О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50035

гр. София, 26.01.2023 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2406/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 276610/09.02.2021 г., подадена от П. В. Б. чрез пълномощника й адвокат М. срещу въззивно решение № 5216/31.08.2020 г. по в. гр. д. № 16218/2017 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси, свързани с прилагането института на придобивната давност, а именно : 1. Следва ли да се приложи чл. 70, ал. 2 ЗС, когато по отношение на един недвижим имот са налице пет поредни придобивни сделки при спазени изисквания на закона, когато имотът първоначално е придобит чрез нищожна сделка, но това обстоятелство не е било известно нито на първия, нито на последващите добросъвестни приобретатели по независещи от тях причини; 2. Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на придобивна сделка срещу първоначалния приобретател на имот, който впоследствие е бил предмет на прехвърлителни сделки, дава ли основание да се приеме, че всички последващи приобретатели на недвижимия имот са добросъвестни владелци; 3. Недобросъвестното поведение на продавача на недвижим имот, както при извършването на продажбата, така и в последващия заведен от него иск срещу купувача за прогласяване на нищожност на същата сделка, изразена в неконституирането на последващите приобретатели на имота и особено на този, който е придобил имота преди завеждането на иска, рефлектира ли в правната сфера на първоначалния купувач и на последващите приобретатели на имота и по какъв начин те могат да защитят интересите си.

Ответникът по касация Министерство на отбраната на Р. Б. в писмен отговор твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Касационна жалба № 276610/09.02.2021г. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Молба вх. № 66851/17.09.2021 г., съдържаща допълнителни въпроси към представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е подадена извън срока по чл. 283 ГПК. В срока за обжалване страната, подала касационната жалба, може да я допълва, както и да сочи нови основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. След срока по чл. 283 ГПК страната може да допълва съдържанието на жалбата, като уточнява основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК само в изпълнение на дадените й от съда указания за отстраняване нередовности и то в срока, определен от съда за тази цел. В случая не са налице никакви данни за даване на такива указания, като молба вх. № 66851/17.09.2021 г. е подадена много след изтичане срока за подаване на касационната жалба и три месеца след образуване на настоящото дело пред ВКС. Ето защо съдът не дължи произнасяне по поставените въпроси в допълнителната молба на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивно решение № 5216/31.08.2020 г. по гр. д. № 16218/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 114916/10.05.2017 г. по гр. д. № 27599/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Б. срещу Министерството на отбраната на Р. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот – магазинно помещение № 2 с идентификатор *****, находящо се на първи етаж във вход Б на жилищна сграда – блок 411, в ж. к. О., гр. София, със застроена площ от 49.70 кв. м., въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 113/2007 г.

Въззивният съд е приел, че ищцата е сключила договор за покупко-продажба на процесния имот с лице, което не може да се легитимира като негов собственик. С влязлото в сила решение на ВКС, по искова молба, предявена от МО /вписана на 09.11.1993г./, е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба с рег. № 19, том X. от 02.12.1991 г., сключен между С. К. И. - началник на поделение 38420 и Е. В. В. - началник на отделение Финансово-счетоводно на същото поделение, като продавач и КФ Алесс - С. И. П.“ като купувач, с който е продаден процесният имот. Тази сделка е нищожна, поради противоречие със закона и не е породила никакви правни последици. Независимо от сключването, имотът е останал в патримониума на прехвърлителя. Последващата сделка от 06.04.1992 г., сключена между СД Алесс П. с-ие“ и ЕТ Петекс - П. П., не е породила вещноправен ефект. След като първият приобретател не е придобил права по нищожната сделка, и последващите правоприемници не са придобили такива, независимо от това дали те са закупили имота преди или след предявяване на исковата молба и вписването . Всички последващи продажби са непротивопоставими на действителния собственик. Ищцата не е придобила имота на основание посочения от нея договор. Заявеното при условията на евентуалност придобивно основание –изтекла придобивна давност, също не е налице. Процесният имот е бил и е останал частна държавна собственост. От постановеното решение по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 108 ЗС и вписаната искова молба, следва, че последващите приобретатели след КФ Алесс (ЕТ Петекс - П. П., Р. А. П., П. П. П., Б. А. М. и С. Д. и ищцата П. В. Б.) са притежавали качеството недобросъвестен владелец. Ето защо в случая ищцата следва да докаже, че е владяла имота непрекъснато за срок от 10 години - арг. чл. 79, ал 2 ЗС. Съгласно чл. 86 ЗС (в ред. ДВ бр. 31 от 1990 г.) не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменение на закона /ДВ бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г./, е предвидно, че не могат да се придобиват по давност само имоти публична общинска и държавна собственост. По отношение на частната общинска, респ. държавна собственост, считано от 01.06.1996 г., ограничението за придобиване по давност е отпаднало. С § 1 на ДР на ЗДС /ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г./, обаче е прието, че давността за придобиване на държавен или общински имот спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1 / ДВ, бр. 105/2006 г./ датата, до която нормативно е спрян срокът за придобивна давност, е определена на 31.12.2014 г. С последното изменение на § 1 на ДР на ЗС /ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г./ е уредено, че давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2017 г. По тези причини осъществената в случая фактическа власт не може да се свърже с оригинерно придобиване по смисъла на чл. 79 ЗС.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

С определение № 60181/20121г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на производството по конст. д.№ 16/2021г. на КС на РБ. С постановеното по това конституционно дело решение №3/24.02.2022г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1,ал.1 ЗД на ЗС /обн., ДВ, бр.46/2006г., пос. доп.,ДВ, бр.18 от 2020г./ и на §2 от ЗР на ЗИ на ЗС /обн., ДВ, бр.7 от 2018г./.В решението е посочено, че с обявяването на разпоредбата на §1, ал.1 ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.Съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от влизане в сила на решението на КС. С атакувания §2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с §1 ЗИЗС /обн., ДВ, бр.7 от 2017г./. Разпоредбата е обнародвана в ДВ, бр.7 от 19 януари 2018г., но влизането и в сила е от 31.12.2017г. Оспорената норма засяга вече придобити права – право на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. придобивна давност. Доколкото поддържаното от ищцата придобивно основание е изтекла давност /с присъединяване владението и на праводателя на праводателите й – П. П. П./, така приетото от КС разрешение не рефлектира върху изхода на спора.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първите два въпроса не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението и да преценят като относими. Така, както е поставен първият въпрос: следва ли да се приложи чл. 70, ал. 2 ЗС, когато по отношение на един недвижим имот са налице пет поредни придобивни сделки при спазени изисквания на закона, когато имотът първоначално е придобит чрез нищожна сделка, но това обстоятелство не е било известно нито на първия, нито на последващите добросъвестни приобретатели по независещи от тях причини, не предполага принципен отговор. По делото ищцата е посочила, че е придобила имота при условията на добросъвестно владение от нейна страна и от страна на нейните праводатели и техния праводател – П. П., считано от 01.06.1996г. Не се е позовавала на релевантно владение, осъществявано преди това. Приетото от въззивния съд е, че владението на П. не е било добросъвестно с оглед установеното по делото, че договорът, с който е придобил имота, е сключен след надлежното вписване на исковата молба за нищожност на договора от 1991г. Вторият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касае съществото на спора, възприетата фактическа обстановка, преценката и анализа на събраните доказателства и изисква установяване на конкретни факти. Освен това, се поставя и при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена по делото. В обжалваното решение изрично е посочено, че от представените по делото доказателства се установява, че предявената от Министерството на отбраната против СД „Алесс – П. и сие“ /в ликвидация/ искова молба е вписана на 09.11.1993 г. с вх. Р.. № 37337, том VII, № 247. Ето защо и така формулиран : липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на придобивна сделка срещу първоначалния приобретател на имот, който впоследствие е бил предмет на прехвърлителни сделки, дава ли основание да се приеме, че всички последващи приобретатели на недвижимия имот са добросъвестни владелци, не може да се прецени като относим в производство по предварителна селекция на касационните жалби. Следва да се посочи, че константната практика на ВКС приема, че вписването на исковата молба /вкл. по чл.26 ЗЗД/ притежава оповестително действие (чл. 114, ал. 2 ЗС), което означава, че то има за цел да уведоми всяко заинтересовано лице за наличието на висящия спор с оглед правната сигурност /в този смисъл - решение № 448/30.11.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г. на ВКС, І г. о. и решение № 757/10.12.2009 г. по гр. д. № 1536/2008 г. на ВКС, І г. о./. С първото от посочените решения е прието по реда на чл.290 ГПК, че съгласно чл.1 П. вписването е юридически акт с гражданскоправно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащ на вписване акт, както и защита на преобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право. Вписването на исковата молба има за цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на ищеца срещу придобитите права след вписването от трети лица. В случаите, когато правното основание на владението на купувач по договор, сключен с нотариален акт, е възникнало при наличие на вписана преди това искова молба, то вписаната искова молба предотвратява възможността тази сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение върху разпоредения имот.

Третият въпрос не е обусловил решаващата воля на съда, поради което не представлява обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно решаващите мотиви на въззивния съд, сключеният договор за покупко-продажба с рег. № 19, том X. от 02.12.1991 г. с предмет процесния недвижим имот (магазинно помещение № 2), не е породил никакви правни последици, като имотът е останал в патримониума на прехвърлителя. Ето защо всички последващи продажби са непротивопоставими на действителния му собственик. При това положение въпросът относно неконституирането на последващите приобретатели на имота по предявения от Министерството на отбраната иск за прогласяване на нищожност на 13 броя договори, между които и договор за покупко-продажба с рег. № 19, том X. от 02.12.1991 г., и съществуващите за тях правни възможности за защита, се явява неотносим и не представлява основание за допускане на решението до касация. Съдът не е изложил и мотиви относно твърдяното от касатора недобросъвестно поведение на Министерството на отбраната, в качеството му на ищец по предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД. Липсват изводи за това дали такова поведението на МО като ищец по приключилото дело може да рефлектира върху владението на ищцата, респ. на праводателя й. Ето защо и по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване.

Следва се има предвид, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по поставените въпроси на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед горното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството по чл. 288 ГПК, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5216/31.08.2020 г. по в. гр. д. № 16218/2017 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА П. В. Б., [населено място], да заплати на Министерството на отбраната на Р. Б. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение за производството по чл. 288 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: