Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Х. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 6551 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от З. В., от гр. Пазарджик, чрез пълномощника си адвокат Палев против Решение № 450 от 01.06.2022 г., постановено по адм. дело № 263/2022 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваният от него отказ на кмета на гр. Ветрен да му бъде издадено исканото удостоверение за наследници. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба, кмет на кметство гр. Ветрен, О. П. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд-Пазарджик е образувано по жалба на З. В. против Отказ с рег. № 113 от 15.02.2022 г. на Кмета на Кметство гр. Ветрен, да издаде удостоверение за наследници на В. П., в което да бъдат вписани като наследници С. В. и Д. В. и техните наследници, с изрично отбелязване, че същите са наследници само по отношение на определена категория недвижими имоти - земеделски земи.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в установената форма и при правилно приложение на закона. Приел е, че в случая брак, втори и за двамата, между В. П. и С. П., чиито наследник е жалбоподателят, е сключен преди одържавяване на имотите, посочени в чл. 9а от ЗН, а именно през 1926 г., съпругата не е преживяла съпруга-собственик, тъй като е починала през 1966 г. преди съпруга си В. П., от брака си двамата имат родени две деца. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, която не спорна, и при преценка на доводите на страните съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице и се издава от общинската администрация въз основа на регистъра на населението - чл. 24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Регистърът на населението е функция на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/. - национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Р. Б. и източник на лични данни за тях. Според чл.106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗГР, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници.

Правилно и обосновано с обжалваното решение административният съд е приел, че в случая касационния жалбоподател не се явява наследник на лицето, за издаване на удостоверение за наследници на което е подал искане. Изложените от този съд подробни съображения за това настоящата инстанция споделя и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт.

В заявлението до административния орган З. В. е посочил, че С. П. е наследник на земеделските земи на В. П., съответно, че той, като неин внук се явява такъв.

Кръгът на наследниците по закон е определен в Глава втора Наследство по закон от Закона за наследството. Касационният жалбоподател не се явява в случая наследник по закон, който факт е установен по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Той е наследник на С. П., като неин внук от първи брак, от чието право на наследяване извежда и своето такова от втория и брак с В. П.. Но С. П. е починала преди втория си съпруг, при което не го наследява, не се замества и от своите низходящи. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълкувателно дело № 1/98 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, спрямо реституирани имущества кръгът на наследниците по закон се определя към момента на откриване на наследството, т. е. към момента на смъртта на наследодателя, с изключение правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а от ЗН.

В случая разпоредбата на чл. 9а от Закона за наследството е неприложима. Съгласно тази разпоредба, когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.

В конкретния случай брак между В. П. и С. П. е сключен брак преди одържавяване на имотите, посочени в чл. 9а от ЗН, а именно през 1926 г. Съпругата е починала преди съпруга си - през 1966 г. и преди възстановяване на собствеността, двамата от брака си имат родени деца.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна и т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълкувателно дело № 1/98 г. ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата, съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу постановения отказ на Кмета на кметство на гр. Ветрен.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 450 от 01.06.2022 г., постановено по адм. дeло № 263/2022 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА