Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 6486 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Павликени, представлявана от кмета на общината, чрез главен юрисконсулт Грозева, срещу решение №142/27.05.2022 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. №110/2022 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В частта за нарушението на чл.2, ал.2, във връзка с чл.59, ал.6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл.3, ал.3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) твърди, че вписването в Централния професионален регистър на строителите (ЦПРС) не се изисква за всички строително-монтажни работи, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“. При изпълнение на строителни дейности от обединение, изискването за вписване е относимо към всички тези лица, които изпълняват дейности, попадащи в приложното поле на чл.3, ал.2 от ЗКС, съобразно разпределението на дейностите в обединението. В частта за нарушението по чл.70, ал.5 и ал.7, т.1, т.2 и т.3 от ЗОП във връзка с чл.33, ал.1 от ППЗОП твърди, че за е налице нарушение на чл.33, ал.1 ППЗОП, е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент от оценяването – показател. В случая това не било така. Искана била информация по надграждащи обстоятелства относно ресурсите за изпълнение на поръчката, механизмите на вътрешен контрол, допълнителните експерти за изпълнение на поръчката, действията за избягване на аварии/непредвидени обстоятелства. И не на последно място, касаторът прави възражение за нарушаване на принципа на оправданите правни очаквания. Като се позовава на решение по адм. д. №5049/2021 година по описа на ВАС, касаторът твърди, че когато установи липса на нередност и уведоми затова бенефициера, органът приключва административната процедура по получения сигнал/служебна проверка с индивидуален административен акт, който е благоприятен за бенефициера. Фактът, че предходният акт (писмо изх. №2-010-0001-2-800/23.11.2020 година на РУО по ОПОС) не е наименуван, не се отразява на неговата правна същност. Влязъл в сила индивидуален административен акт може да бъде отменян или изменян само при условията на чл. 99 АПК. На посочените основания, касаторът прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени решение от 18.02.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ за определяне на финансова корекция. Претендира разноски по делото.

Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, чрез юрист Златанова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. В. Т. е образувано по жалба на община Павликени срещу решение от 18.02.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ за определяне на финансова корекция.

За да отхвърли жалбата срещу обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не твърди допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Страните не спорят по фактите.

Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт с правна квалификация чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, регламентирана в чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ.

Поставеният пред касационната инстанция спор се състои в това:

- Чрез изписаното в документацията по възложената от община Павликени обществена поръчка изискване за вписване в ЦПРС касаещо обединенията, осъществено ли е нарушение на чл. 2, ал.2 във връзка с чл.59, ал.6 от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл.3, ал.3 от Закона за Камарата на строителите, съответно правилно ли е квалифицирано същото като нередност по т.11, б. „б“ от Наредбата за посочване на нередности, за която на основание чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (заглавие преди изм. ДВ, бр.51/2022г.), на общината е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор №ОП-36/13.11.2020 с изпълнител ДЗЗД „Рекултивация БГ“?

- Формулираната методиката за оценка на офертите съставена ли е в нарушение на чл.70, ал.5 и ал.7, т.1, т.2 и т.3 от ЗОП във връзка с чл.33, ал.1 от ППЗОП и съответно, правилно ли е квалифицирано твърдяното нарушение като нередност по т.11, б. „б“ от Наредбата за посочване на нередности, за която на основание чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, на общината е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор №ОП-36/13.11.2020 с изпълнител ДЗЗД „Рекултивация БГ“?

- Нарушен ли е принципа за правна сигурност?

В частта за нарушението на чл. 2, ал.2 във връзка с чл.59, ал.6 от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл.3, ал.3 от Закона за Камарата на строителите:

Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж е втора категория съгласно изискванията на чл.137, ал.1, т.2, б.“г“ от Закона за устройство на територията, като попада в чл.3, ал.2 от Закона за камарата на строителите.

Съгласно текста на последната разпоредба, строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя.

В действителност, в случая община Павликени е поставила такова изискване за вписване на участницитe в ЦПРС, а за чужденците – в аналогични регистри, като по отношение на участниците в обединения изискването е за тези от тях, които съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, са ангажирани в изпълнението на строителството на обекти от сочената категория. Изискването на раздел IV, т.1, абзац трети от документацията следва да се чете във връзка с предходния такъв, където изрично е посочена категорията строеж, за която се изисква вписване в сочения регистър.

Горното обосновава извод за липса на нарушение на чл. 2, ал.2 във вр. с чл.59, ал.6 от Закона за обществените поръчки, вр. с чл.3, ал.3 от Закона за Камарата на строителите.

На самостоятелно основание, ръководителят на управляващия орган по програмата приема, че фактите по спора субсумират нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, без да посочи коя хипотеза на нормата осъществяват, което нарушава правото на защита на общината.

Съгласно разпоредбата, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Безспорно поставеното изискване за вписване в ЦПРС е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Доколкото изискването е поставено спрямо участници, които ще изпълняват строителна дейност за съответната категория строеж съгласно договора за създаване на обединението, предвид одобрените от възложителя условия, същото е в съответствие със закона.

Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстнационният съд е постановил неправилен съдебен акт в частта за това нарушение, но този извод не се отразява върху правилния краен резултат по спора, предвид съставомерността на второто нарушение и правилният краен извод за законосъобразност на определената финансова корекция от 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор №ОП-36/13.11.2020 с изпълнител ДЗЗД „Рекултивация БГ“.

При анализ на фактите по спора, касационният състав прави извод, че формулираната методиката за оценка на офертите е съставена в нарушение на чл.70, ал.5 и ал.7, т.1, т.2 и т.3 от ЗОП във връзка с чл.33, ал.1 от ППЗОП и съответно това нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т.11, б. „б“ от Наредбата за посочване на нередности, за която на основание чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, на общината е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор №ОП-36/13.11.2020 с изпълнител ДЗЗД „Рекултивация БГ“.

Избраният от възложителя критерий за възлагане е „оптимално съотношение качество/цена“. Показателят П1 „Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката“ е с тежест 60%. Минимумът от 20 точки се присъжда, ако са изпълнени минималните изисквания на предложената технология на изпълнение и организация на персонала. По-висок брой точки, 40, 60, 80 и 100 се присъждат в зависимост от броя на предложените едно до четири надграждащи обстоятелства. Прегледът на надграждащите обстоятелства сочи на извода, че при оценка на надграждащите обстоятелства се оценяват „дефинирането на ресурси“, „предложението на механизми“ и на допълнителни експерти и „описанието на действия“ при прекъсване на изпълнението, като пълнота на предложението, без отнасянето на всяко от тези надграждащи обстоятелства към оценка на качеството им във връзка с качеството на изпълнение на предмета на поръчката. Така изработена, методиката за оценка не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение във всяка оферта. Указанията не осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. По този начин създадена методиката не гарантира реална конкуренция.

Предвид съставомерността на втората нередност, законосъобразен е крайният извод за определяне на община Павликени на финансова корекция в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор №ОП-36/13.11.2020 с изпълнител ДЗЗД „Рекултивация БГ“.

Касационната инстанция приема за неоснователно възражението на касатора за нарушаване на принципа на правна сигурност и оправдани правни очаквания, както следва:

Уведомяването на бенефициера, че процедурата е проведена законосъобразно, не изключва възможността за извършване на повторна проверка и определяне на финансова корекция. Ако при повторната проверка бъде установено нарушение при възлагането на същата обществена поръчка, което нарушение се квалифицира като нередност по приложимото право, няма пречка да бъде издаден акт по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) за определяне на финансова корекция за това нарушение. Единствените законово предвидени ограничения по чл. 71, ал. 3 и 4 ЗУСЕФСУ са свързани с изискванията за едно и също нарушение на националното право, съответно за една и съща нередност, да бъде определена само веднъж финансова корекция и общият размер на финансовите корекции по проекта да не надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. Освен това с обжалвания административен акт не се изменя влязъл в сила административен акт, нито се увеличава размерът на вече определена финансова корекция, което да обуслови провеждането на производство по чл. 99 АПК. В изпълнение както на чл. 143, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, така и на чл. 9, ал. 5, чл. 69, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО е длъжен да определи финансова корекция за всяко едно отделно нарушение, представляващо нередност по приложимото право, при спазване на ограниченията по чл. 71, ал. 3 и 4 ЗУСЕФСУ и при съобразяване с изискването на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ при констатиране на повече от един случай на нередност да определи една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за тях в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

Провеждането на производство за определяне на финансова корекция по договор, спрямо който с предходен акт на ръководителя на УО е приета законосъобразност на процедурата, но без изрично произнасяне по законосъобразността на методиката за оценка не е недопустимо, доколкото няма нормативно установена пречка за констатиране нередност, съответно за определяне на финансова корекция. В случая не е налице влязъл в сила административен акт между същите страни и със същия предмет и съответно липсва процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за образуването, провеждането и приключването на производството с издаването на оспорения акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ – в този смисъл Решение № 11948 от 21.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6304/2022 г., VII о.

Като правилно като краен резултат, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

На ответника по касационната жалба с оглед изхода на спора и направеното искане се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №142/27.05.2022 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. №110/2022 година.

ОСЪЖДА община Павликени да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Особено мнение на докладчика по делото Мирослава ГеоргиеваОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ М. Г.

Оспореният административен акт е незаконосъобразен, при следните изводи от правна страна:

С писмо изх. №2-010-0001-2-800/23.11.2020 година (л.100 по делото), подписано от ръководителя на управляващия орган на ОПОС 2014-2020 година общината е уведомена за извършена проверка на бенефициера, като в писмото са изписани наименованието и предмета на проверената поръчка, индивидуализирани са данните на проверения договор с посочен изпълнител, номер на проекта, както и обхвата на проверка – нарушения на правилата за възлагане на обществените поръчки, представляващи нередности, за които да се определи финансова корекция.

Според уведомлението, подписано от ръководителя на управляващия орган по ОПОС 2014-2020 година, в хода на проверката не са установени нарушения, съставляващи „нередности“ по смисъла на чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, предвид което според органа не са налице основания за определяне на финансова корекция за нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ.

С последващо писмо изх. №2-010-0001-4-59/18.02.2022 година (л.22 по делото), подписано от ръководителя на управляващия орган на ОПОС 2014-2020 година, дружеството е уведомено за извършена повторна проверка от компетентния орган по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ на същия бенефициер, за възлагане на същата обществена поръчка със същия предмет, същия номер на проект по ИСУН, същия проект и същият обхват на проверка - нарушения на правилата за възлагане на обществените поръчки, представляващи нередности, за които да се определи финансова корекция. В хода на повторната проверка обаче компетентният орган установил нарушение, съставляващо „нередност“ по смисъла на чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, предвид което според органа са налице основания за определяне на финансова корекция за нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по процесния договор.

Предвид тези факти, първият спор, който се постави пред касационната инстанция е за спазване на принципа за правна сигурност и оправданите правни очаквания:

Първоинстанционният съд е мотивирал законосъобразност на решението на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година за определяне на финансова корекция на всички основания по чл.146 от АПК, като общо е приел, че компетентността на ръководителя на управляващия орган е упражнена в рамките на закона.

Мнозинството от съдебния състав приема, че провеждането на производство за определяне на финансова корекция по договор, спрямо който с предходен акт на ръководителя на УО е приета законосъобразност на процедурата, но без изрично произнасяне по законосъобразността на методиката за оценка не е недопустимо, доколкото няма нормативно установена пречка за констатиране на нередност, съответно за определяне на финансова корекция.

Тези изводи не се споделят от член на съдебния касационен състав при съобразяване на следното от правна страна:

1.С писмо изх.№ 04-15-1/12.01.2022г. на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, изпълнителният директор на ИА „Одит на средствата от Европейския съюз“ уведомява главния директор на ГД „ОПОС“ за констатирани пропуски при вече осъществен последващ контрол, приключил със заключение за липса на нередности, като се дават указания за повторни проверки на вече проверена документация по график и одобрен контролен лист с акцент върху най-срещаните ограничителни условия (сред които и законосъобразността на методиката за оценка).

Събирането на доказателства във връзка с посочената проверка на ОСЕС, както и по първата последваща такава, би отговорило на въпросите, дали в рамките на първата проверка по контролен лист с типови нередности е проверена и законосъобразността на методиката за оценка, както и дали по реда на повторна процедура за определяне на финансова корекция не се преодоляват пропуски в контрола върху разходването на публични средства, в нарушение на принципа за правна сигурност.

2. В областта на предоставянето на безвъзмездната финансова помощ в правото на Съюза и в националното право е регламентирано по ясен и точен начин – член 143, параграф 1 и 2 от Регламент №1303/2013 и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, задължението на държавата за определяне на финансови корекции при установено нарушение на приложимото право. Когато управляващият орган регистрира сигнал за нередност, е длъжен да извърши проверка и да установи нейното наличие или липса – член 4, параграф 3 и 8 от Регламент №1303/2013, чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за администрирането). Проверките могат да бъдат извършвани служебно от РУО, както и по указания на ОСЕС. Задължението на държавата за определяне на финансови корекции обаче трябва да се осъществява по установен ред. Съображение 120 на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година делегира компетентност на държавите-членки да регламентират специална уредба и процедури за финансови корекции. Във всички случаи регламентираната процедура трябва да дава възможност да се съобрази принципа на пропорционалност, както и този за правна сигурност.

3. За да е налице възможност за позоваване на принципа на защитата на оправданите правни очаквания е необходимо да са налице три условия: „Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са такива, че да могат да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са съобразени с приложимите норми“ – последно в решение от 14 април 2021 г., Румъния срещу Е. К. Т-543/19, EU:C:2021:193, т. 75.

В конкретната хипотеза, с писмо №2-010-0001-2-800/23.11.2020 година (л.100 по делото), подписано от ръководителя на управляващия орган на ОПОС 2014-2020 година общината е уведомена за извършена проверка на бенефициера по процесната документация и договор за възлагане на обществена поръчка, както и за липса на нередности по чл. 70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ, които да са основание за определяне на финансова корекция. Незаконосъобразната методика за оценка, квалифицирана в административния акт от 18.02.2022 година като нередност по т.11, б. „б“ от Наредбата за посочване на нередности, безспорно представлява нередност по чл.70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

С последващо писмо изх. №2-010-0001-4-59/18.02.2022 година (л.22 по делото), подписано от ръководителя на управляващия орган на ОПОС 2014-2020 година, дружеството е уведомено за извършена повторна проверка от компетентния орган по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ на същия бенефициер, на същата процедура по възлагане, на същата обществена поръчка със същия предмет, но с удостоверен обратен извод за нередност по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, за която е определена 5% финансова корекция върху допустимите средства от ЕСИФ по проверения процесен договор.

Анализът на двете писма сочи, че ръководителят на Управляващия орган с първото е предоставил на бенефициера конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения за липса на нередности по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ, за които да се определи финансова корекция. А с второто е коригирал този си извод, като е изразил воля в обратна посока. Тези създадени с първото писмо уверения имат за източник самия орган, т. е. този комуто държавата единствено е предоставила правомощието да се произнася по начин, който поражда правни последици, по въпроса има или няма нередност, т. е. източникът на предоставените на бенефициера уверения е оправомощен и достоверен. Твърдението, че първото е единствено писмо с уведомителен характер е в противоречие с установяването, че същото е подписано от РУО, който безспорно няма правомощие по движение на кореспонденцията във ведомството.

Дадените уверения, доколкото са фактически и правно мотивирани (проверките са досежно законосъобразността на процедурата по възлагане на обществена поръчка, осъществени по контролен лист с отбелязани най-чести хипотези на нередности, сред които безспорно е незаконосъобразната методика за оценка) и съдържат ясно и точно изразено волеизявление на органа относно липсата на нередност по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ, са в състояние да породят у бенефициера оправдано очакване.

За да е налице нарушаване на принципа на оправданите правни очаквания обаче следва да се отговори и на въпроса дали дадените уверения са съобразени с приложимите норми. Това изисква анализ на процесната проверена от органа методика за оценка.

Без такъв анализ и извод за законосъобразност на методиката за оценка, ще липсва третото кумулативно условие за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания. Направените изводи в мотивите на съдебния акт безспорно сочат на незаконосъобразна методика за оценка.

В решение от 15 април 2021 г., С-798/18 и С-799/18, Anie и др., EU:C:2021М280, т. 42 и посочената там съдебна практика, Съдът казва, че при предприемането от органа на мярка, която може да засегне нечии интереси, за да се приложи правилно закона, адресатът на мярката не би могъл да се позове на принципа на оправданите правни очаквания.

Тоест, в случая по категоричен начин се установява, че касаторът не може да се позове на принципа на оправданите правни очаквания, именно предвид установената незаконосъобразност на методиката за оценка.

4.Въпреки това обаче, в правното пространство е издаден индивидуален административен акт, който е дал увереност на бенефициера за липса на нередности по чл. 70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ в рамките на проверената процедура и поръчка. В насока, че първото писмо има характер на индивидуален административен акт са и следните аргументи:

-Единствено ръководителят на Управляващия орган, е компетентният орган, който може да установи по отношение на бенефициера осъществена ли е или не нередност, за която е предвидено определяне на финансова корекция. В случая, в акта си от 23.11.2023 година, органът изрично, точно и недвусмислено, формулира извод за липса на нарушение, което да съставлява нередност по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ. Този извод на органа е обективиран в нарочен негов акт, изведен с номер през системата ИСУН и подписан от компетентния ръководител на управляващия орган по програмата, както и връчен на бенефициера.

-Фактът, че актът не е наименуван с оглед на утвърдения в правото каталог на наименованията на актовете на държавно управление и че органът го наименува „писмо“ по никакъв начин не може да се отрази на неговата правна същност. Дали органът ще нарече акта си решение, заповед, писмо, телеграма, кратко електронно съобщение или каквото друго реши е без правно значение за правните последици на властническото му волеизявление, но то е еманация на разбирането му за правилното упражняване на предоставената му от държавата власт и за спазването на принципа на добра администрация.

-Характерът на акта не може да се промени и от липсата в случая на изрично обособена разпоредителна част на акта. Установената в последните години практика на административните органи да не формулират съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК ясно и точно разпоредителната част на властническото си волеизявление, а да я структурират в рамките на изложението си не води до липса на разпоредителна част, защото дори самият орган би се позовал на нея при неизпълнение. В случая обаче волята на органа е ясна, като е извършена проверка на документацията в рамките на процедурата по възлагане на обществена поръчка, приключила с договор и не е установена нередност по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, за която да бъде определена финансова корекция.

-Позитивният административен акт е породил правни последици, тъй като РУО е извършил плащане към бенефиера, връщане на сумите по което иска с последващия акт за определяне на финансова корекция. С обжалвания административен акт от 18.02.2022 година, на основание чл. 35, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба №Н-3 от 22 май 2018 година, на бенефициера се определя сума за възстановяване. Тази сума, след изявлението на органа от 23.11.2023 година за законосъобразност на процедурата, е изплатена на бенефициера като последица от първия позитивен административен акт.

5.Безспорно е, че влязъл в сила индивидуален административен акт, който е постановен при съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност може да бъде отменен от органа (ако органът неправилно е приложил закона и за да го приложи правилно), но това става при условията на чл. 99 АПК.

В случая, органът не е провел производство по чл. 99 АПК, а е постановил акта си игнорирайки собственият си влязъл в сила индивидуален административен акт.

6.Приемането, че органът във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ може, без да спазва изискванията на закона, да игнорира правните последици от собствените си издадени позитивни актове и във всеки един момент в рамките на давностния срок да променя становището си по спазването от бенефициерите на приложимото право, би довело до нарушаване на принципа на правовата държава.

Законът е създал правна възможност на органа да отмени собствения си акт, но тъй като става въпрос за преодоляване на законната и на изпълнителната сила на влязъл в сила индивидуален административен акт законът е създал нарочно производство като гаранция за спазване на правата на адресата на акта.

Възможността за преразглеждане или отмяна не може да обоснове извод, че актът на органа, с който установява липса на нередност и който е връчен на бенефициера не е благоприятен индивидуален административен акт за него и че неговата отмяна не следва да бъде при спазване на чл. 99 АПК.

Приемането от органа, че не се установява нередност по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ, води до преустановяване на действията на органа по проверка за установяване или липсата на нередност, както и до изплащане на претендираната за връщане с настоящото решение сума. Това значи, че по отношение на тази нередност по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ, административната процедура е приключила. Следователно, когато установи липса на нередност и уведоми за това бенефициера, органът приключва административната процедура по проверката, а това става с негов акт, който е индивидуален административен и е благоприятен за бенефициера.

7.Законодателят е регламентирал по различен начин правните последици от установяването на нередност и установяването на липсата на нередност от органа. Тъй като след установяването на нередност органът, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, издава нарочен индивидуален административен акт, с който определя по основание и размер финансовата корекция, то именно този негов акт, подлежи на съдебен контрол. Но когато органът установи липса на нередност, законодателят не е предвидил издаването на нарочен друг индивидуален административен акт. Това не значи, че волеизявлението на органа не е по своя характер точно това.

Впрочем, точно такъв е подходът на законодателя и в хипотезата на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 ЗУСЕСИФ, където органът не издава нарочен индивидуален административен акт за одобрените проектни предложения по смисъла на чл. 35, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ, но издава нарочен за тези по смисъла на чл. 35, т. 3 ЗУСЕСИФ. Въпреки това в практиката си съдът приема, че характер на индивидуален административен акт има и осъщественото от органа одобрение на списъка по чл. 35, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ, когато за одобрения кандидат е налице правен интерес от оспорването му.

Отказът за верификация също е регламентиран като нарочен писмен акт на РУО, за разлика от верификацията, при която средствата се превеждат като допустими на бенефициера. Но от липсата на регламентация не може да не се обоснове извод за волята на законодателя да определи верификацията като административен акт с позитивни правни последици, дори и същата да е извършена без нарочен акт, а единствено чрез плащане.

Изменението или отмяната на този акт може да стане само на основанията по чл. 99 АПК.

С оглед на горното, неспазването на специалния ред за издаване на нов индивидуален административен акт прави оспореният акт незаконосъобразен. В тази насока е и практиката на Върховния административен акт по адм. д. № 11081/2018 година; адм. д. № 5049/2021 година; адм. д. № 3411/2017 година; адм. д. № 8007/2020 година; адм. д. №15346/2018 година; адм. д. №11552/2017 година и други. Съдът приема безспорно, че изменението на влезли в сила актове на административни органи е изключение от правилото за стабилитет на административните актове. Регламентацията по чл.99 и сл. АПК, приложима в процедурите по ЗУСЕСИФ, създава яснота по отношение на упражняваните властнически правомощия и е от значение както за стабилитета на регулираните отношения, така и за лицата, които имат интерес от функционирането на предсказуема и отговорна администрация.