Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 6770 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие („ДП“) „Научно-производствен център“, с [ЕИК] в качеството му на правоприемник на заличеното ДП „Опитна станция по земеделие – Лозница“, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска“ № 30, представлявано от управителя Г. Ц., подадена чрез пълномощника адв. И. Д., срещу Решение № 3156/10.05.2022 г., постановено по адм. дело № 4784/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на предприятието против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-5100/5#2 от 14.11.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва годността на уведомителното писмо да послужи като доказателствено средство за доказване прекратяването на агроекологичния ангажимент, противно на мотивите на административния съд. Счита, че документът е следвало да бъде представен в оригинал, независимо че същият е официален такъв. Позовава се на съдебна практика. Моли за отмяна на оспорвания съдебен акт и за постановяване на друг – по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата против АУПДВ. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба и не се представлява.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Производството пред Административен съд София-град е било повторно, след като с Решение № 5750/13.05.2021 г., постановено по адм. дело № 35/2021 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 5662/20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 3400/2020 г. по описа на Административен съд София-град, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Този резултат е постановен с оглед представено пред касационната инстанция уведомително писмо № 01-5100/5 от 28.06.2018 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г. Дадени са указания при новото разглеждане на спора съдът да изложи мотиви с оглед новопредставеното доказателство дали АУПДВ е законосъобразен.

При повторното разглеждане на делото, след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на процесния АУПДВ. По искане на ДП „Научно-производствен център“ е проведено производство по реда на чл. 193 от ГПК по отношение на подписа, положен от Р. Е. – управител и член на управителния съвет на ДП „Опитна станция по земеделие – Лозница“ върху уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент. В тази връзка е назначена съдебно-почерковва експертиза, кредитирана от съда и оспорена от страната, според която подписът и ръкописното изписване на трите имена на лицето са положени от Р. Е.. По искане на страната съдът е указал на административния орган да представи в оригинал уведомителното писмо, като с молба ДФ „Земеделие“ е заявило, че не е открит оригинал, като вместо това е представен оригинал на уведомително писмо с изх. № 01-2600/513 от 24.01.2018 г., издадено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с което ДП „Опитна станция по земеделие – Лозница“ е уведомено, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Установено е, че подписът и ръкописният текст „получих лично на 12.02.2018 г.“ принадлежат на Р. Е.. Съдът е отхвърлил искането на страната уведомително писмо № 01-5100/5 от 28.06.2018 г. да бъде изключено от доказателствения материал. Формиран е решаващ извод, съгласно който с оглед съвкупната преценка на доказателствата се налага извод, че актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент е влязъл в сила към датата на издаване на АУПДВ, доколкото същият е съобщен на лицето и не е обжалван, поради което са налице предпоставките по чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 4, б. „в“ от Наредба № 11/06.04.2009 г., тъй като не е подадено заявление за подпомагане срок.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съответно касационната жалба се явява основателна.

Трайната съдебна практика приема, че съгласно чл. 183 ГПК законът допуска представянето на писмено доказателство в заверено от страната копие. При поискване от насрещната страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 183 от ГПК, е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Документът се изключва от доказателствата по делото, ако при изрично искане на страната, не се представи оригинала или официално заверен препис от документа (в т. см. Решение №362 от 15.07.2010г. по гр. д. № 536/2010г. ВКС, ГК, ІІ г. о.). Официален е документът, който се издава от длъжностно лица в кръга на служебните му задължения, по установения затова ред. Не всеки служител може да издава официални документи, а само този, който има компетентност според разпределението на функциите в съответното ведомство. Официален е преписът, издаден по реда чл. 591 ГПК. Ксероксно копие от документ, съдържащо заверка от лице – служител в държавен орган или общинска служба, на което не са посочени трите имена и не е обозначено точното му длъжностно качество не представлява официален документ по смисъла на чл.143 ГПК/отм./, не представлява официален препис и заверено по този начин ксероксно копие от документ, оригиналът на който не се съхранява в учреждението, в което е извършена заверката. При поискване на оригинала заинтересованата страна трябва да го представи, в противен случай преписът се изключва от доказателствата по делото – чл. 183 ГПК. (т. напр. Решение № 766 от 3.02.2011г. по гр. д. № 1590/2009г., съставът на ВКС, ГК; Решение № 14/24.07.2017 г. по гр. д. № 2800/2015 г.).

В конкретния случай представения заверен препис на уведомително писмо № 01-5100/5 от 28.06.2018 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент (л. 7 от дело № 35/2021 г.) не може да се приеме за официално заверен такъв, тъй като не става ясно кое е лицето, което е удостоверило заверката с подписа си – дали това е служител ДФ „Земеделие“, или органът – издател на акта – заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. При повторното разглеждане на спора от страна на касатора е изискано представяне на оригинал на писмото, като такъв не е представен, тъй като не е намерен. С оглед цитираната по-горе нормативна уредба и практиката по прилагането ѝ съдът е следвало да изключи от доказателствата по делото представеното писмо, съответно не е следвало да допуска и провеждане на производство по реда на чл. 193 от ГПК.

На следващо място – допуснато е и нарушение на императивната разпоредба на чл. 226, ал. 2 от АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. За първи път от страна на ДФ „Земеделие“ при повторното разглеждане на спора е представен оригинал на уведомително писмо (л. 39 и л. 40 от дело № 4784/2021 г.) с изх. № 01-2600/513 от 24.01.2018 г., издадено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с което ДП „Опитна станция по земеделие – Лозница“ е уведомено, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Административният съд, при грубо нарушение на съдопроизводствените правила и без да излага мотиви дали представеното доказателство е такова относно новооткрити или новонастъпили обстоятелства, е допуснал същото и е формирал решаващия си извод въз основа именно на него и на уведомително писмо № 01-5100/5 от 28.06.2018 г., за което вече бяха изложени мотиви, че също е следвало да бъде изключено от доказателствения материал по делото. Същото не се съдържа и в административната преписка, макар в описа към нея да е посочено, че до съда се изпраща цялата административна преписка. Дадените с Решение № 5750/13.05.2021 г., постановено по адм. дело № 35/2021 г. по описа на ВАС указания относно разпределението на доказателствената тежест, съобразени от съда с Определение от 05.08.2021 г. (л. 17), не противоречат на мотивите на настоящото решение, тъй като уведомително писмо с изх. № 01-2600/513 от 24.01.2018 г. е представено след открито публично заседание от 26.10.2021 г. (л. 28) вместо изискания от съда оригинал на уведомително писмо № 01-5100/5 от 28.06.2018 г. и без да са изложени мотиви защо новопредставеното доказателство е кредитирано. В допълнение – представеният документ е във връзка с проведено производство по чл. 193 от ГПК, каквото не е следвало да бъде допускано.

С оглед изложеното до момента, при липса на годни и допустими доказателства, недоказан остава фактът на прекратяване на агроекологичния ангажимент спрямо ДП „Опитна станция по земеделие – Лозница“, поради което процесният АУПДВ се явява издаден при липса на фактически и правни основания. Актът е издаден в нарушение на материалния закон – при липса на материалноправните основания съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 4 вр. с ал. 3, т. 4 и чл. 7, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г., противно на приетото с решението на административния съд.

По разноските:

При този изход на спора в полза на касатора се полагат разноски, както следва: по касационно дело № 35/2021 г. по описа на ВАС – 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие; по касационно дело № 6770/2022 г. - 1 800 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса 444,58 лв. съгласно списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. При първоначалното разглеждане на спора от АССГ не са претендирани разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани, а по дело № 4784/2021 г. въпреки искането за присъждане на разноски липсва списък по чл. 80 от ГПК. Общият размер на дължимите разноски се равнява на 3 744,58 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3156/10.05.2022 г., постановено по адм. дело № 4784/2021 г. по описа на Административен съд София-град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-5100/5#2 от 14.11.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“=

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза на Държавно предприятие („ДП“) „Научно-производствен център“, с [ЕИК] в качеството му на правоприемник на заличеното ДП „Опитна станция по земеделие – Лозница“, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска“ № 30, представлявано от управителя Г. Ц. сума в размер на 3 744,58 лв., представляваща сумата на сторените разноски за всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА