О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5727
София, 09.12.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 2960/2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител - юрист В. П., против решение № 509 от 23.04.2025г., постановено по в. гр. д. №1950/2024г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение от 06.03.2024г. по гр. дело № 13845/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, за отхвърляне исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от Й. П. Й., Е. Й. П. и от „БГ-Меском“ ЕООД на незаконно придобито налично имущество на обща стойност 199 273 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. С подробни съображения оспорва решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на исковете, поради липса на установено значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, свързаното с него физическо лице и контролираното от него ЮЛ. Иска да бъде допуснат касационен контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и формулира следните въпроси, за които счита, че са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на САС: 1. При наличие на доказателства, включително и установено в СИЕ, че контролираното юридическо лице по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗОНПИ не е извършвало стопанска дейност по смисъла на ЗСч и не е притежавало средства за придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на ЗОНПИ, следва ли да се приеме, че средствата за придобиването на това имущество са предоставени от проверяваното лице; 1а. При това положение къде следва да намери отражение в анализа това имущество, ако същото е налично в края на проверявания период; 1б. Следва ли същото да бъде отразено като имущество на проверяваното лице. По тези въпроси твърди противоречие с ТР № 4/18.05.2023г. по тълк. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и с решение № 50098/18.01.2024г. по гр. д.№ 1074/2022г. на ІІІ ГО на ВКС. Поставя и въпросите: 2. Допустимо ли е съдът да отхвърли иска поради липса на доказателства, за които не е разпределяна доказателствена тежест, като за първи път с въззивното решение ги изтъква като нуждаещи се от доказване и като предпоставка за постановяване на отнемане на незаконно придобито имущество; 3. Длъжен ли е съдът да укаже на страните, че решаването на спора е обусловено от съществуването на конкретен факт с правно значение и да разпредели доказателствената тежест за установяването му. По тези два въпрос сочи противоречие с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 47/12.03.2019г. по гр. д. № 2322/2018г. на ІV ГО, решение № 36/19.02.2018г. по гр. д. № 3244/2017г. на ІV ГО и решение № 377/29.07. 2019г. по търг. д.№ 520/2018г. на ІІ ТО на ВКС. Комисията поддържа противоречие с решение № 464/09.07.2024г. по гр. д.№ 3939/2023г. на ІV ГО по въпроса: 4. Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемането на незаконно придобито имущество е възможно само ако се докаже връзка между деянието, дало повод да се образува проверката/производството по ЗОНПИ и средствата които са вложени в придобиването му. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поставя въпрос, за който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 5. Представлява ли противоречие със ЗОНПИ ограничаването на величината на нетния доход само като положителна с понятието „нетен доход“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ. Не на последно място поддържа, че решението на САС е очевидно неправилно.
Ответниците по касационната жалба Й. П. Й. и Е. Й. П., чрез назначения им от съда особен представител адв. И. Р., излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът „БГ Меском“ ЕООД не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съставът на ІV ГО на Върховния касационен съд, намира следното:
Предмет на разглеждане от въззивиня съд са исковете, предявени от КОНПИ за отнемане, на основание чл. 151, във ар. с чл. 142, ал.2, т.1 ЗОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 191 273 лева, както следва:
- от Й. П. Й. имущество в размер 100 лева, представляващо стойността на 100 дружествени дяла, всеки по 1 лева от капитала на „БГ-И. К. ЕООД;
- от Е. Й. П.-имущество на стойност 150 556 лева, представляващо апартамент № 20 в [населено място], Район Т., в местността „К. в.“ с площ 50 кв. м, разположен на етаж 3, ведно със прилежащото мазе № 22 с площ 1,50 кв. м и заедно с припадащите се към имота 2,207% идеални части от общите части на сградата и 1,696% идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ *-* от кв. * по плана на [населено място], местността „К. в.;
- от „БГ - Меском“ ЕООД имущество на стойност 48 617 лева, представляващо: УПИ *-* в [населено място], [община], в квартал *, с площ 1 630 кв. м, заедно с намиращата в него масивна двуетажна жилищна сграда на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив керемиди, построена през 1905г. със застроена площ 77 кв. м, с преустроен първи етаж в кафе аперитив и магазин за пакетирани хранителни стоки, масивна сграда на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив керемиди, построена през 1935г. със застроена площ 56 кв. м и преустроена в млекосъбирателен пункт и масивна стопанска сграда на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив с керемиди, построена през 1935г. със застроена площ 72 кв. м и навес с три оградни стени на дървен гредоред, построен през 1940г. със застроена площ 90 кв. метра; товарен автомобил „Форд транзит“ с рег. [рег. номер на МПС] , придобит на 26.02.2016г. с дата на първа регистрация 02.11.1993г. и л. а. „Р. М. С. с рег. [рег. номер на МПС] , придобит на 09.06.2016г. с дата на първа регистрация 27.11.2006г.
От фактическа страна въззивният съд е установил, че ответникът Й. е обвинен в извършването на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като с влязла в сила присъда по нохд № 149/2018г. на РС - Габрово е признат за виновен по повдигнатото му обвинение; на 20.02.2018г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му; проверката обхваща периода от 20.02.2008г. до 20.02.2018г.; на 23.10.2019г. Комисията е взела решение да се внесе искане в СГС за отнемане в полза на държавата на имущество от проверяваното лице Й., от непълнолетната му дъщеря Е. Й. П. и от контролираното от Й. дружество „БГ-Меском“ ЕООД. По отношение на придобитото от ответниците имущество, съдът установил, че с нот. акт № 60/2013г. дъщерята на Й. - Е. П. е придобила от „Ес Е. Г. ЕООД“ апартамент № 20, на третия етаж с площ 50 кв. м, заедно със складово помещение № 22 с площ 1, 50 кв. м и заедно с припадащите се 2, 207% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се 6,66 кв. м и заедно с припадащите му се 1,696% ид. ч. от правото на строеж от дворното място за сумата 9 900 лева, с пазарната стойност към момента на придобиването 33 130 лева, а според повторната СТЕ пазарната стойност на апартамента към 2013г. е 53 204 лева. С нот. акт № 139 от 14.05.2015г. ответното дружество „БГ Меском“ ЕООД, чрез управителя си Й. Й., е придобило дворно място в [населено място], [община], с площ 1 630 кв. м, представляващо УПИ *-* от кв. * в едно с намиращата в него масивна двуетажна жилищна сграда на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив керемиди, построена през 1905г. с площ 77 кв. м, като първият етаж е преустроен в кафе аперитив и магазин за пакетирани хранителни стоки, съгласно УВЕ №14/19.10.2017г.; масивна сграда на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив керемиди, построена през 1935г. с площ 56 кв. м и преустроен в млекосъбирателен пункт, съгласно УВЕ № 15/15.09.2007г.; масивна стопанска сграда на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив с керемиди, построена през 1935г. с площ 72 кв. м и навес с три оградни стени на дървен гредоред, построен през 1940г. с площ 90 кв. м за сумата 9 000 лева. Пазарната стойност на имота според СТЕ към датата на придобиването е 39 950 лева, а към 15.03.2022г. е 42 470 лева. „БГ - Меском“ ЕООД е придобило на 26.02.2016г. и товарен автомобил „Ф. Т. с рег. [рег. номер на МПС] за сумата от 2 100 лева. Според заключението на съдебно оценителната експертиза пазарната стойност на този автомобил към датата на придобиване е 3 858 лева, а към 22.03.2022г.- 2 614 лева. Дружеството е придобило на 09.06.2016г. и л. а. „Р. М. С. с рег. [рег. номер на МПС] за сумата 1 620 лева с пазарна стойност към датата на придобиване 7 050 лева, а към 22.03.2022г. - 3 533 лева. На 02.03.2017г. дружеството е придобило и л. а. „Л. Р. Д. с рег. [рег. номер на МПС] за сумата 200 лева, който е отчуждило на 21.01.2019г. след края на проверявания период.
Въззивният съд е обсъдил заключението на икономическата експретиза за получените доходи и приходи от ответниците – физически лица и дружеството и обичайните разходи на двучленно домакинство за проверявания период, според което нетният доход на проверяваното лице е минус 85 098,94 лева, а установеното несъответствие е минус 262 134,55 лева; общо изтеглените парични средства от Й. Й. от сметките на юридическите лица, без „БГ Меском“ ЕООД, които е контролирал през проверявания период, са 974 497,05 лева. След проверка на ГДД на дружеството експертите са установили, че за финансовите 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. дружеството е подавало нулеви декларации, а за 2017г. и за 2018г. е декларирало, че не е извършвало дейност; дружеството има непогасени задължения към НАП в размер 809,25 лева за периода 01.01.2016г. до 30.06.2020г.; в разплащателните сметки на „БГ Меском” ЕООД в „ЦКБ“ АД и „Банка ДСК“ АД на 14.06.2011г. е постъпила сумата 75 500 лева, която същия ден е разходвана с два превода; останалите постъпления в сметките на дружеството са през м. юни и м. ноември 2016г. и в периода от м. март до м. август 2017г., като общо постъпилите суми в сметките на дружеството са в размер 107 642,04 лева. Експертите са установили, че към 2015г., когато е придобит недвижимия имот, дружеството не е имало активна банкова сметка, а наличните суми по сметката му са били изтеглени на 14.06.2011г., през 2016г. и през 2017г.; липсват данни с какви средства е бил придобит недвижимия имот. Въззивният съд е посочил, че не възприема заключението на вещото лице К., изготвило първата СТЕ, по отношение на пазарната оценка на апартамент № 20, а е кредитирал това на вещото лице К., доколкото то е съобразило целия обем от права по отношение на жилището, т. е. и идеалните части, равняващи се на 6,66 кв. метра. Съдът е възприел, вариант 2 от заключението на вещите лица от СИЕ относно установения нетен доход, тъй като той отразява разграничението между средствата, принадлежали на юридическите лица и на проверяваното лице. Не е кредитирал заключението в частта на установеното несъответствие, доколкото към отрицателният нетен доход е прибавена стойността на придобитото имущество.
От правна страна съдът е приел, че приложимият материален закон е този, приет през 2018г.- ЗОНПИ, на основание § 5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ. След като се е позовал на разрешенията, дадени в ТР № 4/2021/18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, както и на разпоредбите на § 1, т.3 и § 1, т.8 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т.4 от ЗР на ЗОНПИ, съдът е посочил, че не представляват имущество и не следва да участват в определяне размера на несъответствието 947 497,05 лева, изтеглени от Й. Й. от сметките на юридическите лица, контролирани от него и неналични в края на проверявания период. Те не следва да участват в несъответствието и поради това, че са били собственост на дружествата. Възприемайки вариант втори от СИЕ, според който нетният доход на ответниците - физически лица е отрицателна величина (- 85 098,94 лева), съдът е посочил, че нетният доход е нула и към него не може да се добави стойността на наличното имущество, тъй като това би било нарушение на дефинитивните норми на § 1, т.3, т.4 и т.8 от ПЗРЗОНПИ, така както е направено от вещите лица, за да се формира несъответствие минус 262 134, 55 лева. Придобитото имущество от Й. Й. и Е. П., налично имущество в края на проверявания период се състои от: 100 дружествени дяла на стойност 100 лева и апартамент с пазарна цена към момента на придобиването му, съгласно чл. 148 от ЗОНПИ в размер 53 204 лева или общо неговата стойност е 53 304 лева. Според съда в това имущество не следва да се включва имотът, придобит от ответникът „БГ Меском“ ЕООД, защото средствата са негова собственост и дружеството е различен правен субект от собственика на капитала – проверяваното лице. Т.е. придобитото имущество не надвишава нетния доход с повече от 150 000 лева. Предвид това съдът е направил извод, че не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ПЗРЗОНПИ и исковете срещу физическите лица са неоснователни.
За да отхвърли иска за отнемане на имущество от „БГ Меском“ ЕООД съдът е съобразил, че Й. притежава 100% от дяловете на дружеството; той е бил контролиращо лице спрямо него за периода от 20.05.2011г. до 20.02.2018г. Изложил е съображения, че проверяваното лице, имащо качеството и на контролиращо юридическото лице - търговец, регистриран по ТЗ, са различни правни субекти и имат отделно имущество. Затова по отношение на контролираните търговски дружества следва да се прецени дали имуществените активи в релевантния период са придобити със собствени средства (печалбата от дейността на търговеца след приспадане на разходите по нейното осъществяване и платени данъци) на търговеца или привлечени такива - кредити, заеми, субсидии, дарения, както и доходите и разходите на самото дружество, за да се прецени неговата възможност да придобие имущество. Съдът е отчел, че установеното от заключението на СИЕ (след проверка на ГФО на дружеството за периода от 2011г. до 2018г.), че дружеството няма приходи и разходи и финансовият му резултат е нула лева; по сметки на дружеството са постъпили общо 107 642, 04 лева през 2011г., 2016г. и 2017г., който са изтеглени от Й. Й. на 14.06.2011г. В края на проверявания период дружеството притежава имота в [населено място] с пазарна стойност към датата на придобиване 39 950 лева, като към тази дата не е имало парични средства, с които да го закупи. Според въззивния съд, цената, отразена в нотариалния акт не е противопоставима на държавата, която не е участвала в сделката и не може да бъде обвързана от отразеното в нотариалния акт като покупна цена. В края на проверявания период „БГ Меском“ ЕООД притежава и две МПС на обща стойност 10 908 лева. Към този релевантен момент л. а. „Л. Р. Д. е бил отчужден и поради това съдът не го е включил в имуществото на проверяваното лице, тъй като не е налично в края на проверявания период и няма данни сумата от продажбата му да е налична към релевантния момент. Непогасените публични задължения на дружеството са в размер 809,25 лева. Така общото имущество, придобито от дружеството по смисъла на § 1, т.4 от ПЗРЗОНПИ е 50 858 лева. Съдът е обосновал извод, че не е налице несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ДРЗОНПИ, което да е под 150 000 лева, поради което от дружеството не следва да се отнема имущество. Посочил е, че исковете са неоснователни и поради липса на доказателства за връзка между деянието и средствата, които са вложени за придобиването на процесния имот от контролираното от проверяваното лице търговско дружество през изследвания период.
Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд не са налице предпоставките за допускане на оспорения съдебен акт до касационен контрол. Поддържаното от Комисията основание за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
Първите три поставени въпроса (1, 1а и 1б) предполагат обсъждане на събраните по делото доказателства и преценка на правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд, което е недопустимо в производство по чл. 288 ГПК. След като въпросите касаят установяването на факти и преценка на доказателствата, те не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване (т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Нужно е да се допълни, че въпросите се поставят във връзка със защитната теза на Комисията, останала несподелена от въззивния съд, че в имуществото на проверяваното лице трябва да се прибави имуществото на контролираното от него юридическо лице, тъй като последното не е развивало дейност и не е притежавало средства за придобиване на имуществото, чиято отмяна се претендира. В правоотношенията, в които са страни, дружеството и физическото лице са различни правни субекти. Посочените от касатора обстоятелства за липса на стопанска дейност на дружеството и оттам липса на средства за придобиване на имущество биха имали значение само за евентуално доказване на твърдения на Комисията за персонална симулация, каквито не са наведени в процеса. В разпоредбите на ЗОНПИ ясно е отразен принципът за разделност на имуществото на юридическото лице от имуществото на физическите лица, които са го учредили и го управляват.
По отношение на въпросите 2 и 3 (обосновани с твърдението, че едва с решението си въззивният съд е констатирал липсата на доказателства за връзката между престъпното деяние на проверяваното лице и средствата, вложени в придобиването на имота от ответното дружество през процесния период) и въпрос 4 (отнасящ се до връзката между придобитото имущество и престъпната дейност на ответника-физическо лице) следва да се посочи, че при направения от въззивния съд извод за липса на установено значително несъответствие в смисъла на онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период, въпросите не са обуславящи решаващата воля на съда и резултата от делото. Ето защо по тези три въпроса отсъства общото основание за достъп до касационно обжалване.
Не може да се допусне касационно обжалване на решението на САС и по последния поставен въпрос 5, отнасящ се до понятието „нетен доход“. Съгласно възприетото в съдебната практика на ВКС разрешение (решение № 732/12.12.2024г. по гр. д. № 2652/2023г. на III ГО, решение № 50116/ 03.04.2024г. по гр. д. № 3698/2021г. на IV ГО, решение № 95/19.02.2025г. по гр. д. № 704/2024г. на III ГО и др.), нетният доход по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 8 от ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите (т. н.„брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023г.). По тази причина не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи на проверяваното лице, превишаващи брутните му приходи, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на ВКС. Решаващите мотиви на въззивния съд са изцяло съобразени с тази практика, а наличието на съдебна практика, изключва специалната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения оспореното от КОНПИ въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ касаторът следва да плати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева.
Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 509 от 23.04.2025г., постановено по в. гр. д. №1950/2024г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ (Загл. изм.ДВ, бр. 84/2023г.,в сила от 06.10.2023г.), Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да плати по сметка на Върховния касационен съд сумата 30 лева-дължимата държавна такса за касационно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: