Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: РОСЕН В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 6741 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби - на министъра на труда и социалната политика, чрез процесуалния представител Г. Т., и на Министерски съвет на Р. Б. чрез процесуален представител В. Д., против Решение № 3232 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 3295/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В двете жалби са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят решението да бъде отменено.
Ответникът – „Българска работодателска асоциация иновативни технологии“ „БРАИТ“, чрез адв. А. К. изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежно легитимирани страни. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:
С Решение № 3232 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 3295/2021 г., Административен съд София - град е отменил Решение № 32 от 15.01.2021г. на Министерския съвет за непризнаване на „Българска работодателска асоциация иновативни технологии“ „БРАИТ“ за представителна организация на национално равнище, върнал е делото като преписка на органа за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с мотивите на решението и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такъв е незаконосъобразен. Решението е правилно.
От фактическа страна е установено, че с Решение №32 от 15.01.2021г. Министерският съвет на Р. Б. не е признал за представителна организация на работодателите на национално равнище „Българска работодателска асоциация иновативни технологии“ „БРАИТ“, тъй като същата не е отговаряла на изискванията по чл. 35, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от КТ. На основание чл. 36, ал. 5 от КТ е била приета Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите /Наредбата/. Министърът на труда и социалната политика е сформирал Комисия за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работодателите и на работниците и служителите, като същата е изготвила доклад до министъра на труда и социалната политика, на база на който е било изготвено проекто-предложение до Министерски съвет, въз основа на което е приет административният акт. Подадените от БРАИТ документи са били оставени без движение с указания от 19.10.2020 г. по чл. 6 от Наредбата за отстраняването на нередовности. При проведено заседание на същата дата комисията е била разделена на 4 групи, преглеждаща и оценяваща представените документи. От фактите по делото е установено, че протоколи за работата на комисията, обективиращи преценката за критериите за оценяване не са били съставяни, както и не са били изготвени присъствени списъци и протоколи от заседанията.
Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, министърът на труда и социалната политика назначава комисия за установяване наличието на критериите за представителност, в работата на която имат право да вземат участие като наблюдатели представители на организациите, които участват в процедурата по установяване на критериите за представителност. Комисията е за установяване на наличието на критериите за представителност, а по преписката липсват протоколи и други доказателства, които да удостоверяват обсъждане на критериите и взетите решения от комисията. Не са представени доказателства относно присъствени списъци, членове на назначената комисия, на наблюдателите които имат право да участват в нея. Не са налице протоколи за взетите решения на комисията по чл. 9 от Наредбата. Неизготвянето на протокол от комисията обосновано и законосъобразно е ценено от първоинстанционния съд като съществено нарушение на процедурните правила.
Текстът на чл. 36, ал. 5 от КТ гласи, че Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи : 1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат; 2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35; 3. гарантиране истинността на първичната информация;4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност. В случая последните два принципа не са спазени.
На следващо място, неправилно е било прието от административния орган, че БРАИТ има 1650 членове с 28 293 работници и служители, както и по-малко от 100 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателката организация, също така има 2 браншови организации с най-малко 10 членове в само 2 икономически дейности, определени с код до втори знак по Класификацията на НСИ.
По делото е била назначена експертиза, която правилно съдът е кредитирал с доверие, като безпристрастно, обективно и компетентно изготвена.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 от Наредбата в случаите, когато организациите на работодателите направят искане да бъдат признати за представителни на национално равнище, те представят в Министерския съвет пълномощно по чл. 35, ал. 2, т. 1 или 2 КТ или пълномощно по чл. 35, ал. 3 от КТ. Всяка една от хипотезите изисква представяне на изрично пълномощно. Когато в представените документи се установи, че има изрични пълномощни от работодател към повече от една национална организация или работодател е дал пълномощно на национална организация и на браншова или отраслова организация, може да се твърди, че има „дублаж“. При констатиране на посочените обстоятелства се пристъпва към процедурата по чл. 10, ал. 4 от Наредбата, а именно: когато при извършването на анализа и оценката на съдържащите се в списъците по чл. 6, ал. 3 данни се установи, че предприятие, браншова или отраслова организация е включена в числения състав на две или повече организации, които искат да бъдат признати за представителни, министърът на труда и социалната политика изисква от националните ръководни органи на тези организации заедно с предприятието, браншовата или отрасловата организация да уточнят в 14-дневен срок в числения състав на коя от тях да бъдат включени предприятието, браншовата или отрасловата организация и да го уведомят за това. Вещото лице е дало мотивирано заключение, че всички 1800 броя са изрични пълномощни в полза на БРАИТ и съдържат изрична декларация - потвърждение за липса на упълномощаване на друга организация на работодателите, както и декларация, че няма да бъдат упълномощавани други организации на работодатели преди изрично писмено оттегляне на пълномощното. Без задълбочен анализ и неизяснявайки всички относими обстоятелства комисията е приела, че с дублирани пълномощни са 327 работодатели и 48 793 работници или служители. Експертът е направил обосновано заключение, че дублираните пълномощни са 46 работодатели и 14 590 работници по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 8 от Наредбата и чл. 35, ал. 2, т. 1 или 2 и чл. 35, ал. 3 от КТ. От фактите по делото и изготвената експертиза се установява, че въпросните работодатели имат повече от 50 000 работници и развиват дейност в повече от 23 от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от НСИ. Налага се изводът, че в процедурата по чл. 10, ал.4 от Наредбата /т. нар. дублажи/, е следвало да се изиска препотвърждаване на представени пълномощни от 46 работодатели, съответно 14 590 работници.
Органът обаче е приел, че е налице „дублаж“ и е изискал препотвърждаване на вече представени изрични пълномощни по отношение на 327 работодатели и 48 793 работници и служители. Събирането и представянето на такива в рамките на предоставения от Наредбата 14-дневен срок съдът приема, че е практически невъзможно. Нещо повече, същото почива на погрешната преценка и съобразяване на предвидените приоритети по чл. 35 от КТ.
По отношение на извода на първоинстанционния съд относно критерия по чл. 35, ал. 1, т. 4 от КТ, правилно последният е приел за относим 2 от ЗИДКТ, ДВ , бр. 59, 2018г. от КТ, който гласи, че заварените до влизането в сила на този закон синдикални и работодателски организации запазват качеството си на юридическо лице, без да се вписват в регистъра на синдикалните и работодателските организации към съответния окръжен съд по седалището им. Липсата на законово изискване за вписване на думата „работодателска“ не следва да бъде приемано като неизпълнение на задължителния критерии по чл. 35, ал. 1, т. 4 от КТ. Видно от Устава на БРАИТ е, че дейността и целите са за оказване на подкрепа и съдействие както на членуващите в асоциацията клъстери, така и на клъстери, които не са нейни членове, образователни институции, неправителствени организации, органи на централна власт и местно самоуправление и други юридически лица; съдействие за самоорганизирането на клъстерите в България чрез развитие на широко сътрудничество и обмен на информация за общи инициативи, на отговорна и етична комуникация между клъстерите и техните партньорски организации; функциониране като професионален форум на активните и развиващи се клъстери в страната и региона; осъществяване на координация на национално равнище за издигане на ролята на клъстерите в рамките на национални и международни програми за финансиране и други фондове, имащи отношение към членовете на асоциацията; а също така и други клъстери при регулиране на отношенията с държавните и общинските институции, като реализира съвместни проекти с държавните и общински органи и други неправителствени организации за осъществяване на целите на асоциацията.
Следва да се направи извод, че БРАИТ е организация по реда на чл. 5 от КТ.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, а тъй като ответникът не е заявил такива, разноски не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3232 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 3295/2021 г. по описа на Административен съд – София град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ Р. В. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА