Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 6757 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Г., чрез адв. Г. М., срещу Решение №112 от 14.06.2022г., постановено по адм. дело №38/2022г. по описа на Административен съд Ямбол. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед №РД-07-0071/26.01.2022г. на кмета на О. Т. Претендира разноски.

Ответникът – кмета на О. Т. редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Ответниците – И. Д. и А. Д., чрез майка и законен представител И. П., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Х., който в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли процесното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е частично основателна. Сочи, че решението е неправилно в частта, извън отказ за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПР на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед № РД-07-0071/26.01.2022 г. на кмета на О. Т. с която на основание чл.129, ал.2 и чл.136, ал.1, от ЗУТ, е отказано одобряването на проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ VІІІ₂₉₆, УПИ Х₂₉₆ и УПИ ІХ₂₉₁ в кв. 19 по ПУП на [населено място], област Ямбол.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Г. срещу Заповед № РД-07-0071/26.01.2022 г. на кмета на О. Т. и същият е осъден да заплати разноски.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Излага съображения, че от една страна няма изискуемото от чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. На следващо място е посочено, че видно от заключението на вещото лице за извършваната проверка не са използвани геодезически инструменти, проверката е установила, факти, които се виждат без да са необходими специални измервания, например, че кадастралната граница между двата имота с пл.№ 111 и 112 съответни на УПИ VIII-29j6 и УПИ Х-296 в кв.19 по ПУП на [населено място] отразена в кадастралния план от 2004г. не отговаря на съществуващата ограда на място, че няма официално изработен цифров модел в О. Т. Няма и какви координати да се сравняват тъй като в представения ПУП-ПР няма трасировъчен карнет с който евентуално биха могли да се сравняват координати и че от проверката на място е констатирано, че представения ПУП-ПР не е изготвен върху актуална кадастрална основа, още повече, отразеното в кадастралния план не отговаря на оградата на място. Според експерта са налице противоречивите кадастрални данни, които се състоят в следното: кадастралната граница между двата имота с пл.№ 111 и 112 съответни на УПИ VIII-296 и УПИ Х-296 в кв.19, отразена в кадастралния план от 2004 г. не отговаря на съществуващата ограда, на място и на дворищно регулационната линия отразена в регулационния план от 1971г., който е и действащия регулационен план. Посочва, че предложения проект не коментира положението на уличната регулация, а разликата между съществуващата ограда от към уличната регулация е съществена, като в предложения проект няма актуална геодезическа снимка, няма баланс на територията (не са показани площите на УПИ преди и след промяната) и няма трасировъчен чертеж с координатен регистър на чупките на границите. Сочи се, че и според заключението на вещото лице кадастралната граница между двата имота с пл.№ 111 и 112 съответни на УПИ VIII-296 и УПИ Х-296 в кв.19, отразена в кадастралния план от 2004г. по която се изменя дворищно регулационната граница не отговаря на съществуващата ограда на място и на дворищно регулационната линия отразена в регулационния план от 1971г., който е и действащия регулационен план, защото предложения проект страда от посочените по-горе пороци относно разликата между съществуващата ограда и уличната регулация, липсата на актуална геодезическа снимка, на баланс на територията и на трасировъчен чертеж.

Решението е правилно като краен резултат, но следва да се допълни с изложените по-долу правни съображения:

Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на оспорената заповед, както и за нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно за липса на реквизити. Оспорената заповед съдържа предвидените в закона реквизити, както и посочване на мотивите, поради които е постановен отказ, а именно, че в кадастралния план има грешка на кадастралната граница между ПИ 111 и ПИ 112. Посочено е, че внесения за разглеждане проект не отговаря на действителното положение на имотната граница. Същият е изработен без да са извършени геодезически измервания на съществуващите имотни граници. Посочено е и, че по преписката има противоречиви кадастрални данни.

По делото няма спор, че административното производство е започнало по повод подадено заявление от С. Г. с искане за изработване на проект за изменение на ПУП – ПР, като се приведат вътрешните регулационни линии на УПИ VІІІ₂₉₆, УПИ Х₂₉₆ и УПИ ІХ₂₉₁ в кв. 19 по ПУП в съответствие със съществуващите граници на поземлени имоти № 111, № 112 и № 120 по кадастралния план на [населено място], област Ямбол. В настоящия случай е установено, че кадастралната граница между двата имота с пл. № 111 и 112 съответни на УПИ VІІІ₂₉₆, УПИ Х₂₉₆ в кв. 19, отразена в кадастралния план от 2004 г., по която се изменя дворищно регулационната граница не отговаря на съществуващата ограда на място и на дворищно регулационната линия отразена в регулационния план от 1971 г., който е и действащия регулационен план. Следователно е налице грешка в отразяването на кадастралния план от 2004 г. и предмет на делото е изменение на КК, пътят за защита следва да бъде по реда на ЗКИР. Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/".

При промяна на граници на поземлени имоти и очертания на сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, както и при допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта проектът съдържа и данни от геодезически измервания. В конкретния случай, изготвеният проект не съдържа материали и данни от преки геодезически измервания и изчисления.

Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. С оглед факта, че е налице вероятна грешка в отразяването на кадастралния план от 2004 г., в този случай изменение на подробния устройствен план следва да бъде поискано по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ едва след като се допълни, съответно поправи, кадастралният план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно поправи, кадастралната карта по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател, е неоснователно. Основателно е направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответниците по касация И. Д. и А. Ж.-Динева за присъждане на разноски, в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 07.07.2022 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 38/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА С. Г., [ЕГН] да заплати на И. Д. и А. Д., чрез тяхната майка и законен представител И. П. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ