Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 6694 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение № 3394 от 19.05.2022 г. по адм. д. № 7447/ 2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение № РД-16-949 от 21.06.2021 г. за отказ от верификация и плащане по жалба на "Г. К. - Калинкин, Прокопов и с-ие" СД. Според касационния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил фактите, въз основа на които е отказал верификация на сумата по т.1.1.2 от административния акт на посоченото правно основание. Оспорва извода на съда, че не са изложени никакви финансови параметри, въз основа на които е изчислена сумата, чиято верификация е отказана. Иска отмяна на акта и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба като неоснователна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.

Ответникът "Г. К. - Калинкин, Прокопов и с-ие" СД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на съдебни разноски за производството.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Пред първоинстанционния съд е оспорено решение № РД–16–949/21.06.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК за отказ от верификация по искане за окончателно плащане, подадено от "Г. К. - Калинкин, Прокопов и с-ие" СД, в частта по т.1.1.2 - разходи за възнаграждения за персонал на обща стойност 56 350,01 лв., от които безвъзмездна финансова помощ 43 921,93 лв.

Съдът е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура "Разработване на продуктови и производствени иновации". Бенефициерът "Г. К. - Калинкин, Прокопов и с-ие" СД на 31.07.2020 г. е подал искане за окончателно плащане за изпълнението на проект "Провеждане на индустриални научни изследвания за разработване на иновативна система за персонализиран подход при профилактика, диагностика и препоръки за лечение на дисбиоза". За да откаже плащането на сумата от 56 350, 01 лева (БФП – 43 921, 93 лева), органът е посочил, че съгласно изискванията на т. 14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата разходите за възнаграждения на персонал не могат да надвишават 70% от общо допустимите разходи по проекта. В тази връзка за недопустим за финансиране се счита размерът на разходите за възнаграждения, надвишаващ 70% от общо допустимите разходи по проекта, а именно посочената сума, предвид чл. 7 от ПМС № 189 от 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. Отказът е на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.)

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, вр. с чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), тъй като в акта липсват фактически основания за издаването му. Според съда органът е посочил само правните основания, които не е обвъзрал с конкретни фактически установявания. С тези мотиви е приел актът за незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия.

Правилно съдът е посочил, че за да бъде административният акт законосъобразен, той следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, но дотолкова, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. В случая издателят на акта е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които е подвел под съответното правно основание. В акта е посочено както вмененото на бенефициера задължение, което е нарушено, така и неговият размер. Актът в оспорената част представлява отказ за верификация по чл. 64, ал. 3 ЗУСЕСИФ, а основанието за отказа е квалифицирано чрез чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 14. 2 от Условията за кандидатстване. От фактическа страна е посочил надвишаване на размера на разходите за възнаграждения съгласно текста от Условията за кандидатстване. Последният съдържа изискванията към персонала, съдържанието на възнагражденията и начина на изчисляване на разходите за възнаграждения. Искането е за окончателно плащане, поради което бенефициерът има знание за извършените от него плащания за персонала по проекта, запознат е и с Условията за кандидатстване. Въпрос на изчисление е действителният размер на разходите за персонал, съотнесени към общите допустими разходи по проекта. Волята на органа е ясна. Съдът е следвало да провери фактическото установяване на органа, като обсъди и съобрази представените доказателства по административната преписка и при нужда използва специални знания. В хода на производството съдът е допуснал съдебнно-икономическа експертиза, но с несъответно поставени въпроси, не е съобразил и това, че финансовата корекция не е основание за отказ от верификация и никъде органът не твърди съобразяване с този юридически факт към момента на издаване на акта. Чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ изброява изчерпателно и при условията на кумулативност основанията за допустимост на разходите. Ако един разход не отговаря на което и да е основание по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, той е недопустим и не се верифицира. В случая органът е определил размера на неверифицираните разходи в т. 1.1.2 на база финално отчетени разходи. Съобразно т. 14 от Условията за кандидатстване допустимостта на разходите се преценява в хода на изпълнението на проекта в рамките на процедурата по верификация. Ето защо, анализирайки допустимостта на разходите, РУО извършва проверка за допустимата категория разходи съобразно Условията за кандидатстване.

Първоинстанционинят съд правилно е определил основния спорен въпрос, а именно извършил ли е административният орган коректно изчисление, което да обоснове органа да приеме извода за надвишени разходи за персонал над допустимия размер по Условията за кандидатстване. Изводът за нарушаване на пропорцията разходи е направен във връзка с финален финансов отчет, представен от бенефициера. Преписката обаче съдържа документи за персонал и направени разходи за персонала, уведомление за размер на верифицирани разходи, поради което размерът на оспорената сума по акта подлежи на доказване в съдебното производство, като тежестта е на органа.

Като е отменил оспорения акт поради нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото да му бъде върнато за ново произнасяне по съществото на спора на основание чл. 222, ал. 2 АПК. По разноските за водене на делото следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3394 от 19.05.2022 г. по адм. д. № 7447/ 2021 г. на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА