О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50027

гр. София, 19.01.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 1890 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 63 от 14.01.2022г. постановено по гр. д. № 2168/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 261701 от 12.03.2021г. по гр. д. № 8482/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД до размер на 5 000 лв. и вместо това е осъдено „БТВ М. Г. ЕАД, ЕИК 130081393, да заплати на В. С. К. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от телевизионни репортажи, излъчени на 01.04.2016г. и на 18.04.2016г. и публикувани в интернет на 01.04.2016г. и на 19.04.2016г., заедно със законната лихва от 01.04.2016г. до окончателното изплащане; първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 5 000лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

Касационни жалби са подадени и от двете страни.

Ищецът В. С. К. чрез пълномощниците адв.И. и адв. Г. претендира неправилност на решението при определяне размера на обезщетението. Твърди, че то е несправедливо занижено. Иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ какви са критериите за справедливо обезщетение, установени в практиката по прилагане на чл. 52 ЗЗД и спазен ли е принципът на за справедливост, ако съдът не е взел предвид всички доказани правно относими факти; 2/ как следва да се преценяват показанията на свидетел относно степента, характера, механизма на настъпилото непозволено увреждане и могат ли да се ценят тези показания при прилагане критериите за присъждане на справедливо обезщетение.

Ответникът по иска „БТВ М. Г. ЕАД обжалва осъдителната част на решението. Иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по правните въпроси: 1/ допустимо ли е използването от Телевизията на изразите „насилника”, „извършителя”, „продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в градския транспорт” при положение, че към момента на излъчване на репортажа информацията е проверена от минимум два независими източника и наказателното дело за изнасилване е било висящо на първа инстанция; 2/ допустимо ли е използване от телевизията на изрази, съдържащи невярна информация, която към момента на излъчване на репортажа е била проверена по правилата на добросъвестната журналистическа проверка от минимум два различни източника; 3/ какво е правното значение на добросъвестната журналистическа проверка и дали провеждането й освобождава журналиста от отговорност; 4/ преценката за добросъвестно извършена журналистическа проверка към кой момент следва да се проведе - към момента на излъчване на репортажите или „от дистанцията на времето” - след приключване на наказателното дело; 5/ може ли единственото основание за уважаване на иска от въззивния съд да е в противоречие с указанията в доклада на първоинстанционния съд; 6/ може ли въззивния съд да не съобрази доклада на първоинстанционния и да постанови решение в отклонение от него; 7/ допустимо ли е съдът да приравнява твърденията в медиите по режим на проверка и доказване с тези, направени в наказателното производство; 8/ кои са критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и какво е значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Страните взаимно оспорват жалбите си и визираните в тях основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Производството е по иск по чл. 49 ЗЗД предявен В. С. К. против „БТВ М. Г. ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., претърпени вследствие на разпространяване на неверни и обидни твърдения в репортажи от 01.04.2016г. и от 18.04.2016г.

По делото е безспорно, че на 01.04.2016г. около 8:25 ч. и на 18.04.2016г. около 23:30 ч. ответникът е излъчил репортажи, отнасящи се до ищеца К.. В първия репортаж водещият съобщава за висящо наказателно дело: „Скандално дело с изнасилено момиче, вече шест години тя и близките й чакат правосъдие. Момичето е изнасилено през 2011 г. от шофьор в столичния градски транспорт, който веднага след като е пуснат под гаранция отива отново да кара автобус, в същия квартал, в който живее и жертвата“. Съобщава се още, че процесът все още не е приключил, че делото е отлагано десетки пъти и многократно се е налагало жертвата и насилникът да се срещат очи в очи в съдебната зала. Излъчено е интервю с майката на момичето, което твърди, че е изнасилено. Излъчено е интервю със заместник-министър на правосъдието относно забавянето в България да бъде транспонирана директива на ЕС за правата на жертвите на престъпления, като съгласно становището на заместник-министъра децата жертви на престъпление не следва да се явяват в съда, заедно с престъпника. В репортажа ищецът е назован с двете си имена и е съобщено, че е бивш шофьор на автобус в столичния градски транспорт. Не е излъчен образът му. Ищецът е обозначен като „подсъдимият В.“, „настоящ подсъдим за изнасилване“, „насилника“ и „извършителя“. Вторият репортаж започва с обявяване, че „продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт. Процесът три пъти е започвал от начало и шест години след престъплението все още не е приключил на първа инстанция“. Ищецът е посочен като „извършителя“, „подсъдимият В.“ и „подсъдимия“. Излъчено е кратко интервю, на което се вижда лицето му, на екрана е изписано името му, а под него „подсъдим по делото“. На въпрос на журналиста: „Какво стана, кажете защо посегнахте на момичето?“, ищецът отговаря „Не съм посягал“. Журналистът посочва, че ищецът е осъждан и е бивш затворник, въпреки това работи като шофьор на автобус в Столичния градски транспорт, както и че при всяко отлагане на делото изнасиленото момиче трябва да ходи в съда и да застава очи в очи с извършителя. По делото е представен констативен протокол, съставен от нотариус рег. № * на Нотариалната камара, от който се установява съдържанието на част от сайта www.btvnovinite.bg към 16:39 ч. на 30.05.2016 г., а именно, че в него се съдържат публикации на процесните два репортажа. Това се потвърждава и от компютърно-техническата експертиза по делото.

Установено е също така, че с присъда №307/14.02.2017 г. на СГС, НО, X въззивен състав по ВНОХД №3839/2017 г. ищецът е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 и пр.2 НК. Присъдата е влязла в сила на 26.10.2018г. когато е оставена в сила с решение на ВКС.

По спорния въпрос, налице ли е фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявения деликтен иск, следва да се установи, че лица, на които ответникът е възложил работата по съставяне и публикуване на информацията, са извършили противоправно деяние, годно да накърни доброто име и репутация, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Съставът на Софийски апелативен съд е възприел изводите на първата инстанция, че не е противоправно разгласяването на факти по определено наказателно дело от общ характер, доколкото съдебните процеси в България са публични, а изключенията от принципа за публичност са посочени изрично в закона. Не е противоправно и това, че конкретният казус е използван за принципен дебат по теми от значим обществен интерес като прекомерната продължителност на множество наказателни дела, както и това, че пострадалият от дадено престъпно деяние трябва да се среща очи в очи в съдебната зала с подсъдимия по наказателното дело. Не е противоправно назоваването на К. като „подсъдим“, защото той действително е имал това процесуално качество, както и оповестяването на обстоятелството, че работил като шофьор на автобус от Столичния градски транспорт. Същевременно, в репортажите К. е назован още като „насилника“ и „извършителя“, а репортажът от 18.04.2016 г. започва с фразата ”продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт“. Тази фраза внушава по недопустим и неетичен начин на зрителите, че непременно К. е изнасилил непълнолетното момиче. В контекста на целите предавания, е ясно, че под „извършител“ се е има предвид, че К. е извършител на конкретното престъпно деяние - изнасилване. С влязла в сила присъда е установено, че К. не е извършил това престъпление. Следователно, недопустимо е използването на епитет като „насилника“ в журналистическия репортаж, дори същият да е излъчен след добросъвестно проведено журналистическо разследване. Въз основа на горното въззивният съд е приел, че противоправно се явява използването на думите „насилника“ и „извършителя“, както и на фразата „продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт“, тъй като те не почиват на установеното от съдебните решения по наказателното дело. Установената в Конституцията презумпция за невиновност се оборва само от влязла в сила присъда, а такава в случая не е налице. Поради това в разрез със забраната „да не се вреди другиму“ е нарушена презумпцията за невиновност от натоварени от ответника физически лица, дамгосали в репортажите К. като „насилник“ и „извършител“ на изнасилване. Според съда, журналистите и съответно - медията (като възложител на работа) не следва да употребяват подобни думи и фрази, не само поради нарушаването на презумпцията за невиновност, но и поради това, че подобни епитети внушават на зрителите, че ищецът е престъпна личност, изнасилил е лице, ненавършило пълнолетие. При горните разсъждения съдът е направил извод, че исковата претенция е доказана по основание. За да определи справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е изходил от ангажираните гласни доказателства. Свидетелят Б. не е гледал репортажа, но чул, че имало такъв и това било гледано от съселяните на ищеца; свидетелят по това време вероятно е бил в Германия; няма лични впечатления от В. К. и случилото се след репортажите. Тези показания съдът е приел, че нямат съществено значение за преценката по чл. 52 ЗЗД. Свидетелката Ц. познава ищеца от август 2016 г. и веднага се събрали да живеят заедно; правело й впечатление, че той е по-затворен и избягва социални контакти; година по-късно нейна племенничка й казала да види в Интернет с какъв човек си се събрала. Свидетелката видяла статии, процесните репортажи и се ужасила; станал скандал и се разделили за около седмица. После направила среща с адвоката му и се убедила, че той не е виновен, успокоила се и приела въззивника обратно в жилището си. Разбрала, че той имал и неразтрогнат брак с друга жена и бракоразводното дело не е приключило. Според нея разводът му има връзка с репортажите. Тя сочи, че ищецът бил притеснен, объркан, изнервен и непълноценен човек; сега е по-спокоен. Тези показания съдът е ценил през призмата на чл. 172 ГПК и е приел, че те не сочат на особено съществен интензитет на търпените болки и страдания. Състоянията на притеснение, обърканост и изнервеност са обясними в ситуацията на К., но значение за това има висящото спрямо него наказателно производство, вредите, от което се репарират по друг ред и не са предмет на настоящето дело. При преценката по чл. 52 ЗЗД съдът е взел предвид и писмените доказателства, съдържащи данни за гледаемостта на предаванията на БТВ през април 2016 г. (т. нар. пийпълметрия). Според тях сутрешния блок е гледан от над 300 000 души, което е между 33% и 42% от цялата ТВ аудитория на сутрешни предавания по всички канали за този времеви пояс. Репортажът в късните новини на 16.04.2016 г. е достигнал до 511 847 души, което е 36% от цялата ТВ аудитория за този времеви пояс. Съдът е взел предвид и че с определянето му като „извършител“ и „насилник“ ищецът е бил набеден в тежко престъпление, каквото е изнасилването и това създава крайно негативен образ в очите на хората, особено на тези, които го познават. Но от друга страна, свидетелката Ц. сочи, че сега К. е спокоен, така че не се доказват някакви по-големи вреди, произтекли от процесните репортажи. Не са доказани твърденията в исковата молба, че е бил изгонен от квартирата си в София, че бил уволнен от работодателя си в София и че е бил бит от съселяни в родното му село. А дори и такива събития да са се случили, то липсва връзката между тях и репортажите в БТВ. Въз основа на всичко изложено въззивният съд е определил като справедливо обезщетение от 5000лв. и е присъдил тази сума, а до пълния предявен размер е потвърдил отхвърлянето на иска, извършено от първата инстанция.

При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:

В жалбата и изложението на ищеца В. К. са формулирани два правни въпроса, свързани с критериите за справедливо обезщетение за неимуществени вреди, установени в практиката по прилагане на чл.52 ЗЗД и свидетелските показания като източник на данни, въз основа на които да се определят конкретните характеристики на настъпилото увреждане и оттам размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Същият въпрос (под №8) е поставен и в жалбата на ответника - относно критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Този въпрос е релевантен за изхода на спора. Следва да се допусне касационно обжалване по него на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка доколко при уважаване на иска за 5000лв. и отхвърлянето му в останалата част е налице отклонение от сочената от страните практика на ВКС - Решение № 183 от 30.06.2017г. по гр. д. № 4028/2016г. на ІVг. о., Решение № 407 от 26.05.2010г. по гр. д. № 1273/2009г. на ІІІг. о., посочени от ищеца, ППВС № 4/1968г., Решение №173 от 27.10.2016г. по т. д. № 2663/2015г. на І т. о., решение № 142 от 15.10.2015г. по т. д. № 2766/2014г. на І т. о. и др., посочени от ответника.

По останалите въпроси, поставени в жалбата и изложението на ответника „БТВ М. Г. ЕАД.

Първите четири въпроса, обобщени, се свеждат до два: 1/ за допустимостта да се използват в репортажите изразите „насилника”, „извършителя”, „продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в градския транспорт” при положение, че към момента наказателното дело е било висящо на първа инстанция и 2/ за наличието на основание за ангажиране отговорността на медията когато впоследствие (с постановяване на присъда от наказателния съд) се окаже, че изнесената информация е невярна, но преди излъчването й тя е била проверена по правилата на добросъвестната журналистическа практика от минимум два независими източника. Тези въпроси са предопределили изхода на спора в осъдителната част и касационно обжалване по тях следва да се допусне. Спрямо тях е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като следва да се провери съответствието им с практиката по Решение № 85 от 23.03.2012г. по гр. д. № 1486/2011г. на ІVг. о. и Решение № 111 от 26.05.2000г. по н. д. № 23/2000г. на ІІ н. о., според които когато е извършена необходимата проверка относно истинността на информацията съгласно установената журналистическа практика, чрез използване на обективно съществуващите възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност за клевета.

Визираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК не е налице доколкото касаторът сочи практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, а основанието визира противоречие с практика на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 14.01.2022г. постановено по гр. д. № 2168/2021г. на Софийски апелативен съд по касационните жалби на В. С. К. и „БТВ М. Г. ЕАД.

Жалбоподателят В. С. К. е освободен от внасяне на държавна такса.

УКАЗВА на жалбоподателя БТВ М. Г. ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата по сметка на Върховния касационен съд в размер на 100/сто/ лв.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: