4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50021

София, 16.01.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 996 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Г. П. П., с адрес в [населено място], и Н. Д. Д., с адрес в [населено място], двамата представлявани от адв. А. А.-Т., против решение № 455 от 9 ноември 2021 г., постановено по в. гр. д. № 364/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 500560 от 1 февруари 2021 г., постановено по гр. д. № 823/2018 г. по описа на Районен съд Разлог, с което „Недвижими имоти – Банско“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. Т., е осъдено да заплати на П. и Д. сумата от 7822,90 лева (левова равностойност на 4000 евро), представляваща двоен размер на даден задатък по подписана между страните депозитна разписка от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и вместо него искът на П. и Д. против дружеството с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сочената сума при условията на солидарност, е отхвърлен, и в тежест на касаторите са присъдени разноски.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че между страните по спора не е доказана първата необходима предпоставка за основателността на иска по чл. 93, ал. 2 ЗЗД – че...