда като основание за неправилност на атакуваното определение, нарушение на материалния закон.

Поддържа, че в случая правилно съдът е счел за приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, но неправилно е изчислил размера на дължимото се адвокатско възнаграждение, като не е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Иска отмяна на обжалваното определение в отхвърлителната част и присъждане на сторените от БНБ в първоинстанционното производство разноски в пълен размер.

Ответникът - Администрация на Министерски съвет, чрез пълномощника си юрк. Г., с писмен отговор, оспорва касационната жалба на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ и излага съображения за правилност на решението на АССГ в оспорената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

В проведеното пред ВАС съдебно заседание, касаторът и частен жалбоподател Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, редовно призован, се представлява от адв. С. и адв. Р., които в съдебно заседание поддържат касационната и частната и жалба на доверителя си и оспорват частната жалба на БНБ. Претендират направените по делото разноски.

В проведеното пред ВАС съдебно заседание, частният жалбоподател БНБ, редовно призован, се представлява от адв. А. Г., който поддържа частната жалба, подадена от БНБ и оспорва касационната и частната жалба на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“. Претендира направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност както на касационната жалба, така и на частните жалби.

Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба и частните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение и определение, в различните си части, са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност.

По касационната жалба:

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АССГ е било образувано по предявени от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ срещу Администрация на Министерски съвет, Българска народна банка, Фонд за гарантиране на влоговете в банките, Министерство на финансите и Комисия за финансов надзор искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва: иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 799 186,95 лв., която сума представлява разликата между вложенията на ищеца в „КТБ“ АД и изплатеното му гарантирано вземане, в условията на евентуалност, претендира сумата от 6 009 310,59 лв., представляваща разлика между платената сума от 187 107,72 лв., както и заделената частична сметка за разпределение на налични суми в размер на 789 576,36 лв., извадени от общо претендираната сума от 6 986 294,67 лв.; иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 1 лв. – претърпени от невъзможността за ползване на сумите по откритите сметки и опериране с вложените средства, за периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г.; иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 2 070 164,77 лв., равняващо се на законната лихва за забава за периода от 20.06.2016 г. до 19.06.2019 г. върху неизплатената сума от 6 799 186,95 лв., а в условията на евентуалност претендира обезщетение от 1 829 669,22 лв. за това, че не е могъл да използва сумите по сметка, за периода от 20.06.2016 г. до 19.06.2019 г. върху неизплатената сума от 6 009 310,59 лв., причинени вследствие на противоправно бездействие на ответниците по осигуряване на обществения ред и ефективен надзор и контрол на „КТБ“ АД, довело до обявяването й в несъстоятелност.

От фактическа страна, административният съд е установил, че Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ е имало открити три собствени разплащателни сметки и две клиентски сметки по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата в „КТБ“ АД за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит, със салдо към 06.11.2014 г., както следва: 9876,30 лв. главница и 3,98 лв. лихви и 3 628 340 евро главница и 14 513,36 евро – лихви, равняващи се съответно на 7 096 516,22 лв. и 28 385,66 лв.

Установил е, че на 20.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т.3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.) Управителният съвет (УС) на БНБ е приел Решение № 73/20.06.2014 г., с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, а на 06.11.2014г., БНБ е отнел и лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД.

На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на подлежащите на изплащане суми в размер на гарантирания депозит, като по делото не се оспорва че на дружеството - касатор е изплатен гарантирания депозит в размер на 187 107,72 лв.

Установил е, че вземанията на ищеца са били приети и включени в Списъка на приетите вземания и финансовите отчети, обявен на 21.08.2015г. от синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, като е имал вземане от ред 4 – за сумата от 9 613,64 лева и 6 976681,03 лева и ред 9 – законна лихва от откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на главницата.

Не се оспорва и обстоятелството, че на дружеството са изплатени следните суми: по първа частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД, към 25.04.2017 г. - 790 632,42 лв.; по втора частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД, към 24.08.2020 г. - 583 735,24 лв. и по четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД, към 17.02.2021 г. - 344 241,97 лв.

От представеното в касационното производство извлечение е видно, че на адвокатското дружество по пета частична сметка е изплатена и сумата 37 897,49 лв.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел исковете, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за допустими, а Администрацията на Министерски съвет и БНБ - за надлежни ответници. Посочил е, че на БНБ като публично-правен орган са възложени публичноправни функции и надзор на кредитните институции, както и конкретни административни правомощия по Закона за кредитните институции, във връзка с които извършва административна дейност.

По съществото на исковете съдът е счел, че не се установява да са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически бездействия от страна на Администрацията на Министерски съвет, както и че са неоснователни оплакванията за неосъществен ефективен и ефикасен банков надзор от страна на БНБ. Съобразил е и мотивите, съдържащи се в решение на ЕСПЧ, съгласно което държавата не може по принцип да бъде държана отговорна за неизвършено плащане при неплатежоспособност на частен длъжник. Обосновал е и извод, че не се установяват претендираните вреди, като резултат от административна дейност на БНБ, както и че не се установява причинно следствена връзка между тях и сочените от ищеца действия, респ. бездействия на ответника.

По изложените съображения отхвърлил исковете спрямо посочените ответници като неоснователни.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че в процесния случай не е налице фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което предявените от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ срещу Администрация на Министерски съвет и Българска народна банка искове са неоснователни.

Исковата претенция се основава на твърдения за неосъществен достатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност, основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия и бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност и противоправно бездействие на Министерски съвет за осигуряване на обществения ред в страната, като приложи схема за ликвидност спрямо „КТБ“ АД и своевременно отпусне държавна помощ за стабилизирането на банката.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и претендираните от него имуществени вреди. Съдът правилно е преценил, че не са настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди, в общ размер на 5 267 658,01 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатените му до момента суми. От доказателствата по делото се установява, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните в банката парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност.

Обявяването на търговска банка в неплатежоспособност е в резултат на самата дейност на банката и на управителните й органи, а не на БНБ или на Министерския съвет.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката.

Принципно във всички правни система, а и в икономическата теория е прието схващането, че вложителите, включително в банка, носят риск за начина, по които инвестират паричните си средства. Държавите, включително в лицето на централните си банки, не могат да поемат изцяло отговорността и гарантирането на всички вложени в банковата система парични средства, тъй като това би довело до поставяне в риск на сигурността на банковите и финансовите им системи. Това би противоречало на обществения интерес, който в случая има превес над частния. Именно с цел осигуряване сигурност във финансовата сфера във всички държави-членки на ЕС, гарантиран от държавата е определен размер на влоговете, а именно до 100 000 евро. За суми над този размер финансовият риск се носи от вложителя.

По делото няма спор, че ищеца е включен като кредитор в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Следователно именно в това производство същия ще удовлетвори правото си да получи и разликата между изплатеният му гарантиран депозит и сумата на депозита му в „КТБ“ АД.

Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участват ответниците. Законодателят е регламентирал процедура по удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност и БНБ и Министерския съвет не са част от това производство. Правилно съдът е посочил, че не са налице претърпени от дружеството вреди, тъй като претендираната сума подлежи на възстановяване по предвидения в закона ред, което е започнало, видно от данните по делото.

Неоснователно и неподкрепено с доказателства е касационното оплакване, че ако бе осъществяван по-ефективен банков надзор от страна на БНБ или ако Министерският съвет бе приложил схемата за ликвидност или отпуснал нужната държавна помощ, то не би се стигнало нито до поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор, нито до отнемането на лиценза й.

В т. 15 от Решение на СЕС от 25.03.2021 г. по дело C‑501/18 е посочено, че, съгласно член 2, седмо тире от Директива 2001/24 „мерки за оздравяване“ са мерки, „които имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на кредитна институция и биха могли да засегнат съществуващите права на трети лица, включително мерки, свързани с възможност за временно преустановяване на плащания, спиране на изпълнителни действия или намаляване на вземанията“. Към тези мерки за оздравяване се числят и мерките за временно преустановяване на плащанията, приети от административен или съдебен орган (т. 105 от същото). С такива мерки за временно преустановяване на плащанията по смисъла на член 2, седмо тире от Директива 2001/24 се прилага правото на Съюза по смисъла на чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС. Те трябва да са съобразени с основните права, прогласени в Хартата, и в частност с правото на собственост, гарантирано в чл. 17, пар. 1 от нея (т. 106). Изрично е отбелязано в цитираното решение (т. 107), че правото на собственост, гарантирано в чл. 17, пар. 1 от Хартата, не е абсолютно и упражняването му може да бъде предмет на определени ограничения, при условие че, в съответствие с член 52, пар. 1 от Хартата, тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на това право и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (в този смисъл и Решение на СЕС от 20.09.2016 г. по съединени дела C‑8/15 PC‑10/15 P, т. 69 и 70 от него).

Неплатежоспособността на една или повече банки може да се разпростре бързо към други банки в съответната държава членка или в други държави членки и да се отрази и на други сектори на икономиката. След като мерки за временно преустановяване на плащанията като процесните, приети с Решение на Управителния съвет на БНБ № 73/20.06.2014 г., имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на кредитна институция, трябва да се приеме, че те действително отговарят на призната от Съюза цел от общ интерес.

В обобщение следва да се посочи, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл.9, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл.2, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно, в тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция, над гарантирания размер на влоговете. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице. В случая по отношение на БНБ не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която има вложения ищецът, а се твърди тяхната непълнота и неефективност, които обстоятелства съдът не е компетентен да преценява в производството по чл. 203 АПК, защото са в рамките на предвидената по закон оперативна самостоятелност на компетентния орган. Този извод е относим и за Министерския съвет, по отношение на който се твърди бездействие да приложи схема за ликвидност спрямо „КТБ“ АД и да отпусне държавна помощ за стабилизиране на банката.

В съответствие с установеното по делото, правилно е прието, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищеца е прието в производството по несъстоятелност, към което ответниците нямат отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред.

Такава вреда би настъпила едва след приключване на несъстоятелността на КТБ и то ако на дружеството не е изплатена цялата вложена в банката сума.

Неотносимо в случая е и позоваването на касатора на Решението от 30.08.2022 г. по делото Korporativna Targovska Banka AD v.Bulgaria на Европейския съд по правата на човека, тъй като обсъдените от съда нарушения на чл.6, 1 от Конвенцията се отнасят до „Корпоративна търговска банка“ АД, а не до вложителите й. Ето защо и първоинстанционния съд не е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал поисканата съдебно-икономическа експертиза, която да установи причините за изпадане на „КТБ“ АД в несъстоятелност.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че изводът на съда за липсата на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковите претенции, е правилен и законосъобразен. Следователно, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

По частните жалби:

Частната жалба на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ е основателна, а тази на БНБ неоснователна.

С обжалваното Определение № 2811 от 06.04.2022 г., постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът от първата инстанция е уважил молбата на БНБ за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В мотивната част на съдебния си акт съдът е посочил, че съгласно мотивите на Определение № 2/20.04.2021 г., постановено от Първа и Втора колегия на ВАС и ОСС ГК ВКС, по т. д. № 1/2019 г., следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв.

Определението е неправилно.

В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат, съгласно разпоредбата на 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за подадени след влизането му в сила искови молби, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. Предвид това в хипотеза като спорната, ответникът няма право на разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че първоинстанционният съд неправилно е уважил искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските, поради което определението му ще следва да бъде отменено.

При този изход на спора разноски не се следват на страните.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 989 от 21.02.2022 г., постановено по адм. д. № 6925/2019 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОТМЕНЯ Определение № 2811 от 06.04.2022 г., постановено по адм. дело № 6925/2019 г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА