О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 5725

гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Членове: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1028 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 10301/17.12.2024 г., подадена от „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД, чрез адвокат Д. С., срещу решение № 206 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 20245000500396/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 168 от 09.05.2024 г. по гр. д. № 545/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. Б. срещу „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на наводнение на 20.01.2023 г. на приземен етаж на адрес: [населено място], [улица], за сумата над 20 465.85 лв. до размера от 34 827.17 лв., както и в частта, с която са отхвърлени претенции за вреди от унищожаване на рафтове с дължина 5 м на стойност 600 лв., обувки до размера от 1000 лв., детски играчки до размера от 500 лв., гардероб над размера от 706.20 лв. до размера от 7062 лв., като вместо това въззивният съд е осъдил „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД да заплати на А. П. Б. сумата от 14 361.32 лв., представляваща допълнително обезщетение за имуществени вреди от наводнение на 20.01.2023 г. на приземен етаж на адрес: [населено място], [улица], над присъдения от първостепенния съд размер от 20 465.85 лв. до размера от 34 827.17 лв.; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от А. П. Б. срещу „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото наводнение за сумата от 20 465.85 лв.

Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, е съобразил, че от А. Б. са предявени срещу „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД („ВКТВ“ ЕООД) обективно съединени искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди, настъпили в резултат на осъществило се на 20.01.2023 г. наводнение на приземния етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с отходни води от запушена улична канализация на [улица], както следва: иск за сумата от 38 211 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от увреждане на стените и таваните на помещенията на приземния етаж, както и увреждане и унищожаване на находящите се на този етаж движими вещи; иск за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – психически и морални страдания и физически неудобства от наводняването с фекални води на жилището, на което е ползвател; акцесорни претенции за присъждане на законната лихва върху всяка главница, за периода от 20.01.2023 г. до датата на погасяване на задълженията; при условията на евентуалност същите обезщетения, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, се претендират и на основание чл. 50 ЗЗД. В срока по чл. 131 ГПК ответникът по исковата молба е релевирал правоизключващо възражение за липса на основание за ангажиране на деликтната му отговорност на главното предявено основание по чл. 49 ЗЗД, поради липса на действия или бездействия на дружеството, негови служители или подизпълнители, които да са в причинна връзка с настъпването на наводнението - наводнението не се дължи на недостатъци на канализационната мрежа или неосъществена поддръжка, а е настъпило като резултат от други причини, за които ответникът не отговаря - паднали проливни валежи, неправилно включване в сградното канализационно отклонение както на битовите, така и на атмосферните води, и липсата на изградена в имота ревизионна събирателна шахта. По отношение на предявеното евентуално основание по чл. 50 ЗЗД се сочи липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника да отговаря по този иск, тъй като собственик на всички ВиК системи и съоръжения е община Велинград. При условията на евентуалност се поддържа възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за принос на ищеца за настъпване на увреждането, поради неуведомяване на ответното дружество за наличие на недостатъци и проблеми с канализацията на [улица], несвоевременно уведомяване за възникналото наводнение, включване на атмосферните води в сградното канализационно отклонение и неизграждане на ревизионна шахта в имота.

Апелативен съд – Пловдив е намерил следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че на 20.01.2023 г., в [населено място], в резултат от запушване на уличната канализация на [улица]са се върнали отходни води по сградното канализационно отклонение в имота на [улица], при което е настъпило наводняване на целия приземен етаж на жилищната сграда на същия адрес. Тези обстоятелства са и установени от изходящ от ответника свидетелстващ писмен документ – служебна бележка изх. № 57/30.01.2023 г. Не се спори, че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение, в качеството си на ползвател на същата сграда по силата на учреденото му вещно право на пожизнено ползване, съгласно представен по делото нотариален акт. Не се спори, че ответникът е дружество, чийто основен предмет на търговска дейност е поддържането и експлоатацията на мрежи, системи и съоръжения на водоснабдяването, пречистването, канализацията, проектиране, инвестиране и строителство на обекти на инфраструктурата, и осъществява дейността си на територията на [населено място].

Във връзка със спорните между страните обстоятелства, от правна страна въззивният съдебен състав е намерил следното:

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно чл. 2 ЗРВКУ всички предприятия, осъществяващи ВиК услуги, са ВиК оператори и осъществяват дейността си в съответствие със ЗРВКУ. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗРВКУ, ВиК операторите следва да осигуряват надеждност и сигурност на ВиК услугите и да предотвратяват изтичането на отпадъчни води от канализационната мрежа. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 10 ЗРВКУ, допускането на наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията, е основен показател за измерване и оценка на качеството на ВиК услугите от КЕВР. Следователно, недопускането на изтичане на отпадъчни води от канализационната мрежа е вменено от ЗРВКУ като едно от основните задължения на ВиК операторите, и показател за оценка на качеството на предоставяната канализационна услуга на потребителите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /(Наредба № 4), лицата, на които е учредено вещно право на ползване на водоснабдявани имоти, и/или на имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, имат качеството на „потребители на услугите ВиК“. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 4, отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор – собственост на потребителите. Съгласно чл. 7, ал. 3, канализационните отклонения са част от общата канализационна система, и се изграждат и поддържат от операторите. Съгласно чл. 7, ал. 4, потребителите осигуряват условия за присъединяване, като предоставят на оператора достъп до изградената от тях ревизионна шахта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУТ и чл. 26 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, присъединяването на нови потребители към канализационните системи се извършва по реда и при условията на чл. 12 - 16, чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № 4, при изпълнение на последователни стъпки: 1. Осъществяване на проучване от оператора и изготвяне на становище с изходни данни и условия за присъединяване, необходими за проектирането на канализационно отклонение, както и на инсталациите и мрежите, разположени в имота на потребителя, които се предоставят на заявителя на основание чл.140а ЗУТ и по реда на чл. 13 от наредбата – т. е. въз основа на подадено от потребителя писмено заявление за получаване на изходни данни и условия за присъединяване. В заявлението за присъединяване се включва информация за прогнозните оразмерителни отпадъчни водни количества, които ще се отвеждат от имота чрез канализационното отклонение, и техния вид (битови, производствени, дъждовни). Становището следва да съдържа указания за начина и мястото на присъединяване към канализационния провод, както и изискванията на оператора, гарантиращи експлоатационната сигурност на присъединяването и качеството на канализационната услуга, както и други специфични данни и изисквания на оператора, необходими за проектиране на канализационното отклонение и на сградната инсталация и/или на разположените канализационни мрежи в имота; 2. Издаване на виза за проектиране – с нея се предоставя на потребителя и издаденото становище с изходни данни и условия за присъединяване на ВиК оператора; 3. Преди внасянето за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, проектът за сградата в частта ВиК се предоставя на оператора, който сравнява изготвения инвестиционен проект с издаденото становище, и при несъответствие с предоставените изходни данни или условия, връща инвестиционния проект за преработка (чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 4); 4. След одобряване на инвестиционния проект, възложителят сключва договор за присъединяване на имота към канализационната мрежа с ВиК оператора (чл. 14в), в който се определят приложимите данни от изходните данни и условия за присъединяване по чл. 13, ал. 6 от Наредбата, както и изискванията за разположение (местоположение) и вида на ревизионната шахта и ограниченията за количеството и качеството на отпадъчните води (чл. 24, ал. 5 от Наредбата). Присъединяването на потребителите се осъществява със сключването на този договор (чл. 84, ал. 2 ЗУТ); 5. Изграждане на канализационното отклонение съгласно одобрения инвестиционен проект, съответстващ на предоставените изходни данни и условия за присъединяване – в процеса на строителството се осъществява строителен надзор за изграждането на канализационните системи в съответствие с одобрените проекти; 6. Въвеждане на строежа в експлоатация по реда на чл. 117, ал. 3 ЗУТ се осъществява след изготвянето на окончателен доклад, съставен и подпечатан от лицето, упражняващо строителен надзор, и подписан от всички квалифицирани специалисти, определени за надзор на строежа по съответните части, в това число и относно свързването на вътрешните инсталации и уредби на строежа с мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура (§ 3 от ДР на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти). Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата, ВиК операторите са длъжни да поддържат канализационната система в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа.

При така визираната правна рамка, съдът е посочил, че в конкретния случай за установяване на причината за наводнението е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице А. П.. След извършен оглед на процесния имот, вещото лице е установило, че към момента на изготвяне на експертизата в имота не е изпълнена ревизионна шахта за отпадни води. Има изграден линеен дъждоприемник, който е заустен в битовата канализация, като времето на изграждането му не може да се определи. Установява се, че [улица]е с голяма денивелация и е на две нива, като между двете нива има зелена ивица със засадени дървета. Уличната канализация е изградена в тази зелена ивица. Първоначалното заустване на сградната канализация е било извършено в уличната канализация, разположена в зелената ивица на улицата. В момента на изготвяне на заключението канализацията на имота е заустена в новоизградена ревизионна шахта на [улица], находяща се пред имота на № *, и от тази ревизионна шахта започва нова канализация към ревизионната шахта на [улица], която е с голям наклон и скоростта на оттичане на водата е голяма. Има новоизградени 2 бр. дъждоприемни шахти на [улица]пред имота на ищеца. Вътре в имота на [улица], в приземния етаж е извършен цялостен ремонт и не може да се установи какви са били щетите от наводнението. При изготвяне на заключението на вещото лице са представени одобрени проекти за изграждане на жилищната сграда и предварителен договор с „ВКТВ“ ЕООД за условията и реда на присъединяването на новата сграда към ВиК мрежите на оператора. Сградата е изградена съгласно одобрените проекти. В част „ВиК“ на одобрените строителни проекти на сградата има отразена ревизионна шахта в имота, като липсва конкретизация как и в какъв вид да бъде изградена – липсват размери и котировка, и дали ще е проходна или отворена. В становището на „ВКТВ“ ЕООД за условията на присъединяване към ВиК мрежите не е коментирано изграждането на ревизионна шахта – нито в имота, нито в точката на присъединяване. По реда на чл. 207 ГПК, по молба на ищеца, е било образувано ч. гр. д. № 132/2023 г. на Районен съд – Велинград, приобщено към първоинстанционното дело, по което е проведено производство за обезпечаване на доказателства за механизма на възникване на наводнението на 20.01.2023 г. и претърпените от ищеца имуществени вреди от унищожаване и повреждане на находящите се в приземния етаж на сградата движими вещи, съставляващи обзавеждане и оборудване на приземния етаж, както и за причинените увреждания на пода, стените и таваните на приземния етаж на сградата. В хода на производството е била назначена съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза, изготвени от вещото лице М. Б.. От същата се установява, че при извършения от вещото лице оглед на имота на 09.05.2023 г. експертизата е констатирала, че причината за възникналото наводнение на 20.01.2023 г. е била запушване на уличната канализация на [улица], вследствие на което е било нарушено нормалното гравитачно протичане на водата в тръбите и се е получило вътрешно налягане (напор) и обратен поток през сградното отклонение на процесния имот, и връщане на канални води в имота на [улица], който се намира в най-ниската точка на [улица]. Констатирано е, че част от застрояването на процесния имот е на по-малко от 5 м отстояние от дворищната регулационна линия, а другата част от сградата е на самата регулационна линия, поради което няма дворна канализационна шахта. Към момента на наводнението не е имало и улична ревизионна шахта. Уличната канализация преди наводнението е минавала непосредствено до коритото на реката и не е имало ревизионни шахти, които да служат за ревизия на канализационната мрежа и в случай на запушване – за отпушване на канали и почистване, както и за промиване на каналите. В тази канализация са се оттичали битово-фекалните води от всички имоти по улицата. В деня на наводнението е имало и дъждовалеж. Експертизата разяснява, че по принцип уличните канали са изложени на ежедневни замърсявания от малки предмети, пръст, камъчета, като в тях могат да попаднат и по-големи предмети от всякакъв вид, които лесно стават причина за запушване на канализацията. Тогава, при наличие на дъжд, водата не може да се оттича и започва да се връща през сградното канализационно отклонение. В конкретния случай, нивото на приземния етаж от сградата на [улица] под кота на подприщване, поради което при липса на ревизионна шахта той е започнал да се пълни с обратни води през подовите сифони в помещенията. Експертизата установява, че причината за наводнението е авария (запушване) на градската канализация, поради липса на редовна профилактика, както и поради липса на изградени ревизионни шахти на [улица]. Констатирано е, че след наводнението е изграден нов канализационен участък и прилежащите му ревизионни шахти по улицата пред процесния имот. Експертизата сочи, че в действащите към момента на изготвяне на заключението и публично обявени Общи условия на „ВКТВ“ ЕООД – Велинград, в чл. 12 е предвидено, че съгласно ал. 1 „Отпадъчните води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи, чрез канализационно отклонение“. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба „Канализационно отклонение е частта от уличния канал или колектор до първата ревизионна шахта, и се изгражда и поддържа от ВиК оператора“. Апелативен съд – Пловдив е визирал, че кредитира заключението на СТЕ, изготвено от в. л. Б. в производството по реда на чл. 207 ГПК, в частта му относно анализа и оценката на причините за наводнението, както и заключението на СТЕ, изготвено от в. л. П., като ги намира за компетентни, обосновани, логични, непротиворечиви помежду си и изцяло кореспондиращи на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Същевременно съдът е посочил, че от представеното с исковата молба удостоверение № 76/14.12.2022 г. за въвеждане в експлоатация на строеж се установява, че еднофамилната жилищна сграда с два гаража, находяща се в [населено място], на [улица], е въведена в експлоатация на 14.12.2022 г., като строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти и е водоснабден съгласно сключен договор № 7011/04.05.2017 г. с „ВКТВ“ ЕООД – Велинград за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води.

При така установеното, въззивният съд е заключил, че ответното дружество има законово уредено задължение да осигурява надеждност и сигурност на предоставяните от него ВиК услуги и да предотвратява изтичането на отпадъчни води от канализационната мрежа, като не допуска наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията. За изпълнение на тези задължения, същото е задължено да поддържа канализационната система в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа. В тази връзка, „ВКТВ“ ЕООД е оправомощено и задължено по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи да осъществява предварителен и текущ контрол върху изграждането на сградните канализационни системи в новоизгражданите обекти на потребителите, като е задължено да извършва проучване, да направи преценка и да даде предварителни указания на възложителите в процеса на инвестиционното проектиране на сгради, за изискванията към проектирането на канализационните системи на новоизгражданите сгради и начина на свързването им с канализационните проводи. В процеса на одобряването на строителните книжа ответникът извършва текущ контрол за съответствие на изготвения инвестиционен проект с дадените предварителни предписания, преди проектът да бъде одобрен. Впоследствие, след одобряването на инвестиционния проект, сключва с възложителя на строителството договор за присъединяване на новостроящата се сграда към канализационната система, в който се определят и изискванията за разположение (местоположение) и вида на ревизионната шахта, както и ограниченията за количеството и качеството на отпадъчните води. Впоследствие, след изграждането на канализационната система в имота на потребителя, осъществява свързването с общия канализационен провод, след осъществяване на проверка за съответствие на изградената вътрешна канализационна система с дадените предписания, и изпълнението на условията за присъединяване, съгласно сключения с възложителя договор за присъединяване. Фактът, че към момента на наводнението сградата е била въведена в експлоатация по надлежния ред и към момента на наводнението е била водоснабдена, обуславя извод, че всички тези проверки са били извършени от ВиК оператора. От приетата по делото СТЕ, изготвена от в. л. П., се установява, че сградата е построена съобразно одобрени проекти, а в становището на „ВКТВ“ ЕООД за условията на присъединяване към ВиК мрежите не е коментирано изграждането на ревизионна шахта – нито в имота, нито в точката на присъединяване. В част „ВиК“ на одобрените строителни проекти на сградата има отразена ревизионна шахта в имота, като липсва конкретизация как и в какъв вид да бъде изградена – липсват размери и котировка, и дали ще е проходна или отворена. Тези строителни книжа са били съгласувани от ответника, преди одобряването им, но той не е отказал съгласуването им, и не е дал предписания за доработването им с отразяване на необходимите характеристики на ревизионната шахта. Въпреки неизграждането на ревизионна шахта, имотът е бил включен в канализационната мрежа чрез свързване на сградното канализационно отклонение с канализационния провод, както и с изградената сградна канализация. При липса на дадени предписания в процеса на инвестиционното проектиране, съгласуване без предписания на инвестиционните проекти преди одобряването им, и осъществено фактическо присъединяване на така изградената сградна канализация към канализационната мрежа, неизграждането на ревизионна шахта от възложителя на строежа не може да освободи от отговорност ответника. Това е така, тъй като именно на него, в качеството на „ВиК оператор“, е вменено задължение да поддържа канализационната система в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа, да прави предварително проучване и да дава на инвеститорите указания за необходимите параметри и условия, на които следва да отговарят инвестиционните проекти в частта „ВиК“, да следи за изпълнението на предписанията, да осигурява надеждност и сигурност на ВиК услугите и да предотвратява изтичането на отпадъчни води от канализационната мрежа, като не допуска наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията. Като не е изпълнил тези свои вменени от закона задължения, ответникът по исковата молба е осъществил противоправно бездействие, поради което е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за обезщетяване на причинените вреди. В тази връзка Апелативен съд – Пловдив е намерил за неоснователни направените от „ВКТВ“ ЕООД възражения за принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, чрез неизграждането на ревизионна шахта, чрез включване на атмосферните води от имота в сградното канализационно отклонение. Визирал е, че съгласно нормативната уредба задължение именно на ответника е да извърши проучване, като изиска от възложителя всички необходими данни във връзка с проектираната нова сграда, да извърши компетентна преценка на какви изисквания следва да отговаря сградната канализация, като съобрази какви видове и количества отпадни води (в това число битови и атмосферни) ще се отвеждат от имота, да даде на възложителя указания за изискванията и условията, при които ще се осъществява канализационната услуга, и след това да извърши проверка дали са спазени дадените изходни данни и условия за присъединяване, които са и задължителна част от договора за присъединяване. След като такива изисквания и условия не се твърди и не се установява да са били поставени от ответника и да са били включени в договора за присъединяване на процесната сграда, сключен между възложителя на строителството и ответника, неизпълнението на тези изисквания не може да бъде вменено в отговорност нито на ищеца, като потребител на канализационната услуга, нито на инвеститора на строителстовото на процесната сграда. Във връзка с релевираното възражение за неуведомяване на ответника за предходни наводнения в имота, и несвоевременно уведомяване за конкретното наводнение, въззивният съд е съобразил събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Р. и В. И.. Посочил е, че от показанията на първата свидетелка се установява, че в имота и преди процесното наводнение се е случвало канализацията да връща отпадни води през подовия сифон, но при тези случаи нивото на водата е било с дълбочина „един пръст“. В тези случаи обитателите на имота (ищецът и свидетелката) не са бездействали, а са се обаждали по телефона на ВиК, обявен в сайта на дружеството. При предишния случай на връщане на канални води по сградното канализационно отклонение свидетелката се обадила веднага на своя позната, която била служителка на ответника, и веднага оттам изпратили служебна кола и екип, който и тогава действал по същия начин и отпушил шахтата. В конкретния случай свидетелката и ищецът отново най-напред се опитали да се обадят на ВиК – на обявения в сайта на дружеството телефон, но в този момент никой не приел обаждането, поради което веднага се обадили на телефон 112. Когато уведомили служителката на тел. 112, че не са успели да се свържат с ВиК, тя казала, че ще изпратят пожарната. От показанията на св. И. (технически ръководител при ответника) се установява, че тя работи от пет години на тази длъжност във ВиК. Тъй като всички сигнали минавали през нея, тя е сигурна, че преди това наводнение за тази къща в дружеството не бил получаван писмен сигнал от ползвателите, с който да уведомят дружеството какво се случва в имота. Свидетелката счита, че ако ползвателите са били уведомили дружеството по-рано, то веднага щяло да предприеме мерки и инцидентът нямало да се случи, тъй като дружеството се стреми да реагира бързо. Винаги, когато има проблеми, дружеството съдейства на абонатите с каквото може. Дружеството правело проверки по сигнал, жалба, заявление – тогава се отива на място, оглежда се, прави се предписание и ако има нещо, което абонатите не могат да направят, прави го дружеството, съвместно с Общината. В деня на инцидента И. узнала за проблем на кръстовището на [улица]и [улица]от управителя, който дошъл при нея в канцеларията й. Дружеството било уведомено за аварията от пожарната, както и от кмета на града. Когато отишли на място, заварили пожарникарите да източват вода от имота, която според свидетелката била чиста, дъждовна вода, а не фекална. Когато служителите на ВиК отишли на място, отводнили шахтата на [улица]. Установили, че шахтата не е запушена, тъй като имало движение на водата – в противен случай шахтата щяла да е пълна и от нея да прелива вода по улицата, което в този случай не се случвало. Въззивният съд е посочил, че преценява показанията и на двете свидетелки при условията на чл. 172 ГПК. По отношение на св. Р. отчита съпружеските й отношения с ищеца, обуславящи интерес от приключване на делото в негова полза. Въпреки това, съдът е намерил, че тази свидетелка има и най-подробни лични впечатления както от конкретния инцидент – неговото възникване и развитие, така и от предшестващите го събития. Показанията й са подробни, логични и напълно кореспондират на показанията на свидетеля К., който е присъствал лично на инцидента във връзка със служебните си задължения като пожарникар. Показанията на Р. кореспондират на изготвената по делото СТЕ, на изготвената СТЕ в производството по чл. 207 ГПК, както и на представената по делото, изходяща от ответника, служебна бележка изх. № 57/30.01.2023 г. и на удостоверение рег. № 729400-12/23.01.2023 г. на МВР – РД „ПБЗН“ - Пазарджик. Ето защо, съдът е кредитирал показанията на св. Р.. По отношение на показанията на св. И. е отчел, че тя е в служебно правоотношение с ответника, като изпълнява длъжност „Технически ръководител“, която я определя като едно от отговорните лица в случай на авария с канализационната система, като в подкрепа на този извод е и твърденият от свидетелката факт, че всички жалби, сигнали и заявления от потребителите се докладват на нея. Ето защо, Апелативен съд – Пловдив е счел, че тази свидетелка има интерес от изход на делото в полза на ответника по исковата молба, поради служебното си правоотношение с него, но също така тя има личен интерес да защити себе си от евентуална отговорност пред работодателя във връзка с настъпилия инцидент. Съдът е констатирал, че показанията на св. И. в частта им, че канализацията не била запушена, противоречат на писменото изявление на самия ответник, инкорпорирано в служебна бележка изх. № 57/30.01.2023 г., както и на показанията на свидетеля К., имащ преки впечатления за начина, по който е станало наводняването в имота, и разполагащ с необходимите специални знания и опит, за да се ориентира в ситуацията в момента на наводнението.

Показанията на св. И. не опровергават показанията на св. Р. относно обстоятелството, че ответното дружество е било уведомявано за предходните наводнения в имота, доколкото св. И. конкретизира, че до инцидента в дружеството не са били получавани писмени сигнали, но не твърди да не са били получавани сигнали по телефона във връзка с предишни инциденти. От друга страна, св. Р. твърди, че именно по телефона, обявен в публичния сайт на дружеството, е уведомявала дружеството за предходни случаи на връщане на отпадни води по сградното канализационно отклонение в приземния етаж на сградата – при предходен подобен инцидент дружеството е реагирало, изпратило е веднага екип със служебен автомобил и служителите на дружеството са действали по идентичен начин. Показанията са логични, тъй като именно по телефона се очаква дружеството да бъде уведомявано за възникнала авария, изискваща незабавна намеса на авариен екип. Ето защо, въззивният състав е кредитирал показанията на св. Р. в частта, в която същата твърди да е подавала и преди сигнали до ответното дружество по телефона, при които дружеството е реагирало незабавно с изпращане на екип на място. Същевременно не е кредитирал показанията на св. И., че до настъпването на инцидента дружеството не е било уведомявано за наличие на проблеми с канализацията в частта й, обслужваща имота на [улица].

Относно претърпените от ищеца вреди в резултат от наводнението, съдът е взел предвид заключението от СТЕ в производството по чл. 207 ГПК, това от назначената в исковото производство експертиза, както и показанията на свидетелите Б. А. и Й. Р.. Въз основа на назначените СТЕ е намерил за доказани претенциите на А. Б., свързани с увреждането на стените и подовете на приземния етаж от сградата, до размера от общо 11 152.40 лв. Заключил е и че в пряка причинна връзка с наводнението ищецът е претърпял също вреди от увреждане на движими вещи, както следва: 1. Вреди от унищожаването на електрически уреди, находящи се в приземния етаж, на обща стойност 2608.40 лв., в това число хладилник с фризер марка „Л.“, инокс, на стойност 1039.20 лв., фризер „В.“ на стойност 527.20 лв., фурна за вграждане „С.“ на стойност 482 лв., съдомиялна машина „С.“ на стойност 560 лв.; 2. Вреди от унищожени вещи, съставляващи обзавеждане на приземния етаж, на обща стойност 11 764.29 лв. без ДДС, в това число: вградени кухненски шкафове – долен ред шкафове напълно увредени - изработване на нови 3 бр. шкафове без чекмеджета - общо 664.23 лв., и 1 бр. шкаф с 3 чекмеджета –265 лв., на обща стойност 929.23 лв., и стойност за монтажа им 181.88 лв., или общо 1111.11 лв.; вградени кухненски шкафове горен ред – смяна само на врати, с оглед уеднаквяване на горния и долния ред кухненски шкафове – изработване на нови врати и монтаж – общо 591.18 лв.; вграден шкаф-гардероб, състоящ се от десет еднотипни модула с дължина на всеки от тях от 1 м, височина 2.20 м и дълбочина 0.60 м, с плъзгащи врати – на единична стойност от 706.20 лв. за всеки от тях, общо за целия гардероб – 7062 лв.; кухненски шкаф с пет врати и едно чекмедже – 1000 лв.; ъглов миндер – изработване и сглобяване – общо 1000 лв.; дървени табуретки 2 бр., изработени по индивидуален проект – общо ремонт на стойност 400 лв.; рафт за обувки, Г-образен, общо 5 м дължина – 600 лв. Съдът е визирал, че тъй като вещите са били вградени или направени по поръчка, а след унищожаването им са били заменени с нови вещи от същия вид, които са били сглобявани и монтирани на място, намира за уместни приложените от вещото лице увеличения на стойността им с 20 % за трудоемкост, с начисляване на печалба от 10 % и прибавянето на 5 % от стойността им за непредвидени разходи, както и начисляването на ДДС върху така изчислената стойност, с което стойността на претърпяната от ищеца вреда от унищожаването на посочените вещи, съставляващи обзавеждане, се установява в размер на общо 19 566.37 лв. с начислен ДДС; 3. Вреди от унищожаването на лични вещи: 1000 лв. за всички обувки и 500 лв. за всички играчки, унищожени от наводнението. За да уважи тези претенции, въззивният съд се е позовал на показанията на свидетелите К. и А. за наличието на такива повредени движими вещи, като същевременно е намерил ориентировъчната оценка на вещото лице (1600 лв. за всички обувки и 1000 лв. за всички играчки) за необосновано завишена и е намалил същата. Така, общият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е определен на 34 827.17 лв.

Поради уважаване на предявения иск на предявеното предпочитано от ищеца основание – чл. 49 ЗЗД, Апелативен съд – Пловдив не е разгледал евентуалната претенция по чл. 50 ЗЗД.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага, че исковата претенция е останала недоказана; съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства; правните изводи на съда не кореспондират с доказателствения материал; не е взето направеното възражение за съпричиняване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства; 2. Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от сграните доводи и възражения.

Ответникът по касационната жалба е депозирал отговор, съгласно който не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Атакуваното пред ВКС решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Относно свързаните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба.

Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

В случая Апелативен съд – Пловдив е действал съобразно задълженията, визирани по-горе. Същият е отговорил на доводите и възраженията на страните, обсъдил е всички релевантни за спора доказателства, като се е аргументирал кои кредитира, кои не и защо, и въз основа на тях и на правната уредба е направил обосновани изводи. Изрично се е мотивирал защо счита за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на А. Б.. Несъгласието на дружеството-жалбоподател с правните съждения на въззивния съдебен състав не може, само по себе си, да обуслови допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата има право на направените пред ВКС разноски в размер на 2580 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 20245000500396/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД да заплати на А. П. Б. разноски пред ВКС в размер на 2580 лв. (две хиляди петстотин и осемдесет лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: