О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50006

гр. София, 20.01.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. д. № 145 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност), с ЕИК:[ЕИК], [населено място], против решение № 41 от 22.07.2021 г. по в. т. д. № 102/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 383 от 04.11.2020 г., постановено по т. д. № 47/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е разгледан и отхвърлен предявеният на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ иск от настоящия касатор против „И Ар Би Л. Б. ЕАД (понастоящем „Ю. Б. АД), да се приеме за установено, че не съществува предявеното от ответника вземане за сумата от 10 092.17 лв. – разноски в производството по несъстоятелност, приети с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, включени от синдика в списъка с приети вземания, като производството по така предявения иск е прекратено като недопустимо.

„Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност), чрез процесуалния си пълномощник, е подало и частна касационна жалба срещу същото въззивно решение (в частта му, имаща характер на определение), с която е потвърдено определение № 2660267 от 05.03.2021 г. по т. д. № 47/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд. С последното е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на обявеното в несъстоятелност търговско дружество за изменение на решение № 383 от 04.11.2020 г., постановено по т. д. № 47/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта относно разноските.

Ответникът по жалбите – „Ю. Б. АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], (универсален правоприемник на „И Ар Би Л. Б. ЕАД, което правоприемство е настъпило в хода на производството чрез вливане на второто в първото търговско дружество и прекратяване на второто без ликвидация, вписано в ТРРЮЛНЦ на 04.02.2020 г.), чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за липса на сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационен контрол, евентуално – за неоснователност на жалбите.

Синдикът на обявеното в несъстоятелност търговско дружество не е депозирал в законоустановения срок отговори по подадените касационна и часта касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, при извършена служебна проверка по допустимостта на така подадените касационна и частна касационна жалба и след преценка на данните по делото, приема следното:

Производството пред първостепенния съд е образувано по предявените в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ от „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност) отрицателни установителни искове на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, след като с определение по чл. 692, ал. 4, предл. второ ТЗ на съда по несъстоятелността е оставено без уважение възражението на длъжника, подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, срещу: предявено вземане в размер на 10 092.17 лв. и предявено вземане в размер на 583.33 лв., с ред на удовлетворяване съответно по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ за първата сума и по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за втората – разноски в производството по несъстоятелност на „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност), присъдени с влязлото в сила решението по т. д. н. № 354/2018 г. на Бургаския окръжен съд.

Освен за тези вземания, в условията на обективно съединяване с исковата молба са предявени искове и за вземания, произтичащи от договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г.

С определение № 260059 от 25.08.2020 г. производството по т. д. № 47/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд е било е прекратено относно така предявените със същата искова молба от „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност) против „И Ар Би Л. Б. ЕАД (понастоящем „Ю. Б. АД) искови претенции – да се приеме за установено, че предявените от ответника и приети от синдика вземания в размер на: сумата от 272 851.13 лв. – главница по договор за лизинг № 004572-001 от 24.03.2008 г., 16 479.75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 29.08.2017 г. до 02.04.2018 г., 26 906.14 лв. – законна лихва върху главницата от 04.04.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в СГС, до 24.03.2019 г., т. е. до датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и законната лихва върху главницата, претендирана с молба вх. № 6792 от 02.05.2019 г., считано от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, последната приета с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, включени от синдика в списъка с приети вземания, не съществуват.

Определението за прекратяване на производството в тази му част е влязло в сила, поради което като предмет на делото са останали единствено двата обективно съединени иска с цена съответно 10 092.17 лв. и 583.33 лв.

С решение № 383 от 04.11.2020 г., постановено по т. д. № 47/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, по останалия след прекратителното определение от 25.08.2020 г. предмет на производството първоинстанционият съд се е произнесъл, като е уважил предявения иск относно вземането в размер на 583.33 лв. и е отхвърлил иска за вземането в размер на 10 092.17 лв.

Въззивна жалба е подадена срещу първоинстанционното решение само в частта му, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ отрицателен иск за приемане на установено, че не съществува предявеното от ответника вземане за сумата от 10 092.17 лв. Въззивният съд е изложил аргументи, че обжалваното решение е постановено по недопустим иск, защото с влизане в сила на решението за уважаване на молбата на основание чл. 625 ТЗ и след изчерпване на възможността по чл. 248 ГПК, вземането на кредитора за присъдените с това решение разноски по чл. 723, т. 1 ТЗ с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, не може да се оспорва освен във връзка със сметката за разпределение по реда на чл. 728 ТЗ и чл. 729 ТЗ. Пререшаването на въпроса е недопустимо, съгласно забраната на чл. 299 ГПК, вкл. и с иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, т. е. предявеният иск е следвало да се остави от първостепенния съд без разглеждане и производството по делото в тази му част да се прекрати. По тези съображения първоинстанционното решение е обезсилено в обжалваната му част.

Предвид изложеното, повдигнатият пред съда спор е търговски по своя характер по смисъла на глава XXXII на ГПК, съобразно систематичното му място сред определените от законодателя в глава XLIII на ТЗ вр. чл. 365, т. 4 ГПК искове. Тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски спорове – 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция, като произнесено по иск с цена под този размер, въззивното решение на Бургаски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.

Недопустима е и подадената частна касационна жалба. В частта от въззивното решение, с която е потвърдено определение № 2660267 от 05.03.2021 г. по т. д. № 47/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, решението на Бургаски апелативен съд има характер на въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая, постановеното въззивно решение в частта по иска с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК предвид изложените вече съображения относно допустимостта на подадената касационна жалба, поради което настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение в посочената му част, имаща характер на въззивно определение, не подлежи на касационен контрол и частната касационна жалба също следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 4254/07.09.2021 г. на „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност), с ЕИК:[ЕИК], [населено място], против решение № 41 от 22.07.2021 г. по в. т. д. № 102/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 383 от 04.11.2020 г., постановено по т. д. № 47/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е разгледан и отхвърлен предявеният на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ иск от касатора против „И Ар Би Л. Б. ЕАД (понастоящем „Ю. Б. АД), да се приеме за установено, че не съществува предявеното от ответника вземане за сумата от 10 092.17 лв. – разноски в производството по несъстоятелност, приети с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, включени от синдика в списъка с приети вземания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 4593/20.09.2021 г. на „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност), с ЕИК:[ЕИК], [населено място], против решение № 41 от 22.07.2021 г. по в. т. д. № 102/2021 г. на Бургаски апелативен съд (в частта му, имаща характер на определение), с която е потвърдено определение № 2660267 от 05.03.2021 г. по т. д. № 47/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 145/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването на съобщението за постановяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.