Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: Д. С. Я. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 6713/2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба на Е. К. от [населено място ], община [населено място ], област Плевен, чрез пълномощника адв. Ц., против Решение № 281 от 20.06.2022 г., постановено по адм. д. № 469/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Е. К., чрез пълномощника му адв. Ц., против Заповед-ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020/31.05.2022 г. на директора на Д. С. подпомагане - [населено място ], с която, на основание чл. 30, ал. 2, във връзка с чл. 29, т. 8 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, е прекратено настаняването на малолетното дете Д. Т. в семейството на Е. К..
В касационната жалба е наведено твърдение за недопустимост на решението и са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение.
Ответникът - директор на Д. С. подпомагане - [населено място ], в писмен отговор по делото оспорва жалбата като неоснователна и иска оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК, приема, че Заповед-ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020/31.05.2022 г. на директора на Д. С. подпомагане /ДСП/ - [населено място ], с която, на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т. 8 от ЗЗДет., е прекратено настаняването на малолетното дете Д. Т. в семейството на Е. К., е законосъобразна. Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички регламентирани от закона реквизити. Оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е фактически и правно обоснована. Съдът намира, че е налице посоченото в заповедта правно основание по чл. 29, т. 8 от ЗЗДет., като в случая приложение следва да намери и т. 9 от същия член. Според решаващия съд при установените данни се доказва по категоричен начин, че промяната на мярката за закрила в такава по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. е в съответствие с принципите, установени в чл. 3 от ЗЗДет., а именно осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки. Изложени са съображения, че по този начин се постига и целта на закона - защита и гарантиране на основните права на детето във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, чрез осигуряване на всички на подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е твърдението за недопустимост на оспореното съдебно решение. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № ЗД ДСПСП11-20/03.06.2011 г. на директора на Д. С. подпомагане - [населено място ], В. Л.-К. е утвърдена за професионален приемен родител, като нейният съпруг Е. К. не е утвърждаван за приемен родител. С. З. № ЗД-04-293/07.09.2011 г. на директора на Д. С. подпомагане [населено място], потвърдена с Решение №359/30.11.2011 г. на Районен съд - [населено място ], детето Д. Т. е настанено в професионалното приемно семейство на В. Д. - К. за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването. На 26.03.2022 г. приемният родител В. Д. - К. е починала. Д. Т. е заявила желание да продължи да живее в дома на покойната, при съпруга й Е. К., който е изразил своето съгласие детето да бъде настанено в семейството му, като негов близък в декларация за даване на съгласие по чл. 24. ал. 3 от ППЗЗДет. С. З. № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-010 от 28.03.2022 г. на директора на Д. С. подпомагане - [населено място ], на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т.7 от ЗЗДет., е прекратено настаняването на Д. Г. в професионалното приемно семейство на В. Л. К., считано от 26.03.2022 г. С. З. № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011 от 28.03.2022 г. на директора на Д. С. подпомагане - [населено място ], считано от 26.03.2022 г., при наличие на обстоятелствата по чл. 25, ал.1, т. 3 от ЗЗДет., на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. е настанено временно детето Д. Т. в семейството на близкия Е. К. В Районен съд - [населено място ] е внесена искова молба за настаняване по съдебен ред на детето в семейството на Е. К. Въз основа на исковата молба е постановено Решение №172/08.06.2022 г. по гр. дело №20224440100414/2022 г. на Районен съд - [населено място ], с което е прекратено настаняването на Д. Т. в семейството на В. Л.-К. и детето е настанено за отглеждане и възпитание в семейството на Е. К. до навършване на пълнолетие, а ако учи-до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.
На 31.05.2022 г. в [заличен текст].
Видно от съдържащата се в становище с изх. № ПР/Д-ЕН-ЧБ/36-003/10.06.2022 г. от директора на ДСП [населено място ] информация на 31.05.2022 г. в отдел Закрила на детето [населено място ] е проведена екипна среща във връзка с постъпилите сигнали, [заличен текст]. Изготвен е и Протокол от проведена на 31.05.2022 г. среща на мултидисциплинарния екип.
С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020 от 31.05.2022 г. на директора на ДСП - [населено място ] е прекратено извършеното със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011 от 28.03.2022 г. на директора на ДСП -[населено място ] настаняване на малолетната Д. Т. в семейството на Е. К. С. З. № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021 от 31.05.2022 г. на директора на ДСП - [населено място ] детето е настанено в Кризисен център - [заличен текст] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
С писмо изх. № CЛ/D-EN-CH/25-077/01.06.2022 г. Агенцията за социално подпомагане е уведомила Районна прокуратура - Плевен за основанията за извеждане на детето от семейството на К. и спешното му настаняване в Кризисен център гр. [населено място]. Изготвени са Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие и Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете. Предвид промяната на мярката за закрила от настаняване в семейство на роднини или близки в предоставяне на социални и интегрирани здравно - социални услуги за резидентна грижа, е изготвен нов План за действие, както и Социален доклад. В Социалния доклад е направен извод, че към момента на изготвяне на същия не е необходима промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването в Кризисен център [населено място], което е извършено по спешност със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021 от 31.05.2022 г. на директора на ДСП - [населено място ].
Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалния закон и с неговата цел. Обоснован е изводът, че са спазени материалноправните изисквания при издаване на процесната заповед и административният орган е действал при съобразяване на най-добрия интерес на детето и в съответствие с принципите за закрила на детето по чл. 3 от ЗЗДет.
О. З. № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020 от 31.05.2022 г. на директора на дирекция Социално подпомагане - гр. [населено място ] е издадена на основание чл. 30, ал. 2 вр. с чл. 29, т. 8 от ЗЗДет. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЗДет. настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция Социално подпомагане, на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11, а според ал. 2 на същия член, прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция Социално подпомагане до произнасянето на съда, като в този случай дирекция Социално подпомагане може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. В процесния случай е налице материалноправната предпоставка по чл. 29, т. 8 от ЗЗДет. промяна на мярката за закрила. Видно от приложените по делото доказателства със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021 от 31.05.2022 г., която не е била предмет на контрол за законосъобразност в производството пред административния съд и за оспорването на която липсват данни, е разпоредено временно настаняване на детето в Кризисен център [ населено място]. С тази заповед е изменена мярката за закрила на детето от настаняване в семейство на роднини или близки по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. в предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа по чл. 4, ал. 1, т. 5 от същия закон. С оглед изложените в доклада за оценка на постъпил сигнал обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че в оспорената заповед освен посочено правно основание за издаването ѝ чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т. 8 от ЗЗДет. следва да бъде съобразно като съответстващо на фактическата обстановка и правното основание по чл. 29, т. 9 от ЗЗДет. - промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Фактическите основания за издаването на процесната заповед са изложени в Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-ЕН-ЧБ/52/31.05.2022 г., изготвен от социален работник в отдел Закрила на детето, към който заповедта изрично препраща. В докладa се съдържа констатация за наличие на висок риск за детето. Видно от посочения доклад, приложените по делото 2 броя подадени сигнали и събраните по делото доказателства налице са данни, че малолетното дете Д. Т. е пиело алкохол и е пушило електронни цигари в присъствието на Е. К., при когото е било настанено. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Видно от доклада и от събраните по делото доказателства налице са [заличен текст]. От доказателствата по делото се установява, че е образувано досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 НК. Установените факти и обстоятелства обосновават направения от административния орган извод, че интересът на детето налага прекратяване на настаняването в семейството на Е. К., тъй като е налице промяна на обстоятелствата, свързани с детето, доколкото са налице данни за употреба на алкохол и цигари от страна на малолетната Д. в присъствието на К., [заличен текст]. Посочените обстоятелства са достатъчно основание за промяна на мярката за закрила и съответно за прекратяване на настаняването на Д. Т. в семейството на Е. К. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че прекратяването на настаняването в семейството на Е. К. е в интерес на детето. Освен това, необходимо е да се посочи, че при извършване преценката за наличие на фактическите предпоставки по чл. 29, т. 8 и т. 9 ЗЗДет., съставляващи основание за прекратяване на настаняването, административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Неоснователно е инвокираното в касационната жалба възражение за превратно възприемане от първоинстанционния съд на показанията на детето. Мотивите на съдебното решение в тази част възпроизвеждат обясненията на детето. При извършения разпит от психолог в присъствието на социален работник в специализирано помещение Синя стая детето е заявило, че не желае да се вижда с К., не иска да се върне в семейството на К. и че се чувства весело и бодро в Кризисен център [населено място].
Решаващият съд обосновано е приел, че издадената заповед съответства на най-добрия интерес на детето, съгласно легалната дефиниция и съдържанието на понятието по 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., и е съобразена с целта на закона.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция.
Поради това, отхвърляйки жалбата срещу обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 281 от 20.06.2022 г., постановено по адм. дело № 469/2022 г. по описа на Административен съд Плевен.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар:
Членове:
/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ