Министърът на правосъдието и председателят на Върховния съд на НРБ са предложили да се издаде тълкувателно решение относно следните спорни и противоречиво разрешавани въпроси:

1. Определяне и отграничаване на понятията в Наказателния кодекс "маловажни" и "значителни" вредни последици, "значителни вреди", "големи размери" и "големи количества".

2.Критерият за квалифициращия признак "големи размери" еднакъв ли е при всички престъпления и от какво се определя той. Какъв е този критерий при разграничаване обикновения състав на валутното престъпление по чл. 250, ал. 2 НК и квалифицирания състав по чл. 250, ал. 2 НК.

3. Как трябва да се определи стойността на монетите предмет на престъплението по чл. 250 НК - по установените държавни цени за съдържащия се в тях благороден метал, по нумизматичната им стойност, определена от музеите, или от свободно приетата цена при договарянето.

4. Сребърните монети поставени ли са под валутен контрол и сделките сключени вътре в страната между местни лица без разрешение на Комитета за изкуство и култура, предмет ли са на валутни престъпления по чл. 250 НК.

5. Следва ли да се отнема в полза на държавата предметът на валутното престъпление от съда, който разглежда наказателното дело, ако се намира у трето лице, което не е подсъдим по делото.

6. По наказателните от административен характер дела за извършени нарушения по чл. 250, ал. 3 НК трябва ли да се прилага чл. 27 ЗАНН.

Върховният съд, ОСНК, за да се произнесе по направените искания, съобрази следното:

1. Понятието вредни последици, употребено в Наказателния кодекс, е по-широко от понятието вреди. То обхваща не само имуществените вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на длъжностните лица и гражданите, създават недоверие към установения държавен строй, финансовата и стопанската система и др. Немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния случай по чл. 93, т. 9 НК и обхващат всички вреди, които не са маловажни. Значителните вредни последици пък са отграничени от обикновените такива.

Значителните вреди като квалифициращ признак от състава на някои престъпления обхващат само имуществените вреди, а не и неимуществените такива. Това най-ясно се разбира, като се сравнят съставите на имуществените престъпления, където са предвидени като квалифициращ елемент. Дали вредите са обикновени или значителни, се определят, като се сравни стойността на повреденото, унищожено, разпиляно или запалено обществено имущество със стойността на имуществото, което има в собственост или оперативно управление ощетеното държавно предприятия, или учреждение, кооперация или обществена организация. От значение е обаче и абсолютният размер на вредата. Ако относителната й стойност е голяма, а по абсолютния си размер е незначителна, няма да има значителна вреда по смисъла на закона. Обратно, когато абсолютният размер на вредата е значителна, а в сравнение с огромната стойност на патримониума на ощетеното предприятие, кооперация или обществена организация е незначителна, ще е налице значителна вреда, която ще квалифицира престъплението по-тежко.

Понятието "големи размери" е изяснено в т. 4 на раздел IV от Постановление № 3/1970 г. и т. 13 на раздел IV от Постановление № 6/1971 г. на Пленума на Върховния съд в смисъл, че се определя "преди всичко от паричната стойност" на предмета на посегателство. Голямото количество на стоките и вещите се взема пред вид само доколкото заедно с паричната им стойност разкрива големи размери.

В чл. 242, б. "д" НК е употребено понятието "големи количества". То показва, че за определянето му от значение са само количествените показатели - килограмите, бройките, метрите, литрите и др. Паричната равностойност на предмета на престъплението няма онова значение, което има при определяне на понятията "немаловажни" и "значителни" вредни последици, "значителни вреди", "големи размери", "голяма стойност" и др. И по-малката левова равностойност може да квалифицира митническата контрабанда като престъпление по чл. 242, б. "д" НК, ако са пренесени през границата ни големи количества стоки без разрешение на митниците.

2. С посочените постановления Пленумът на Върховния съд прие, че критерият за "големи размери" е еднакъв за най-масово разпространените престъпления - длъжностни присвоявания, грабежи и кражби на обществено и лично имущество. От това понятие за големи размери трябва да се изхожда и когато се преценява големият размер като признак на квалифицираните състави на останалите престъпления по чл. 212, ал. 4, чл. 231, чл. 233, ал. 4, чл. 250, ал. 4, и чл. 302, т. 4. Този извод следва от обстоятелството, че законодателят употребява едно и също понятие, като влага в него еднакво съдържание. От друга страна, не е обществено оправдано за престъпленията с по-голяма обществена опасност, като длъжностни присвоявания, грабежи и кражби на обществено и лично имущество, да се изхожда от по висока долна граница на паричната равностойност на предмета на престъплението, а за по-леките престъпления, като тези по чл. 233, ал. 4, чл. 231 НК и др., от по-ниска граница. Едно такова третиране би наложило по-тежко санкциониране на тези, които са участвували в извършване на по-леки престъпления, и би облагодетелствувало извършителите на по-тежки престъпления. То би довело до различие при квалифицирането на последователно извършени деяния с един и същ предмет, когато те са отделни самостоятелни престъпления, имащи квалифициран състав за "голям размер". Например, ако длъжностно лице, на което е поверена за пазене или управление чужда валута, присвои такава на стойност 2000 лв., ще носи отговорност за обикновено присвояване по чл. 201 НК, защото предметът на престъплението не е в голям размер. Ако обаче това лице след присвояването изнесе през границата на страната ни без разрешение на Министерство на финансите същата валута, ще отговаря за валутно престъпление в голям размер - чл. 250, ал. 4 НК. Оттук изводът, че понятието големи размери като квалифициращ признак е еднакво за всички престъпления. Различието при санкционирането за отделните престъпления ще зависи от санкцията, предвидена в закона за всяко престъпление, а не чрез възприемане на по-тежко квалифицирани състави, когато не са налице основания за това.

При разграничаване обикновените случаи на валутни престъпления по чл. 250, ал. 2 НК от тези, извършени в големи размери - чл. 250, ал. 4 НК, трябва да се изхожда само от левовата равностойност на предмета на престъплението, изчислена към момента, когато е извършено престъплението, защото според закона тя е от значение. Към този момент следва да се изчислява и левовата равностойност на чуждата валута, предмет на престъплението, като се взема за база курсът продава, определен от БНБ за продажба на чужда валута на гражданите, включително и с определената с РМС № 548 от 26.07.1963 г. държавна такса. Този извод се налага поради установения в страната монопол само държавата да продава чужда валута. Когато гражданите нарушават валутния режим и се снабдяват с валута от местни или чуждестранни лица без разрешение на Министерство на финансите, трябва да отговарят за това, което биха платили, ако бяха спазили установения правен ред и биха закупили валутата от държавата. Приемането на официалния курс или курса, по който банката купува чужда валута от гражданите с премия, би облагодетелствувало извършителите на валутни престъпления, а това не би ги възпряло да вършат нарушения на валутния режим и престъпления по чл. 250 НК.

3. С чл. 250 НК законът защищава обществените отношения, свързани с правилното функциониране на установената в страната финансова и кредитна система. Този обект на защита се накърнява чрез нарушаване режима за сделките с валутни ценности и имуществата, поставени под валутен контрол със ЗСВЦВК или чрез извършване на други непозволени действия с тези имущества. Валутният режим засяга и някои видове монети, поради това че съдържат благороден метал - злато и сребро. Това показва, че степента на засягане на валутната система ще зависи от реалното съдържание на вложения в монетите благороден метал. Същото следва да се изчислява по стойността на златото и среброто по държавните продажни цени на дребно, определени от Комитета по промишлеността и Комитета по труда и цените съгласувано с Министерството на финансите, при приложението на т. 4 на 128-мо ПМС от 20.06.1961 г., което и сега се прилага, защото не е отменено. Това е действителната реална цена по 4,80 лв. за грам чисто злато и 0,12 лв. за грам чисто сребро, установена официално от държавата. Ето защо ОСНК не намира основание да изостави даденото тълкуване на закона в р. 65/1962 г. на ОСНК.

Цените, уговаряни от страните при сключването на сделките при свободно договаряне, не са твърди и не зависят от наличното количество на благородния метал. Те отразяват материалните възможности на страните, конюнктурните обстоятелства и др. Макар и да изразяват какъв е личният интерес на виновните, те не показват в каква степен е увреден обектът на посегателство - финансовата и кредитната система на страната. Неправилността на становището, че предметът на престъплението по чл. 250 НК трябва да се определя от цената, уговорена от страните по забранените сделки, най-ясно проличава, когато тази цена е по-ниска от държавните цени на дребно, установени за количеството благороден метал, съдържащ се в монетите, предмет на сделките, защото подсъдимите ще се накажат по-леко, отколкото действително са засегнали с деянията си обществените отношения, които законът защищава. Неприемливо е и съображението, че този начин за изчисляване следвало да се приеме, защото нямало друг начин за изземване на реализираната печалба. Това изземване следва да стане не чрез изкуствено по-тежко квалифициране на деянията, а чрез гражданскоправните последици на нищожните сделки поради противоречието им със закона.

Някои видове монети, които имат историческа, археологична, художествена, научна, нумизматична и др. стойност, поради тези си качества често се превръщат от страните в стока и стават предмет на покупко-продажби, осъществени без разрешение на Министерство на финансите и Комитета за изкуство и култура. Деянията на подсъдимите, извършени чрез тези сделки, могат да съдържат не само признаците на валутно престъпление по чл. 250 НК, но и състава на престъплението по чл. 233 НК. Предметът на незаконната търговия обаче трябва да отразява действителната стойност на стоката, а тя не е равна на установените държавни цени на дребно за съдържащия се в монетата благороден метал - злато и сребро. Тази стойност включва освен стойността на благородния метал, допълнително и историческата, археологичната, художествената, научната, нумизматичната и др. стойност. Съгласно т. 29 от Наредбата за добиване, преработване на златото, среброто и платината и сделките с метали и със скъпоценни камъни тя се определя по официален ред от музеите. Следователно законът изключва възможността за установяването й инцидентно само за наказателния процес със заключения на вещи лица, назначени от органите на предварителното производство, прокуратурата или съда. Музеите ще определят тази цена, като вземат компетентното мнение на съответните държавни институти, длъжностни лица или специално назначени от тях вещи лица. Трябва обаче да се изхожда от действителната стойност на монетите, а не от премиите, които музеите според отпусканите им кредити биха заплатили на гражданите, ако дадат намиращите се в тях монети, имащи обществена стойност.

4. Съгласно чл. 3, б. "д" ЗСВЦВК златото, среброто и платината в монети, слитъци, в суров и преработен вид и скъпоценните камъни са валутна ценност, когато са предмет на сделки между местни лица и чуждестранни лица или на внос и износ извън обичайните размери. В тези случаи сребърните монети са предмет на валутно престъпление по чл. 250 НК.

В чл. 32 ЗСВЦВК, когато е определяно кои имущества са поставени под валутен контрол, е посочено изрично, че са забранени сделките със златни монети, злато, сребро и платина, в слитъци, в суров и преработен вид с изключение на разрешените с наредбата по чл. 31. Съпоставката между чл. 3, б. "д" и чл. 82 ЗСВЦВК показва, че сребърните монети, макар и да са валутна ценност, когато са предмет на сделки между местни и чуждестранни лица или на внос и износ без разрешение на надлежните органи на властта, не са имущества под валутен контрол и затова могат да бъдат предмет на сделки, сключени между местни лица, вътре в страната. Съображенията са били, че държавата пуска в обръщение сребърни монети и ако всички сребърни монети се обявят за имущества под валутен контрол, те трябва да бъдат декларирани в седемдневен срок от влизане на закона в сила и да бъдат предадени за изкупуване от държавата. Вярно е, че с т. 19 от Наредбата за добиване, преработване на златото, среброто и платината и сделките с тези метали и скъпоценни камъни е предвидено, че златните и сребърните монети и предметите от злато, сребро и платина с историческа, археологична, художествена и научна стойност се предават на музеите. Продажбата на такива монети (без златните) на други учреждения, предприятия, организации и физически лица в страната става само с разрешение на Комитета за изкуство и култура. Тази забрана засяга само част от сребърните монети и не установява за тях валутен, а само нумизматичен контрол, който е отделен самостоятелен и паралелно действуващ контрол наред с валутния контрол. Той обаче не превръща сребърните монети в имущество под валутен контрол и не ги прави предмет на валутните престъпления по чл. 250 НК. Това е така, защото само ЗСВЦВК определя кои имущества са валутна ценност и кога те са имущество под валутен контрол. Подзаконовите нормативни актове, които се издават по приложението на закона, имат за цел само да конкретизират нормите на закона и не могат да им противоречат, да ги изменят или да разширяват приложното им поле. С тях не могат се създават нови забрани, които не съществуват в закона, защото такава пречка е изискването за законоустановеност на престъплението - чл. 9, ал. 2 НК. От друга страна, както изрично е посочено в чл. 32 3СВЦВК, с подзаконовите нормативни актове се определят само изключенията от забраните, т. е. кои сделки са разрешени. А известно е, че съгласно чл. 15, ал. 4 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Допуснатата нецелесъобразност в закона, като не са поставени под валутен контрол и сребърните монети, които са излезли от обръщение, може да се поправи само с изменение на закона, а не чрез разширителното му тълкуване, недопустимо за наказателното право. Оттук изводът, че сделките със сребърни монети между местни лица вътре в страната не са валутно престъпление по чл. 250 НК. Те могат да бъдат престъпление по чл. 233 НК, а ако не са налице признаците на това престъпление ще се носи административна отговорност по Закона за паметниците на културата, ако сребърните монети имат историческа, художествена, археологична, научна или нумизматична стойност и сделките с тях са извършени без разрешение на Комитета за изкуство и култура.

5. Сделките с предмет валутни ценности и имущества под валутен контрол са забранени от закона, ако не е дадено разрешение на Министерство на финансите. Те противоречат със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не пораждат правни последици независимо дали страните са знаели, или не за забраните, установени в ЗСВЦВК. Валидни ще бъдат само тези сделки, които са сключени между купувачи по нищожни сделки и трети лица, след като вече е извършено валутното престъпление, но с разрешение на Министерство на финансите. При тях новият купувач е добросъвестен, тъй като е спазил установения ред за прехвърляне правото на собственост върху валутните ценности и имуществата под валутен контрол, а неговата добросъвестност ще доведе съгласно чл. 78 ЗС до валидно прехвърляне правото на собственост върху движимата вещ, макар продавачът да не е собственик. Тъй като тези сделки са валидни, те водят до отчуждаване предмета на валутното престъпление, затова вместо същия следва да се отнема в полза на държавата неговата парична равностойност. Останалите сделки, сключени без разрешение на Министерство на финансите, са нищожни и поради това предметът на престъплението остава в патримониума на продавача и трябва да се отнеме реално независимо дали се намира у подсъдимия по делото или в трети лица, които не са привлечени към наказателна отговорност и не са подсъдими по делото. Понеже валутното престъпление се осъществява със сключването на забранената сделка, то съдът, който разглежда наказателното дело, като констатира, че е налице престъпление, може да обяви нищожността на сделката и да постанови предметът й да бъде отнет в полза на държавата. Не е необходимо един състав на съда, който разглежда наказателното дело, да постанови присъда само за престъплението, а по граждански ред друг състав на съда наново да обяви нищожността на сделката, вече приета като престъпление, с влязла в сила присъда.

6. В чл. 242, ал. 2 НК е посочено, че ако деянието е по чл. 250, ал. 3 НК, се прилагат разпоредбите на гл. ХХVIII НПК. С § 1 от изменението на други закони в ЗАНН се отменява гл. ХХVIII НПК, а с алинея втора тази глава във всички нормативни актове се заменя със ЗАНН. В чл. 28, ал. 4 и 5 ЗАНН се съдържа забраната за заменяване на предвидените в закона административни наказания с по-леки по вид наказания и определяне на наказания под най-ниския предел на наказанието глоба и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В чл. 211 ЗАНН, когато се изброява кои от разпоредбите на Наказателния кодекс се прилагат за административни нарушения, не се сочи, че това се отнася и за правилата по определяне на наказанията. Това показва, че законът е изключил приложението на чл. 55 НК по отношение на административните нарушения, включително и тези по чл. 250, ал. 3 НК, санкциите за които се налагат по ЗАНН.

По тези съображения Върховният съд, ОСНК

РЕШИ:

1. Вредни последици са не само имуществените вреди от престъплението, но и всички други неимуществени вреди, които се нанасят на обществото.

Значителните вреди обхващат само имуществените вреди на престъплението.

Големите размери се определят преди всичко от паричната равностойност на предмета на престъплението.

Големите количества се определят само от количествените показатели - бройки, метри, килограми, литри и др., а не и от паричната равностойност на вещите и стоките.

2. Критерият големи размери като квалифициращ признак е еднакъв за всички престъпления.

Различието между обикновените валутни престъпления по чл. 250, ал. 2 НК и валутните престъпления в големи размери - чл. 250, ал. 4 НК, зависи само от паричната равностойност на предмета на престъплението.

Стойността на чуждата валута, предмет на престъплението по чл. 250 НК, се изчислява по курса продава с такса към момента, когато е извършено престъплението.

3. Стойността на монетите, предмет на валутно престъпление се изчислява по държавните продажни цени на дребно по 4,80 лв. за грам чисто злато и 0,12 лв. За грам чисто сребро, определени в решението на комитета по промишлеността и комитета по труда и цените съгласувано с министерство на финансите в изпълнение на т. 4 от 128-мо ПМС от 20.06.1961 г.

Стойността на монетите, предмет на престъплението по чл. 233 НК, които имат историческа, археологична, художествена, научна и нумизматична стойност, се определят по действителната им цена, определено официално от музеите, а не чрез вещи лица, назначени от органите на предварителното производство, прокуратурата и съда.

4. Сребърните монети не са имущества под валутен контрол и сделките с тях, извършени между местни лица вътре в страната без разрешение на комитета за изкуство и култура не са престъпления по чл. 250 НК. Те могат да бъдат престъпления по чл. 233 НК или административни нарушения по закона за паметниците на културата.

5. Отчуждени по смисъла на чл. 250, ал. 4 НК са само тези предмети на валутни престъпления, които са прехвърлени на трети добросъвестни лица с разрешение на министерство на финансите.

Съдът, който разглежда наказателно дело, може в това производство да обяви нищожността на правната сделка, представляваща престъпления по чл. 250 или 233 НК и да отнеме предмета на престъплението от всяко лице, у което се намира, независимо дали е подсъдим, или не в процеса.

6. По наказателните от административен характер дела по чл. 210, ал. 5 НК следва да се прилага чл. 27 ЗАНН, а не чл. 55 НК.