9 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50009

гр. София, 16.01.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2803 /2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Е. П. М. срещу решение № 386 от 28.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 11913/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20116774 от 16.05.2021 г. по гр. д.№ 24006/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. срещу П. М. М. иск с правно основание чл.76 ЗС за осъждане на ответника да върне на ищцата владението върху жилищен недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, отнето по насилствен и скрит начин чрез ЧСИ М. П. по изп. д. № 2266/2018 г. на 25.10.2018 г.

Касаторката поддържа неправилност на въззивното решение и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва извода на въззивния съд, че не е налице незаконосъобразност на предприетото от ЧСИ изпълнително действие - въвод във владение. Твърди, че тя е трето на изпълнението заварено в имота лице по смисъла на чл. 523 ГПК, като решението по делбата на имота, исковата молба за която е вписана, преди вписване на нейния нотариален акт за собственост, не се разпростира върху нея, защото е придобила на оригинерно основание - придобивна давност, а не от праводател и защото решението по делбата не е вписано в 6 месечния срок по чл.115, ал. 2 ЗС, поради което защитният ефект на вписаната искова...