Върховният административен съд на Р. Б. - - Пето отделение, , в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ Н. Й. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 6737 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Христова, против решение № 162/28.04.2022 г. по адм. дело № 22/2022 год. на Административен съд (АС) - Враца, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, за кампания 2019 г. с изх. № 02-060-2600/6872 от 09.12.2021 г., с което на „А. А. 98“ ООД е оторизирана сума в размер на 0 лева, преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на мотивите на съдебното решение и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че оспореното уведомително писмо е немотивирано и същото не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Сочи, че фактически и правни основания за издаване на акта, се съдържат в табличен вид в оспорения административен акт, включително и в разясненията по колони към самите таблици. Счита, позовавайки се на ТР № 16/31.03.1975 г., че уведомителното писмо е мотивирано и със становището, представено с придружителното писмо до съда, както и с доказателствата представени в съдебно заседание от контролиращото лице, от които е видно констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008, поради което е направено 100% намаление на установената сума. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът – „А. А. 98“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Н., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил относимите към спора материални правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. От фактическа страна съдът е установил, че „А. А. 98“ ООД е подал на 08.05.2019 г. общо Заявление за подпомагане за кампания 2019 г. форма ЕТ/Юридически лица с приложени в табличен вид използваните парцели, както и Приложение за кандидатстване по мярка 11 направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2014-2020. Като контролиращо лице по Биологичната дейност е посочено „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ЕООД.

На дружеството са извършени административни проверки. Не са извършвани проверки на място от страна на Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФЗ,

На 17.07.2019 г. е издаден доклад за несъответствие от „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ЕООД, в резултат на което на 26.07.2019 г. от заявителя е приложена Годишна програма за производство (ГПП) съгласно чл. 71 от Регламент (ЕО) 889/2008.

На 16.10.2019 г. в Доклад от извършена допълнителна инспекция на „А. А. 98“ ООД е посочено, че констатираните несъответствия относно ГПП са отстранени, като операторът изпълнява изискванията за биологично растениевъдство и сертификата за съответствие следва да бъде потвърден.

На 09.12.2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което на „А. А. 98“ ООД е оторизирана сума в размер на 0 лева.

За да отмени обжалваното уведомително писмо, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че за заявените площи следа бъде направено 100% намаление на установената сума. В тази връзка е изложил съображения, че административният орган не е посочил фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците правни норми. Приел е също, че е налице и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е установил, че съгласно мотивите на писмото подпомагането е отказано на основание т. V „Намаления при неспазване на базови изисквания на дейностите от мярка 11 от ПРСР от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 от ПРСР 1014-2020, утвърдена на основание чл. 13 от Наредба № 04 от 24.02.2015 г., със Заповед № РД 09-453 от 10.05.2019 г. на министъра на земеделието и храните. Тези мотиви според съда са посочени бланкетно, без конкретни фактически установявания, което не е достатъчно за извършване на проверката за законосъобразност на оспорения административен акт. Посочено е още, че е налице противоречие между приетото основание за отказ от административния орган - неспазване на изискването за управление и отразеното в доклада от извършена инспекция от 16.10.2019 и доклад за несъответствие от 17.07.2019 г. Приел е, че уведомителното писмо е издадено след отстраняване на несъответствието и направените от „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ЕООД корекции, без да е съобразено с тях.

Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/6872 от 09.12.2021 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано процесното подпомагане и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Поясненията под колона 16 „Неспазени изисквания за управление“ визират различни хипотези, при която е наложена санкцията, но при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко Уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от заявителя „А. А. 98“ ООД сума защо и как е достигнато до извода, че на същия следва да бъде оторизирана сума в размер на 0 лева и по отношение на кои имоти е налице несъответствие. Причината за намаляването на исканата субсидия е посочена в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършените санкции и редукции за субсидията в лева не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Правилно решаващият съд е посочил, че в уведомителното писмо липсват фактически установявания въз основа на които административният орган приема, че е налице наддекларирана площ, както и неспазване на изискванията за управление съгласно Наредба 4/2015 и Методиката. Представени са доклади от извършена инспекция с констатирани несъответствия, но същите нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в този доклад факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. №02-060-2600/6872 от 20.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация - „А. А. 98“ ООД претендира, но не представя доказателства за реално сторени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162/28.04.2022 г. по адм. дело № 22/2022 г. на Административен съд – Враца.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ