Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Г. П. П., с адрес в [населено място], и Н. Д. Д., с адрес в [населено място], двамата представлявани от адв. А. А.-Т., против решение № 455 от 9 ноември 2021 г., постановено по в. гр. д. № 364/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 500560 от 1 февруари 2021 г., постановено по гр. д. № 823/2018 г. по описа на Районен съд Разлог, с което „Недвижими имоти – Банско“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. Т., е осъдено да заплати на П. и Д. сумата от 7822, 90 лева (левова равностойност на 4000 евро), представляваща двоен размер на даден задатък по подписана между страните депозитна разписка от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и вместо него искът на П. и Д. против дружеството с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сочената сума при условията на солидарност, е отхвърлен, и в тежест на касаторите са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50021 от 16 януари 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса може ли въззивният съд да се произнася по правилността на решението, като обсъжда съдържащи се в него пороци, които не са въведени с въззивната жалба и не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма.

При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в ТР № 1/2013 г., ОСГТК, т. 1, според което при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В останалите случаи важи забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт и въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания.

Касационната жалба е основателна.

Въззивният съд е съобразил, че съгласно депозитна разписка от 05.04.2018 г., на същата дата между касаторите и “Bansko real estates” LTD е постигната договореност, по силата на която П. и Д. депозирали на “Bansko real estates” LTD сума в размер на 2000 евро, представляваща задатък за резервация на конкретно определен недвижим имот; дружеството е поело задължението да посредничи на касаторите в целия процес на покупко-продажбата до изповядване на нотариалната сделка включително, както и да върне резервацията в двоен размер, ако по негова вина не се стигне до окончателно изповядване на сделката. Съдът е приел, че предвид необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД (валидно сключен между страните договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък, неизпълнение на задължението по договора от получилата задатък страна, отказ/разваляне на договора от другата страна, далата задатъка страна трябва да е изправна – изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира), не е доказана първата от тях, а именно сключен на 05.04.2018 г. между страните по делото договор за търговско посредничество с предмет посочените в депозитната разписка права и задължения на страните по сделката, тъй като правоотношението е възникнало между касаторите и “Bansko real estates” LTD – трето за спора лице, а не с ответника, поради което ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран по спора.

С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, касационният съд приема, че изводът на въззивната инстанция за липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника е неправилен и сторен в нарушение на процесуалния закон. Това е така, тъй като е липсвал спор между насрещните по спора страни относно материалноправната им легитимация като страни по възникналото между тях облигационно отношение. Ответното дружество в нито един момент не е оспорило чрез писмена молба или чрез процесуалния си представител в о. с.з. твърдението на ищците, че е било техен посредник за купуване на имот – напротив, неговите твърдения са, че коректно е изпълнило поетите към ищците задължения за посредничество. Като е приел, че ответникът не е материалноправно легитимиран по спора, въззивният съд се е произнесъл по непосочено във въззивната жалба оплакване. В допълнение следва да се подчертае, че в процесната депозитна разписка фигурира наименованието „Bansko real estates“ LTD и е посочен ЕИК, като при справка в публично достъпния Търговски регистър се установява, че това ЕИК е именно на ответника по делото „Недвижими имоти – Банско“ ООД, а „Bansko real estates“ LTD е наименованието на същото дружество, изписано на латиница.

Предвид извода за допуснато нарушение на процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, като се съобрази с обхвата на съдебния контрол, установен в чл. 269 ГПК и разяснен с ТР № 1/2013 г., ОСГТК, т. 1.

По исканията за разноски ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 455 от 9 ноември 2021 г., постановено по в. гр. д. № 364/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен съд Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: