О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50040
[населено място], 20.01.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: И. П.
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 450 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД срещу въззивно решение № 246 от 26.10.2021 г., постановено по в. т. д. № 176/2021 г. на Апелативен съд Велико Т., с което e потвърдено решение № 260098/18.11.2020 г. на Окръжен съд Русе за осъждане на касатора да заплати сумата 42 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от М. И. М. неимуществени вреди вследствие ПТП от 11.01.2018 г.
В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :
1. „В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за който искът би бил основателен, и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата?“
2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?“
3. „Самостоятелното и съзнателно поставяне в риск на собствения си живот и здраве предопределят ли принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и какъв е критерият за отчитане на приноса?“
4. „Следва ли въззивният съд да изследва всички наведени във въззивната жалба доводи за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат на пострадалия при ПТП в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“
Заявява се становище, че по въпрос първи въззивното решение е постановено в противоречие с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на I т. о., както и със задължителната практика - т. 7 на ППВС № 17/1963 г. По въпроси втори, трети и четвърти се поддържа отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и от възприетото в решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I т. о., решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на II т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I т. о. и др. На самостоятелно основание се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да са изложени допълнителни съображения в тази насока.
При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен за разликата над 20 000 лв. с присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.
От ответника по касация М. И. М. е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Изложени са лаконични съображения, че размерът на обезщетението е определен правилно съобразно с доказателствата по делото и разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г. Претендира се адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Исковото производство е образувано по предявена от М. И. М. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД искова претенция за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие ПТП на 11.01.2018 г.
При подадена въззивна жалба от застрахователя срещу осъдителната част на първоинстанционното решение за сумата над 20 000 лв. и насрещна жалба от пострадалия срещу решението в частта му за отхвърляне на претенцията в размер над 42 000 лв. до 70 000 лв., решението на Окръжен съд Русе е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение при безспорно установеното вече от фактическа страна наличие на виновно и противоправно деяние, изразяващо се в изгубване на контрол над автомобила – нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП, причинило травматични увреждания на ищеца, както и валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество. При оспорен единствено размер на обезщетението съдът е съобразил събраните свидетелски показания, както и установеното от експертизата наличие на комплексна травма /гръбначна и на стъпалото/, болничен престой, оперативна намеса с поставяне на винтове, период, през който пострадалият е приемал болкоуспокояващи /три месеца/, възрастта му – 43 години, продължителния възстановителен период /около година/, възстановяване движението на снагата и долния десен крайник с леко ограничаване обема движения в поясния отдел, отражението на травмите върху ежедневието на ищеца и липсата на постоянно разстройство на здравето, както и икономическата конюнктура към релевантната дата. Възраженията за съпричиняване и оплакванията в жалбата на застрахователя в тази връзка съдът е счел за неоснователни, позовавайки се на експертното заключение, съгласно което пострадалият би получил същите увреждания независимо от правилно поставения предпазен колан, доколкото същият не е в състояние да предотврати настъпването на вредоносния резултат с оглед механизма на ПТП.
Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.
Втори въпрос касае критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо. Макар да е обусловил изводите на въззивния съд, този въпрос е разрешен изцяло в съответствие с постановките на ППВС № 4/1968 г. и доразвиващата го практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Съставът на Апелативен съд Велико Т. е осъществил съвкупна преценка на фактическите обстоятелства при определяне на действително претърпените от ищеца вреди. Ето защо, неудовлетворен се явява соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да бъде посочено, че въпросът всъщност представлява несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че при определяне конкретните размери на обезщетенията, присъждани по реда на чл. 52 ЗЗД, съдилищата съобразят конкретните факти, които са различни по всяко дело.
Останалите, формулирани от дружеството въпроси, по същество се свеждат до критериите за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и процесуалните действия на съда при извършване на преценката дали пострадалият има принос за настъпването на вредите. Тази въпроси също покриват общия критерий за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото в мотивите на същото е формиран извод за липса на предпоставки размерът на обезщетението да бъде редуциран поради принос на пострадалия към вредоносния резултат. Касаторът обаче не обосновава наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формирана е казуална практика на ВКС, обобщена в решение № 60090/29.07.2021 г. по т. д. № 1472/2020 г. на ВКС, в която са систематизирани предпоставките, обуславящи редуциране на определеното обезщетение поради наличие на съпричиняване. Не се констатира отклонение на въззивния съд от представената от касатора практика при изследване на въпроса дали е налице принос на пострадалия. Както многократно е имала възможност да посочи касационната инстанция, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване от релевиралата възражението страна конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на вредоносния резултат. Намаляване размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка относно степента на каузалност на действията, както на делинквента, така и на пострадалия. Преценка е необходима и относно степента на тяхната обективна вредоносност. Настоящият състав счита, че въззивното решение е постановено в съответствие с посочената практика на ВКС като съдът е изложил ясни мотиви, обосновани със събраните по делото доказателства, защо отхвърля поддържаното от застрахователя възражение.
Съществуващата и посочена от касатора съдебна практика е обстоятелство, автоматично изключващо наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касация. Отделно, соченият допълнителен критерий не е обоснован от касатора с необходимостта от изоставяне на тази практика поради промяна в обществените отношения или друга причина. Както беше посочено по-горе в изложението, той е само формално релевиран.
При изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат П. се дължи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 892, 50 лв., определено съгласно чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от действащата към момента на сключване на договора редакция на Наредба № 1/2004 г.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 26.10.2021 г., постановено по в. т. д. № 176/2021 г. на Апелативен съд Велико Т..
ОСЪЖДА „ЗK ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на адв. Р. К. П., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 892,50 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.