О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50033
София , 26.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ :М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3122 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Булсатком“Е. [населено място], представлявано от управителя Г., чрез процесуалните представители адвокатите Кьосева и Ц. против въззивно решение № 170 от 27.05.2022г. по в. гр. д.№ 182 по описа за 2022г. на ОС Хасково, с което е отменено решение № 260008 от 14.01.2022г. по гр. д.№ 549/2021г. на РС Хасково в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 37 500лв. до 50 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъден „Булсатком“Е. [населено място] да заплати на Л. С. П. от [населено място], на основание чл.200 КТ допълнително сумата от 12 500лв., обезщетение за имуществени вреди, претърпени болки и страдания от смъртта на неговия брат М. С. П., починал на 28.07.2018г., в резултат на трудова злополука, настъпила на същата дата, около 9.30ч. в [населено място], [община], приета за такава с разпореждане № 224009/10.09.2018г. на ТП на НОИ София, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2018г. и е потвърден първоинстанционния акт в останалата част, като са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е уважил иска, приемайки че не е налице съпричиняване, със следните мотиви: Пострадалият е заемал длъжността „монтьор, електронно телекомуникационно оборудване“ и съгласно представената длъжностна характеристика за упражняването на трудовите функции се е изисквало наличие на първа квалификационна група, съгласно чл.12, ал.1 от Правилника за безопастност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1 000 волта. Тази група спада към т. нар. неелектротехнически персонал. Безспорно е, че М. П. е притежавал втора квалификационна група, която съгласно чл.13, ал.1 от Правилника се придобива от : 1/начинаещите работници, които не се допускат до самостоятелна работа и работят под прякото ръководство на електроспециалист с не по-ниска квалификация от трета квалификационна група, 2/. Електротехнологичен пероснал – електрозаварчици, електрошлосери, машинисти от електротранспорта, кранисти на кронове с електрическо задвижване и др., и 3/.практиканти и стажанти от средни учебни заведения и колежи с електротехническа специалност. От изброените, пострадалият е можел да извършва дейностите, посочени в т.1/, от което следва, че на 28.07.2018г. е бил изпратен от работодателя да извършва дейност, за която не е имал необходимата квалификацията /защото не е можел да работи самостоятелно, а под ръковостнвото на електроспециалист, какъвто не е бил изпратен с него/. Той е следвало да извърши отстраняване на авария, което – съгласно протокола на ТП на НОИ за резултите от разследване на трудовата злополука - е окачествено като ремонтна дейност. Съобразно притежаваната квалификация, М. П. е имал право да извършва само дейности по техническо обслужване, но не и ремонтна дейност по отстраняване на аварии. Отделно, въззивният съд е преценил, че проведените му инструктажи не са се отнасяли до конкретно осъществяваната от него дейност. Провежданите инструкции са за монтажни дейности, отнасят се за работа с инструменти или са за видове дейности, които са различни от ремонтни или аварийни. Изводът на въззивния съд е, че не може да се приеме наличие на груба небрежност след като работникът не е бил инструктиран за спазване на конкретните технологични правила и изисквания за безопасност, изсуеми се за дейността. Въззивният съд не е възприел извода на първоинстанционния съд за съпричиняване в размер на 25% заради липсата у пострадалия на подходящ уред – мултицет, с който би могъл да устанони наличието на опасно напрежение от 230 волта и липсата на подходящо работно облекло /бил е с къси панталони/. Неговите доводи са, че по делото не е безспорно установено дали пострадалият е имал в себе си мултисет или не, защото единственият свидетел е посетил мястото 15 минути след инцидента, а наличието на предположение не е достатъчно за извеждане на безспорен правен извод. В случая, злополуката е станала много бързо. Работникът е бил ударен от електрически ток след като е подпрял стълбата, качил се е и е посегнал към разклонителната кутия, в резултат на незанулени контакти в мрежата на абоната. Въззивният съд е приел, че неносенето на работно облекло не може да обоснове груба небрежност след като работникът не е бил инструктиран да бъде с дълъг панталон от специална материя /бил е инструктиран за използване на предпазен колан, каска за глава, гумени ботуши при кал, вода и влаг/, за очила, ръкавицци и др. Отделно, работодателят не е установил какво е включвало връченото на работника работно облекло /дали е било лятно или зимно, дали е съдържало дълги панталони от изолационен материал/. Съдът е съобразил и заключението на приетата техническа експертиза, съгласно което платът на специалното работно облекло би могло да предотврати затварянето на електрическата верига /т. е. няма сигурна гаранция за това/. При изискване за носене на специално работно облекло, работодателят е този, който следва да упражни контрол дали то се спазва, а данни за упражнен контрол по делото няма. Не е установено и работникът да е имал задължение /въз основа на установени от работадателя вътрешни правила за поведение/ задължение да проверява напрежението в цялата инсталация на абоната. Въззивният съд е преценил, че следва да се присъди обезщетение в претендирания размер от 50 000лв., като е отчел изключително близката връзка, която са имали ищеца и пострадалия като братя-близнаци, обстоятелството, че загубата е изключително тежка, защото със свидетелски показания е установено, че двамата са поддържали постоянно връзка /3-4 пъти ежеседмично/, включително и на общото им работно място където са били и колеги, а личните им отношения са се отличавали със своя интензитет, сплотеност и близост. Техните отношения не могат да бъдат противопставени или заместени с отношенията с родителите или с трети лица, защот те нямат ковпенсаторен характер за личната скръб. Съдът е посочил, че наличието на здрава психика спомага за преодоляване на загубата, но не води до отпадане на постоянно съпътстващите емоциални последици от претърпяната тежка загуба на най-близкия човек, поради което становището на психолог, че ищецът се справя и преодолява последиците от инцидента и не страда от посттравматично разстойство и не приема медикаменти не изключва необходимостта от присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът, в представеното към касационната жалба изложение се позовава на специалните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, във връзка със следните поставени въпроси: 1. Следва ли обстоятелството, че ищецът не е страдал от посттравматично стресово разстройство и е проеодолял последиците от загубата, както и неприемането на медикаменти, възрастта, наличието на близки живи роднини, да бъдат отчетени в посока намаляване размера на обезщетението? Следва ли при преценката си съдът да изследва емоционалното и психическо състояние на ищеца след злополуката?, 2. Предпоставка ли е за установяването на груба небрежност от страна на работника, същият да е бил писмено инструктиран за извръшване на конкретната дейност, която му е била възложена? Допустимо ли е пълно изключване на съпричиняване само поради липса на такава писмена инструкция?, 3. Следва ли при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат съдът да вземе пред вид и данните относно професионалния опит и квалификацията на работника?, 4. От кой момент се дължи лихва за забава върху обезщетението по чл.200 КТ – от датата на увреждането или от датата на влизане в сила на решението?, 5. Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо се в липса на елементарно внимание и старание, пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопастност, неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка?, 6. Съставлява ли груба небрежност поведението, което работникът извършва работата в нарушение на технологични правила и правила на безопастна работа като не носи предоставени му от работодателя лични предпазни средства и не спазва технологичните правила за изпълнение на възложената му работа, като това да провери за опасно напрежение при изпълнение на дейности, които са съпроводени от наличие на подобна опасност?, 7. Длъжен ли е съдът да вземе пред вид всички релевантни по делото доказателства и обстоятелства и да оценитяхното значение и тежест при извършване на преценката си относно проявена груба небрежност от страна на пострадалото лице, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност?, 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички техни доводи и възражения, както и да изложи мотиви относно доказателствата, които не приема? Позовава се на противоречие на въззивиня акт с приетото в множество решения, които прилага.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Л. С. П., чрез процесуалния представител адвокат П., с който се изразява становището си за неоснователност и развива доводите си. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 26.07.2022г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посоченото от касатора специално основание, във връзка с нито един от поставените от него въпроси, а специално за въпроси с № 5 и 6 и поради липса на общо основание за допустимост. /Въпроси с № 5 и 6, съдържат условие - съответно, че пострадалият работник не е проявил елементарно внимание и старание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила на безопастност, както и че е извършвал работа в нарушение на технологични правила и правила на безопастна работа, които не са приети за установени от въззивния съд, поради което не може да се счете, че тези въпроси са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и доколкото не са от значение за изхода на спора, не отговарят на изискванията да общо основание за допустимост/.
Първият въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно установената съдебна практика, съгласно която всяко едно релевантно обстоятелство следва да се съобрази от съда при преценка на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В случая, видно е от изложените мотиви, че при определяне на дължимото обезщетение, въззивният съд е съобразил обстоятелствата, на които се акцентира във въпроса - че ищецът не е страдал от посттравматично стресово разстройство, че е проеодолял последиците от загубата, че не приема медикаменти, че е на 33 години и има близки живи роднини – и съобразно тях е постановил акта си. Съгласно ППВС № 4/61г. всеки случай е индивидуален и преценката на едни и същи обстоятелства, съобразно особеностите на случая – може да доведе до присъждане на различен размер обезщетение. По същество, с твърдението си че посочените обстоятелства следва да бъдат отчетени в посока на намаляване размера на обезщетението, касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд, но в производтството по допускане на касационно обжалване, подобна проверка за правилност - не се извършва съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК.
Въпроси с № 2-3 и 5-7 включително, които касаят предпоставките при които е налице груба небрежност, също са разрешени от въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика. Съгласно същата, както и съгласно посочените от касатора решения по гр. д.№ 4938/2021г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1032/22г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 5074/2013г. на ІV г. о. – намаляване на отговорността на работодателя може да има само при допусната грубана небрежност – липса на елементарно старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопосност. Работодателят, когато е въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявената груба небрежност от работника, който при изпълнение на работата не само е допуснал нарушение на правилата, но и е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание, при съзнателно пренебрегване на основни технологични правила и правила на безпостност. Когато тези изсквания не са налице, т. е. работодателят не е доказал да е налице допуснато нарушение на установени общи или на въведени от него правила, съответно не е налице съзнателното им пренебрегване - не е налице груба небрежност. Наличето на писмен инструктаж за извършване на конкретно възложената на работника дейност не е предпоставка за установяване на груба небрежност, но при настъпване на трудова злополука в резултат на необезопасено съоръжение, без проведен точен инструктаж /какъвто е настоящия случай/, поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, „освен ако от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето на работника“/вж. гр. д.№ 5074/2013г. на ІV г. о./, а такива в случая няма. Данните относно професионалния опит и квалификацията на работника, в какъвто смисъл е поставеният въпрос № 3 нямат пряко отношение към изискванията, въз основа на които се преценява наличието на съпричиняване, независимо че съдът дължи оценка на всички релевантни по делото обстоятелства.
Във връзка с поставеният въпрос с № 4, следва да се посочи, че при непозволено увреждане лихвата се дължи от датата на увреждането.
Отговорът на поставеният въпрос с № 8 е безспорен. Въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства, техните доводи и възражения и да изложи мотиви относно ангажираните доказателства, включително и за тези, които не приема и това в случая е направено видно от гореизложените подробни мотиви.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 800лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 170 от 27.05.2022г. по в. гр. д.№ 182 по описа за 2022г. на Окръжен съд Хасково.
ОСЪЖДА „Булсатком“Е. [населено място], ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], ет.4, представлявано от управителя Г. да заплати на Л. С. П. от [населено място], [улица], вх.“А“, ет.3, ап.13 сумата от 800лв./осемстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.