О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50020София, 23.01.2023 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3083 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№2656/19.05.2022г., подадена от Н. Л. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. А. от АК-П., срещу решение №101, постановено на 08.04.2022г. от Пернишкия окръжен съд по в. гр. д.№43/2022г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. М. К. е собственик по наследство на 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............., представляващ апартамент с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] с прилежащо избено помещение №24 и 0.47% от общите части на сградата и правото на строеж, спрямо Е. М. Н. и при участието на Н. Л. З. като трето лице-помагач на ответницата.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли да се счита, че текстът на чл. 8, ал. 4 ЗН допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини или не.

Според касатора по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №3 от 30.12.1994г. по тълк. д.№3/1994г. на ОСГК на ВКС, според което разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН не допуска наследяване по право на заместване на съребрени роднини от трета до шеста степен включително.

Поддържа, че в случая следва да намерят приложение именно разясненията, дадени с това тълкувателно решение с оглед установените по делото данни, свързани с наследяването на В. М. Т., починала на 01.01.2016г.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Е. М. Н., чрез процесуалния си представител адв. Н. И. В. от САК, изразява становище, че при допускане до разглеждане на касационната жалба следва да бъдат взети предвид доводите на касатора и ако същите бъдат приети за основателни - жалбата да бъде уважена.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба М. М. К., чрез процесуалния си представител адв. А. Ц. от АК-П., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

М. М. К. е предявил срещу Е. М. Н. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че той е собственик на 1/6 идеална част от процесния апартамент, с твърдението, че притежава правото на собственост в качеството си на наследник по закон на М. М. К., сестра на починалата на 01.01.2016г. наследодателка В. М. Т..

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Е. М. Н. е оспорила така предявения иск, с твърдението, че е закупила апартамента на 21.10.2020г. от продавача Л. М. П., като преди изповядването на сделката нотариус Н. З. прегледал всички документи и приел, че продавачът е единствен собственик.

По искане на Е. М. Н. нотариус Н. Л. З. е конституиран като трето лице-помагач в производството по делото. В писмено становище Н. Л. З. е изразил становище, че Л. М. П. като сестра на наследодателя В. М. Т. е неин единствен наследник, тъй като другата сестра на наследодателката, а именно М. М. К., е починала на 17.11.2004г., т. е. преди наследодателката и съгласно ТР №3 от 30.12.1994г. по гр. д.№3/1994г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини до шеста степен включително.

От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко-продажба на жилище по чл. 117 З., сключен на 22.09.1981г., В. М. Т. е придобила правото на собственост върху апартамент №42, находящ се в [населено място], [улица], чл. 62, вх.Б. В. М. Т. е починала на 01.01.2016г. В представеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 05.11.2020г., е посочено, че В. М. Т. е имала сестра Л. М. П. и сестра М. М. К., като М. М. К. е починала на 17.11.2004г. и като наследници по закон е оставила син Н. Г. К., дъщеря К. Г. Р. и син М. Г. К., починал на 23.02.2000г. и наследен от своя син М. М. К..

На 21.10.2020г. (н. а.№...., том ...., рег.№......, дело №......../2020г.) Л. М. П. е продала на Е. М. Н. апартамента, като при изповядването на сделката е било представено удостоверение за наследници изх.№74/08.10.2020г., издадено от [община] със съдържание, идентично с това на представеното по делото.

При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен.

Изложени са съображения, че в случая приложение следва да намери тълкуването на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН, дадено в т. 3 на ТР №1/1998г. от 04.11.1998г. по тълк. д.№1/1998г., съгласно което починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца и внуци, какъвто е и настоящият случай – М. М. К. се явява наследник на В. М. Т. като наследник по заместване на баба си М. М. К., сестра на починалата на 01.01.2016г. В. Т.. Взето е предвид, че ТР №1/1998г. е последващо спрямо ТР №3 от 30.12.1994г., както и че ТР №3/30.12.1994г. тълкува разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, която в случая не намира приложение.

Прието е, че М. М. К. е носител на правото на собственост върху 1/6 идеална част от процесния апартамент и извършената на 21.10.2020г. прехвърлителна сделка не е породила транслативен ефект по отношение на неговата идеална част, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото самият той има.

Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, според която никой не може да прехвърли повече права отколкото самият той притежава, както и на разясненията по приложението на чл. 10, ал. 2 ЗН, дадени в т. 3 на ТР №1/04.11.1998г. по тълк. д.№1/1998г. на ОСГК на ВКС. Според т. 3 на ТР №1/04.11.1998г. по тълк. д.№1/1998г. на ОСГК на ВКС с измененията на чл. 8, ал. 4 ЗН и чл. 9, ал. 2 ЗН (ДВ, бр. 60 и 90 от 1992г.) кръгът на наследниците по права линия на братята и сестрите, предвиден в чл. 10, ал. 2 ЗН се разширява като те се наследяват от своите низходящи без ограничение на степените. Именно това разрешение следва да намери приложение в настоящия случай, както е приел и въззивният съд. Разясненията, съдържащи се в соченото от касатора ТР №3 от 30.12.1994г. по гр. д.№3/1994г. на ОСГК на ВКС, в настоящия случай са неприложими, тъй като се отнасят до тълкуването на чл. 8, ал. 4 ЗН, определяща наследниците от четвърти ред, която разпоредба се прилага само когато починалият не е оставил лица от първи, втори и трети ред в наследяването, които да са призовани да го наследят по правилата на чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, ал. 1-3 ЗН, както и преживял съпруг. В този смисъл и разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, на която касаторът се позовава, е категорична – тя се прилага само когато починалият не е оставил низходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи. Съображения в този смисъл се съдържат и в мотивите към ТР №3 от 30.12.1994г. по гр. д.№3/1994г. на ОСГК на ВС, според които с новата ал. 4 на чл. 8 е предвидено, че когато починалият не е оставил възходящи от II и по-горна степен, братя и сестри и техните низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до VI степен включително, като по-близките по степен и низходящите на по-близък по степен изключват по-далечния по степен роднина. Даденото с това тълкувателно решение тълкуване е относимо само и единствено до тази хипотеза. Когато наследодателят е оставил сестра и низходящи от сестра приложение намират разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 ЗН, а не разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН. И тъй като М. М. К. е низходящ на починала сестра на наследодателката, в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС въззивният съд е приел, че същият придобил по наследство съответната идеална част от процесния апартамент. Тезата, че в подобна хипотеза приложение намира именно чл. 10, ал. 2 ЗН и тълкуването, дадено в ТР №1/04.11.1998г. по тълк. д.№1/1998г. на ОСГК на ВКС безпротиворечиво се поддържа в практиката на ВКС – определение №52 от 04.02.2016г. по гр. д.№5328/2015г. на II г. о. на ВКС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №101, постановено на 08.04.2022г. от Пернишкия окръжен съд по в. гр. д.№43/2022г.

ОСЪЖДА Н. Л. З. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. М. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща направените по делото разноски.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: