Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 6750 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Сандански, Паркова зона срещу Решение № 807 от 10.05.2022 г. по адм. дело № 159/2022 г. на Административен съд – Благоевград, с което e отхвърлена жалбата на болницата срещу Решение № РД-02-14-80/20.01.2022 г. на ръководителя на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014-2020 г. и директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи по договор № 103-61/11.11.2019 г. с изпълнител „Е. Х. Г. ЕООД на стойност 405 296,55 лв. с ДДС.

В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага оплаквания за неправилен извод на съда, че използваният показател за оценка П1 „Срок за доставка“ не е свързан пряко с предмета на поръчката и качеството на изпълнението й. Твърди, че законът допуска възложителят да предвиди срока на изпълнение на доставката като единствен показател за оценка на качеството. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт, както и присъждане на разноски по делото по приложен списък.

Ответникът – ръководителят на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014-2020 г. и директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД срещу Решение № РД-02-14-80/20.01.2022г. на ръководителя на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014-2020 г. и директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ за определяне на финансова корекция на болницата в размер на 10 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор № 103-61 от 11.11.2019 г. с изпълнител „Е. Х. Г. ЕООД на стойност 405 296,55 лв. с ДДС.

От фактическа страна съдът е установил, че МБАЛ „Югозападна болница“ ООД е бенефициер по административен договор № РД-02-29-439/16.11.2018 г. за предоставяне на национално съфинансиране по „Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-A Гърция - България 2014-2020“, по проект с рег. № 1819 „Remote Healthcare Service Provision”.

За разходване на средствата МБАЛ „Югозападна болница“ ООД е провела открита процедура за избор на изпълнител с предмет „Доставка на мобилна система за медицинска помощ и съпътстващо оборудване за профилактика и диагностика“. Процедурата е открита на 15.05.2019 г.

Видно от одобрената документация обществената поръчка се възлага по критерия „оптимално съотношение качество/цена“. Класирането се извършва въз основа на комплексна оценка по два показателя: П1 „Срок за доставка“ – относителна тежест 50 % и П2 „Ценово предложение“ с относителна тежест 50 %. При проверка на процедурата за възлагане на поръчката административният орган е приел, че при избран критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена нормативната уредба на обществените поръчки не допуска да се използва срокът на изпълнение на поръчката като единствен показател за качество, тъй като този показател не е свързан с предмета на поръчката и качеството на изпълнението й. В конкретния случай използваният показател дори е вътрешнопротиворечив в частта на предвидения размер на точките за оценяване и началния момент, от който започва да тече срокът на изпълнение. Допълнително административният орган е посочил, че възложителят е предвидил само максимален срок на изпълнение, но не и минимален. Въз основа на горните съображения органът е мотивирал извод, че методиката за комплексна оценка е в нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 3, ал. 5 и ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. „а“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 70, ал. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности) с процентен показател 10 %.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че актът е законосъобразен поради установеност на вмененото нарушение на националния закон и правилната му квалификация като нередност.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е крайният извод на административния орган и съда относно незаконосъобразност на методиката за комплексна оценка. Неправилно е обаче даденото тълкуване, че разпоредбите на чл. 70, ал. 4 и 5 ЗОП не допускат възложителят да предвиди срока на изпълнение като единствен показател за качество при критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ по ал. 2, т. 3 от същия член.

Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП оптималното съотношение качество-цена е един от допустимите критерии за възлагане, чрез който възложителят на поръчката може да определи икономически най-изгодната оферта. Възложителят разполага с оперативна самостоятелност да определи в рамките на избрания критерий за възлагане подходящите според него показатели за оценка, спрямо които да се оценяват постъпилите от участниците в процедурата оферти. Тази свобода не е неограничена. Показателите за оценка следва да са избрани така, че да способстват за постигане на същността на избрания критерий.

Срокът на изпълнение изрично е предвиден като показател за оценка на качеството, когато е избран критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ - чл. 70, ал. 4, т. 3 ЗОП. Съгласно чл. 70, ал. 4 ЗОП показателите, включени в критерия по ал. 2, т. 3, могат да съдържат:

1. измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и иновативни търговски техники и условия;

2. организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката, или

3. обслужване и поддръжка, техническа помощ и условия, като: дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на завършване.

Видно от редакцията на цитираната разпоредба горните три групи показатели са предвидени алтернативно, т. е. законодателят не изисква императивно тяхната кумулация при избран критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“, поради което преценката дали показателят „срок на изпълнение“ е достатъчен като единствен показател за оценка на качеството следва да се извършва във всеки отделен случай в съответствие с предмета на поръчката и техническата спецификация. Във връзка с цитираната съдебна практика, на която се позовава административният орган, следва да се посочи, че качествените показатели по чл. 70, ал. 4 ЗОП нямат универсално приложение, а винаги следва да се преценяват във връзка с предмета на поръчката. С оглед на това дори и идентични по съдържание методики могат да бъдат оценени по различен начин предвид различния предмет на обществените поръчки. В конкретния случай административният орган не е извършил анализ на спорния показател във връзка с предмета и техническата спецификация на поръчката, а бланкетно е приел, че срокът на изпълнение по принцип няма пряко отношение към предмета и качеството на изпълнение на поръчката. Поради това изводът му, че процесният показател не е достатъчен за оценка на качеството, е необоснован. Същото се отнася и за извода му, че не е достатъчно възложителят да предвиди само максимален срок на изпълнение, а е необходимо да бъде посочен и минимален такъв. Към момента на откриване на обществената поръчка регламентацията на изискванията към параметрите на срока като показател за качество е в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ППЗОП (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.), съгласно която при включване на показател за оценка, свързан със срок, възложителят определя минимални и/или максимални граници, като отчита сложността на поръчката, необходимото време за нейното изпълнение, а когато е приложимо - и гаранционната поддръжка. Разпоредба със същото съдържание понастоящем е систематично е включена в закона - чл. 70, ал. 6, изр. 3 ЗОП (доп. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.). Видно е, че законодателят е последователен и цели запазване на гъвкав подход при определяне на границите на срока – законодателят не предвижда императивно правило за кумулативно посочване на минималните и максималните граници на срока, а оставя преценката на възложителя дали ще определи само минимални граници, само максимални граници или кумулативно минимални и максимални граници. Нито в нормативната уредба към датата на откриване на поръчката, нито в сега действащата се съдържа императивно правило за кумулативно посочване на минимален и максимален срок на изпълнение. Необходимата степен на конкретизиране на параметрите на срока се обуславя от предмета на обществената поръчка и изискванията на техническите спецификации.

Съответен на доказателствата и закона е обаче изводът на административния орган и съда, че възложителят е регламентирал противоречиво стойността на максималния брой точки по процесния показател и началния момент, от който започва да тече срокът на изпълнение. Видно от първата страница на методиката в табличен вид е посочено, че по спорния показател възможният брой точки е 111-100, а след това на втората страница при описанието на начина на определяне на оценката по показател „Срок за доставка“ се посочва, че максималният брой точки е 100. На същата страница методиката предвижда, че срокът на изпълнение на доставката „започва да тече след датата на сключване на договора“. В т. 6 от документацията – „Срок за изпълнение на дейностите“ се предвижда, че срокът за изпълнение на договора започва да тече „от датата на получаване от възложителя на възлагателно писмо“. Така описаните вътрешни противоречия в методиката, както и несъответствието между методиката и останалата част от документацията, обосновават извода на административния орган, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. „а“ ЗОП, с което е засегнат и соченият от органа принцип на свободна конкуренция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Констатациите за нарушение на останалите разпоредби на ЗОП са необосновани и не се потвърждават. Необосноваността на част от констатациите на органа не рефлектира върху крайния извод на съда, че методиката не позволява да се определи офертата, предлагаща оптимално съотношение качество/цена.

Допуснатото нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвиден процентен показател от 10 %.

По тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на делото в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 807 от 10.05.2022 г. по адм. дело № 159/2022г. на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА МБАЛ „Югозападна болница“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Сандански, Паркова зона да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА