1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3976

гр. София, 30.08.2024 год.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 118 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК.

Образувано е по молба с вх. 12819 от 22.07.2024 г. по описа на ВКС и молба с вх. № 25017931 от 30.07.2024 г. по описа на СРС, подадени от Т. Б. Н. и с идентично съдържание, с които е направено искане сумата 10000 лева, внесена по сметка на ВКС като обезпечение за спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнение на въззивно решение № 4285 от 28.07.2023 г. по в. гр. д. № 15249/2021 г. на Софийски градски съд, IV-Е състав, да бъде преведена по сметка на ЧСИ М. Б. по изп. дело № 3749/2023 г.

В дадения срок ответникът М. Д. М. е заявил, че искането е неоснователно за сумата над 2500 лева поради удостоверяването от съдебния изпълнител на дължим остатък на дълга по принудителното изпълнение от 1587 лева и дадено от него съгласие за превод на сума за изпълнението на вземането в размер на 2500 лева. Прави и искане за освобождаване на гаранцията за сумата над 2500 лева до 10000 лева по посочената в молбата му банкова сметка.

Върховният касационен съд, като разгледа подадените молби и извърши проверка на данните по делото, установи следното:

С определение № 2486 от 29.08.2023 г. по гр. дело № 3697/2023 г. на ВКС, I г. о., е спряно на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на въззивно решение № 4285 от 28.07.2023 г. по в. гр. д. № 15249/2021 г. на Софийски градски съд, IV-Е състав. С последното е отменено решение от 19.07.2021 г. по гр. дело № 58025/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 165-ти състав, и вместо него е постановено друго, с което М.Д. М. е осъден да заплати на Т. Б. Н. на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата от 10000 лева, представляваща заплатена без основание на 10.06.2019 г. по банкова сметка в „Р. Б. ЕАД сума, като са присъдени и разноските по производството пред двете инстанции общо в размер на 2200 лева.

С определение № 3069 от 18.06.2024 г. по гр. дело № 118/2024 г. на ВКС, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение № 4285 от 28.07.2023 г. по в. гр. д. № 15249/2021 г. на Софийски градски съд, IV-Е състав. От датата на постановяване на това определение на ВКС въззивното осъдително решение е влязло в сила – арг. от чл. 296, т. 3 ГПК.

От приложените към молбите удостоверения, издадени от ЧСИ М. Б. с рег. № *** и с район на действие СГС, се установява, че изпълнителното производство по изп. дело № 3749/2023 г. на съдебния изпълнител е образувано по молба на взискателя Т. Б. Н. въз основа на изпълнителен лист от 25.08.2023 г. по гр. дело № 15249/2021 г. на СГС, IV-Е състав, за осъдителното решение по което е постановено спирането на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, и изпълнителен лист от 15.08.2023 г. по гр. дело № 56870/2020 г. на СРС, ГО, 33-ти състав, за заплащане от длъжника М. Д. М. общо на неолихвяема сума от 11824 лева и такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ от 1105.39 лева. По делото е присъединено за принудително изпълнение и друго вземане на Т. Б. Н. от М. Д. М. за неолихвяема сума за съдебни разноски и разноски по изпълнението в общ размер от 4141 лева и такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ от 415.20 лева, за което вземане е издадено удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК от съдебния изпълнител по изп. дело № 2719/2024 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № *** и с район на действие СГС. Последното изпълнително производство е образувано по изпълнителен лист от 01.07.2024 г., издаден по гр. дело № 58025/2020 г. на СРС, ГО, 165-ти състав, за разноските по исковото производство пред всички съдебни инстанции. Така общият размер на дълга по принудителното изпълнение по изп. дело № 3749/2023 г. възлизал на неолихвяема сума от 17485.59 лева и такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ от 1520.09 лева. Съдебният изпълнител е удостоверил, че е събрана сума от наложени запори по банкови сметки на длъжника в общ размер от 15598.49 лева и дължима сума по изпълнението възлизала в размер на 1587.09 лева, като е посочил банковата сметка, преводът на сумите по която ще послужат за погасяване задължението на длъжника по изпълнителното дело и която банкова сметка съответства на посочената от взискателя и молител в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Когато въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване или по реда на чл. 293 ГПК влезе в сила, внесената сума подлежи на връщане, когато по делото има данни, че вземането е надлежно изпълнено, тъй като основното предназначение на внесената сума по чл. 282, ал. 2 ГПК е да обезпечи изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение – в този смисъл задължителните разяснения по т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което внесеното от М. Д. М. обезпечение в размер от 10000 лева следва да бъде използвано съобразно така предвиденото в закона предназначение, но и при съобразяване на остатъка от дълга по принудителното изпълнение, образувано за удовлетворяване на кредитора и в което приложим е редът на погасяване на еднородни задължения по чл. 76 ЗЗД, и направеното изявление от залогодателя на сумата, която е внесена за обезпечение и удовлетворяване на кредитора - залогополучател.

Предвид гореизложеното, искането за освобождаване на обезпечението и превеждането на сумата по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на взискателя Т. Б. Н. се явява основателно за сумата от 2500 лева. Производството по делото е приключило с определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване осъдителното решение на въззивния съд за сумата от 10000 лева, която съответства на внесената като обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума. При дължим остатък на дълга по принудителното изпълнение от 1587.09 лева и изявлението на залогодателя за превеждане на сумата от 2500 лева за удовлетворяване на кредитора – залогополучател, към настоящия момент не съществуват процесуални пречки сумата от 2500 лева от внесена в залог по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК сума от 10000 лева да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител за погасяване на дълга на ответника М. Д. М. към ищеца и взискател по изпълнителното дело Т. Б. Н.. Искането на последния за разликата над сумата от 2500 лева до внесената в залог сума от 10000 лева следва да бъде отхвърлено поради данните за изпълнение на задължението в тази му част.

По направеното от ответника М. Д. М. искане по чл. 282, ал. 5 ГПК, за което приложима е разпоредбата на чл. 403, ал. 2 ГПК, съдът следва да се произнесе след връчването му на другата страна.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданско колегия, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА сумата 2500 лева, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по ч. гр. д. № 3697/2023 г. на ВКС, І г. о., във връзка със спиране изпълнението на въззивно решение № 4285 от 28.07.2023 г. по в. гр. д. № 15249/2021 г. на Софийски градски съд, IV-Е състав, като същата сума ДА СЕ ПРЕВЕДЕ по сметка с IBAN: [банкова сметка] при ТБ „Обединена българска банка“ АД, B. код: *., с титуляр Частен съдебен изпълнител М. И. Б. с рег. № *** и с район на действие СГС за погасяване задължението на М. Д. М. към Т. Б. Н. по изп. дело № 3749/2023 г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в. гр. д. № 15249/2021 г. на Софийски градски съд, IV-Е състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Б. Н. по чл. 282, ал. 5 ГПК, направени с молба с вх. 12819 от 22.07.2024 г. по описа на ВКС и молба с вх. № 25017931 от 30.07.2024 г. по описа на СРС, за разликата над сумата от 2500 лева до внесена в залог по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК сума от 10000 лева.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от молба от 29.08.2024 г., подадена от М. Д. М., на другата страна, която на основание чл. 403, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му може да подаде възражения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.