№ 50013 София, 18.01. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:М. С.

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2069/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 261189/05.04.2021 г. по гр. д. № 4542/2019 г. Варненският районен съд е възстановил на основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл запазената част на М. Е. Х. - М. от наследството на Е. И. Г., починал на 03.01.2014 г., като е намалил извършеното от същия в полза на А. Д. Г. завещателно разпореждане от 25.10.2005 г. с 1/24 ид. ч.; възстановил е на основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл запазената част на М. Е. Д. от наследството на Е. И. Г., починал на 03.01.2014 г., като е намалил извършеното от същия в полза на А. Д. Г. завещателно разпореждане от 25.10.2005 г. с 1/24 ид. ч.; допуснал е съдебна делба на поземлен имот с идентификатор .........., стар номер № ..........., целият с площ 9.815 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. А., кадастрална единица № 563 по плана за възстановяване на земи и гори от горския фонд, ведно с всички трайни подобрения и насаждения в имота, както и построените в имота: комплекс „Е.“, включващ: мотел-механа „Е.“ с идентификатор ..........и застроена площ 103.81 кв. м. /по първичен документ за собственост/, а по скица - 129 кв. м., състоящ се от търговска част, кухненски блок, санитарен възел, подготвителна зала, шубер за готова продукция, ведно със склад към него с площ 29.43 кв. м. /по първичен документ за собственост/; хотелска част със застроена площ 155.86 кв. м. /по първичен документ за собственост/, а по скица - 133 кв. м. и идентификатор ............, състояща се от седем стаи и два санитарни възела, както и жилищна сграда-еднофамилна с ид. ..........с площ 56 кв. м., на два етажа; селскостопанска сграда с идентификатор ...........с площ 46 кв. м., на един етаж; селскостопанска сграда с идентификатор ............с площ 21 кв. м.; селскостопанска сграда с идентификатор .............с площ 39 кв. м., между съделители с квоти: М. Е. Х. - М.- 4/72 ид. ч., М. Е. Д. - 4/72 ид. ч., А. Д. Г. - 16/72 ид. ч. и „А.-М-А. Г.“ Е. - 48/72 ид. ч.

Въззивният съд, сезиран с жалба от ищците М. Е. Х. - М. и М. Е. Д., е приел за установено, че ищците са дъщери, а ответницата А. Д. Г. е преживяла съпруга /бракът е сключен на 07.11.1990 г./ на Е. И. Г., починал на 03.01.2014 г.

С договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № ......./12.06.2001 г. с „Кооперативен съюз“ [населено място], и с договор за покупко-продажба № .../19.05.2005 г., сключен с Националното управление по горите, ответницата А. Г. е придобила поземлен имот с площ 9 815 кв. м., ведно с построените в него сгради, а чрез договор, сключен с н. а. № ........./12.07.2013 г., ответницата А. Д. Г. и Е. И. Г. продали на придобитите по време на брака им имоти на ответника „А.-М-А. Г.“ Е..

С влязло в сила решение № 306/23.12.2016 г. по т. д. № 341/2016 г. на Варненския апелативен съд договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. № ........../12.07.2013 г., е обявен за нищожен за размера до 1/6 ид. ч. за всяка от ищците по това дело, ищци и по иска за делба, поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за прогласяване нищожността на пълномощно рег. № 6635/2013 г. поради липса на съгласие, евентуално - за унищожаване на едностранната сделка на основание чл. 29 ЗЗД и за нищожност на договора поради нищожност или унищожаемост на упълномощителната сделка и липса на представителна власт у пълномощника на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за размера до 1/6 ид. ч. от имота за всяка от ищците.

По делото е представено саморъчно завещание от 25.10.2005 г. от Е. Г. със съдържание „… правя следните разпореждания с имуществото, което притежавам по време на моята смърт, завещавам на съпругата си А. Д. Г. мотел-механа „Е.“ местност Б. землище на [населено място] с парцел № .........състоящ се от 9,815 декара с ЕКАТТЕ ..........общ. А. местнос „П.“. Завещанието е обявено с нарочен протокол рег. № ........./05.08.2014 г., дело № .../2005 г. Автентичността на документа не е оспорена.

Спорен между страните е въпросът какъв е характерът на завещанието - общо или частно. Според ищците то има характер на завет, тъй като с него е завещана определена вещ, а именно процесният имот, като същото е отменено на основание чл. 38, ал. 1 вр. чл. 39 ЗНсл чрез изрично изявление в последващ нотариален акт. Според ответниците завещанието е общо и придава на ответницата Г. качеството на наследник, поради което последващото прехвърляне на завещания имот не се отразява върху правните последици, които предизвиква.

Като се позовал на разпоредбата на чл. 16 ЗНсл, в която е установен разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или частно, и на практика на ВКС, въззивният съд е посочил, че волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД. Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена, след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия текст с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя, като се прилагат правилата на формалната логика. Дори съдържащо се в текста на завещанието изброяване на конкретно имущество не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет. При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество, както и когато същото съдържа изброяване на конкретни имущества, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

Съобразно с изложеното и тълкувайки волята на завещателя, въззивният съд е приел, че в разглеждания случай завещателното разпореждане има характер на частно по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗНсл по съображения, свързани с конкретното изявление на наследодателя, а именно, че се разпорежда с конкретно имущество: мотел-механа „Е.“ и парцела, в който е изграден, като не е посочил, че се разпорежда с цялото си имущество, което се състои от тези /само/ имоти. От друга страна, по делото е установено, че освен тези имоти наследодателят е притежавал и друго имущество - земеделски земи, възстановени на неговата наследодателка Х. Ил. Г. с решение на поземлената комисия - С. от 16.07.1999 г., както и лек автомобил с първа регистрация на името на Е. Г. от 20.08.1993 г.

Въззивният съд е съобразил договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № .../12.07.2013 г., с който завещателят е прехвърлил на ответното дружество собствената си 1/2 ид. ч. от хотелския комплекс, и е посочил, че след като завещанието от 2005 г. има характер на завет, то с последващото прехвърляне от 2013 г. на имотите, посочени в него, същото е станало недействително на основание чл. 19, ал. 1 ЗНсл, тъй като към момента на откриване на наследството - 03.01.2014 г., наследодателят не е бил собственик на тази вещ. Следователно, частното завещателно разпореждане не е произвело правно действие поради отмяната му чрез отчуждаване на завещания имот по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗНсл.

По тези съображения въззивният съд е намерил, че ответницата А. Г. не може да се легитимира като сособственица въз основа на частното завещателно разпореждане. Възмездното прехвърляне на завещаното имущество е било оспорено от ищците по настоящото дело, като договорът е обявен за нищожен за размера на 1/6 ид. ч. за всяка от тях поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Доколкото разпоредителната сделка е отменена за посочените 2/6 ид. ч. на основание накърняване на добрите нрави, а не поради порок във волята, то по отношение на останалите 4/6 ид. ч. сделката е породила правното си действие и ответното дружество се легитимира като собственик на тези идеални части.

Въззивният съд е посочил, че сделката е обявена за нищожна само по отношение на 2/6 ид. ч., които съответстват на наследствените права на ищците. Ответницата А. Г. не е оспорила действителността на сделката по отношение на нейните идеални части, съответстващи на наследствените права върху имуществото на общия наследодател Е. Г., поради което тя не следва да участва в делбата.

От всичко изложено въззивният съд е заключил, че от делбата следва да бъде изключена А. Г. поради липсата на права в съсобствеността, като процесните имоти следва да бъдат допуснати до делба между съделители и при квоти: М. Е. Х. - М. - 1/6 ид. ч., М. Е. Д. - 1/6 ид. ч., и „А.-М-А. Г.“ Е. - 4/6 ид. ч.

Въззивният съд е посочил, че доколкото завещателното разпореждане е прието за недействително на основание чл. 19, ал. 1 ЗНсл, то не са налице основания за възстановяване на запазени части на основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл на наследниците по закон и ищци в производството. Съдът е посочил, че в тази част липсва въззивна жалба, но доколкото съдът следва да следи за допустимостта на производството, както и за правилното и точно определяне на квотите в сособствеността, обжалваното решение следва да се обезсили в частта, с която първоинстанционният съд е възстановил на основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл запазените части на ищците, като е намалил завещателното разпореждане. Посочил е, че в останалата част първоинстанционното решение следва да се измени, като бъде допусната делба съобразно изложените мотиви.

Така, с решение № 1710/16.11.2021 г. по в. гр. д. № 1642/2021 г. Варненският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта по чл. 30, ал. 1 ЗНсл и е изменил същото в частта по допускането на делбата, като е допуснал делба на процесния имот между съделители и при квоти, както следва: М. Е. Х. - М. - 1/6 ид. ч., М. Е. Д. - 1/6 ид. ч. и „А.-М-А. Г.“ Е. - 4/6 ид. ч., а А. Д. Г. е изключена от делбата и производството по отношение на нея е прекратено.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК от А. Д. Г. и „А.-М-А. Г.“ Е., които искат то да бъде отменено при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.

Ответниците по касация М. Е. Х. - М. и М. Е. Д. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите:

1. Посочването /изброяването/ в завещанието на конкретно притежавано от завещателя имущество придава ли на завещателно разпореждане качество на завет;

Следва /ли/ завещателното разпореждане да се определи като частно, ако с него завещателят е заявил, че се разпорежда с имуществото, което притежава към момента на смъртта си, но посочва и конкретно притежавани вещи.

Касаторите твърдят, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 268/29.09.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на I-во г. о., решение № 833/06.01.2011 г. по гр. д. № 1221/2009 г. на I-во г. о., решение № 276/2014 г. по гр. д. № 2959/2013 г. на I-во г. о., решение № 22/02.06.2017 г. по гр. д. № 3786/2014 г. на II-ро г. о., и решение № 184/31.10.2013 г. по гр. д. № 1438/2013 г. на II-ро г. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В посочената практика на ВКС се приема, както посочват и касаторите, че при съмнение за характера на едно завещание - дали е общо или частно, волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото е завещанието; отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя, при което трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото, като например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота и всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя относно предмета и вида на завещанието. Законът не поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество съобразно употребените в чл. 16, ал. 1 ЗНсл изрази. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗНсл, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита, че формират съвкупността. Поради това при спор относно характера на завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на конкретно имуществото, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

В случая въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика, тъй като не е тълкувал волята на завещателя формално, единствено с оглед употребените в завещанието изрази, а е държал сметка и за действителното имуществено състояние на наследствената маса към смъртта на завещателя, при което е изяснил, че наследството на Е. Г. е включвало и друго имущество извън това, предмет на завещанието. Тези данни също са аргумент за квалифициране на завещателното разпореждане като частно. Видно от текста на саморъчното завещание, не се установява наличие на посочения от касаторите препинателен знак - „тире“, който според тях се използвал при изброяване, най-вече ако то е неизчерпателно. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос не е налице.

2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства, доводите и възраженията на страните и оплакванията в жалбата, като формира свои фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск - по този въпрос също се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и със следните решения на ВКС: решение № 22/29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г. на I-во г. о., решение № 149/28.12.2017 г. по т. д. № 1604/2016 г. на II-ро т. о., решение № 23/02.02.2018 г. по гр. д. № 920/2018 г. на IV-то г. о., решение № 209/20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на I-во т. о., и решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на II-ро т. о.

При поставянето на този въпрос касаторите сочат, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства за липса на знание у завещателя за наличие на земеделски имот, възстановен в полза на негов и на трети за спора лица общ наследодател. Поддържат още, че пропускът от страна на завещателя да посочи лекия автомобил като част от имуществото си може да се обясни с ниската му стойност, поради което не е бил считан за някакво значимо имущество. По същия начин изводи относно характера на завещателното разпореждане не можели да се правят от отсъствието на посочени от завещателя вещи от неговото домакинство. Не бил коментиран и доводът, че във влязлото в сила решение завещанието било определено като универсално и въпреки отсъствието на формална сила на пресъдено нещо относно неговия характер, този извод следвало да бъде съобразен, доколкото разрешенията по преюдициални отношения между същите страни в различни спорни производства би следвало да са еднакви.

Субективната липса на знание у завещателя за притежавано от него имущество извън посоченото в текста на завещателно разпореждане е ирелевантна, доколкото съдебната практика приема, че от значение е обективният факт за наличие на такова имущество. Законът не се интересува от стойността на притежаваното имущество - дали същата е значима или ниска, поради което такъв критерий е неприложим при квалифициране на завещателното разпореждане като общо или частно. А липсата на сила на пресъдено нещо по въпроса за вида на завещанието не дава възможност на съда по настоящото дело да се съобрази с правното разрешение, формирано по друг спор между същите страни. Ето защо не може да се приеме, че въззивният съд е нарушил съдебната практика, според която, като съд по съществото на спора, е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните, както и заявените с жалбата оплаквания, а когато не кредитира дадени доказателства - да изложи мотиви за това. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

3. Дали в случаите на прогласяване за нищожен на сключен от наследодателя /договор/ по иск само на един или част от наследниците, правата върху идеалните части, за които е била прогласена нищожността, принадлежат само на наследника, който е предявил иска за нищожност, или се връщат в наследството на общия наследодател - по този въпрос касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика. Посочват съдебна практика относно случаите на разваляне на сключен от наследодателя договор по иск, предявен само от един от неговите наследници, в който случай правата върху идеалните части, за които договорът е развален, принадлежат само на наследника, предявил иска, без да се връщат в наследството - решение № 127/12.01.2017 г. по гр. д. № 1428/2011 г. на IV-то г. о., решение № 116/25.06.2015 г. по гр. д. № 592/2015 г. на I-во г. о., решение № 363 по гр. д. № 756/2009 г. на III-то г. о., и решение № 1428/2011 г. на IV-то г. о., разрешението в които обаче се извеждало от включеното в наследството право да се иска разваляне на договора, принадлежало на наследодателя-прехвърлител.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Зад поставения от касаторите въпрос стои друг правен проблем, а именно по отношение на кого има действие /кого ползва/ решението за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот при основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави - дали само лицето /лицата/, чийто иск е уважен поради накърняване на добрите нрави, или и други лица, които не са предявили такъв иск и спрямо които искът може да се окаже и неоснователен, тъй като сделката не уврежда техни права. Няма колебание в съдебната практика, че ако един договор за прехвърляне право на собственост е прогласен за нищожен само по отношение на част от наследниците на страна по договора като накърняващ добрите нрави, защото е насочен срещу техните права в имота, от това решение не може да извлича полза и друг наследник, който не е поискал прогласяване на нищожност на договора, тъй като неговите права не се увреждат от сделката. А щом се засягат правата само на част от наследниците, то от прогласената частична нищожност могат да се ползват само предявилите иска лица, но не и други наследници на същата страна по договора. Поставеният от касаторите въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото, поради което по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Ответниците по касация са направили искане за присъждане на разноски по водене на делото във Върховния касационен съд. Искането не може да бъде уважено, тъй като от съдържанието на договора за правна защита и съдействие от 23.03.2022 г. се налага извод, че адвокатското възнаграждение в размер на 1 000 лева само е уговорено, но не е заплатено, а другият представен заедно с отговора на касационната жалба документ е на чужд език и не е придружен с точен превод на български, заверен от страната - чл. 185 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1710/16.11.2021 г. по в. гр. д. № 1642/2021 г. на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: